Розовата разцветка на сградата е избрана лично от живеещите в кооперацията.
© Дневник
[Цветанка Георгиева]
През 2010 г. блокът на ул. „Чаталджа“ чака да бъде подновен и да блесне отвън.
© Дневник
[Цветанка Георгиева]
65% годишно енергоспестяване достига сградата след саниране „Заповядайте, влезте. Усещате ли колко е приятно и прохладно“, подмята Цветанка Георгиева. Домоуправителката е седнала в антрето и въпреки че е изморена след горещия летен ден, има усмивка на лицето, а настроението – весело. Тя живее на ул. „Чаталджа“ в район „Оборище“, където е един от блоковете, включени в пилотната Програма на ООН за саниране и подновяване на жилищни кооперации (ПРООН), която започна през 2007 г. Заедно със своята съседка Диди Висонова убедили целия блок да участват в програмата. И двeте ентусиастки искали промяната да настъпи колкото се може по-скоро, тъй като блокът е от 60 години и постоянно създавал проблеми. „Всичко беше почти на разруха. Имаше изключително много течове, мазилката падаше, а дограмата беше стара. Ремонти се правеха, но само частично и резултат нямаше, защото веднага се появяваше друг проблем“, разказва Георгиева.
Една идея
Когато през 2009 г. е избрана за домоуправител, решава, че спешно трябва да се заеме с ремонта на покрива, който бил един от главните виновници за постоянните неприятности в кооперацията. „Изискваха се много пари, тъй като площта е около 600 кв.м и събирането на средства за подобно нещо – направо си е страшно“, казва Георгиева. Така, докато се консултира с различни фирми какво може да се направи и колко ще струва, нейна съседка й казва, че в община „Оборище“ се говори за енергийно обновяване и събират домоуправителите за разяснения. „Посетих общината, започнах да разпитвам и накрая се оказа, че става въпрос за пилотен проект на ООН, а крайният срок за подаване на документи наближава“, обяснява домоуправителката. От общината изпращат инженер, който да разгледа блока и да прецени дали може да се включи в проекта. „Казаха ни, че ако до две седмици успеем да съберем нужните документи, ще може да кандидатстваме по програмата“, допълва Георгиева.
В началото имало няколко съседи, които не искали да участват. Но останалите успели да ги убедят. Организирали общо събрание на етажната собственост и на него взели решение да се включат в схемата. „За две седмици трябваше да съберем по 300 лв. от всяко домакинство за обследване на сградата, да се раздадат анкети и съберат нужните документи. А това си беше доста трудна задача“, обяснява домоуправителката. „Хората са мнителни и едва ли не мислеха, че ние ще вземем парите, а в програмата има нещо нередно“, разказва Диди Висонова. След дълги разяснения и уговорки двете съседки успяват да съберат нужния пакет от документи и да изпратят протокол от общото събрание, с което собствениците могат да кандидатстват. Седмица по-късно кооперацията е уведомена, че е одобрена за проекта.
Голямата подготовка
От програмата на ООН поемат разходите за обновяване на общите части като стълбища и площадките между тях, плочите на покрива, 20% от общите разходи и разходите по енергийното обследване, което е задължително, за да се направи добро саниране на жилището. Едва след като приключи енергийното обследване на блока, става ясно каква сума трябва да плати всяко семейство за ремонта. Средствата от собствениците са до 25%, а останалите 75% са по проекта. Следващата стъпка е да се избере фирма изпълнител, като комисия от представители на ПРООН, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и представител на собствениците или наето от тях техническо лице оценяват кандидатите.
„От мен се искаше да дам достъп на избраната фирма, която влезе във всеки апартамент, мазе и таван, за да изготви количествен проект. Средствата бяха много индивидуални – моята сметка например излезе около 3 хил. лв.“, обяснява Цветанка Георгиева.
Така освен некооперативните съседи друг проблем за участниците било събирането на парите. Ремонтите излезли средно между 2 хил. и 4 хил. лв. на апартамент. Без помощта на ПРООН това число би било многократно повече, но за някои и това е много. От програмата предложили на собствениците държавно гарантиран банков заем. Въпреки тази пречка обаче само два апартамента са сключили договор, а всички останали са успели да намерят пари на кредит или са взели заем от близки. И през май 2010 г. избраният изпълнител започва работа.
