Призори е, градът спи спокойно. Никой не подозира, че в храстите пред дискотека “Илит” в Ловеч дебне човек.
От заведението излизат две момичета и младеж, смеят се и говорят, разгорещени от веселието. Ярост замъглява погледа на онзи в храстите и той устремно се понася към групата. Започват да трещят изстрели, след минути пред дискотеката идват много полицаи.
За едно семейство ужасът започва. От 15 септември 2012 г. мъката не напуска дома на Рени и Георги Славчеви. Тъгата по 25-годишната им дъщеря Ивелина със сигурност ще ги съпровожда до края на дните им.
Тя издъхва, поразена от 6 куршума, които полицаят Иво Маринов забива в главата . Неистова ревност го тласка към бруталното убийство на момичето, в което бил влюбен. Той не приема отказ, не се примирява с това, че Ивелина не споделя чувствата му. Ива и Иво си приличат по едно – единствени деца са на родителите си.
Във всичко останало са като лято и зима. Тя работела в клон на застрахователна компания, обградена от колеги и приятели. Била весел човек, живеела с наслаждение, обичала купоните и не таяла злоба към никого.
33-годишният Иво от 11 г. работел в системата на МВР – започнал като катаджия, но след време бил прехвърлен в Охранителна полиция. Стоял основно на входа на РПУ. “Тих, затворен, нерешителен, неконтактен и без приятели сред колегите”, описва го комисар Георги Иванов, шеф на ОД на МВР в Ловеч.
С Ива се запознали покрай нейната работа, но нещо в мълчаливия мъж не допаднало. Въпреки това продължила да контактува с него във фейсбук.
“Не знам как да го нарека. Под предлог че ще прави застраховки, седеше с часове при нея, досаждаше , звънеше , пишеше есемеси”, казва Цветозар Цалов, приятел и колега на Ивелина.
“Тя не го искаше, казваше му го хиляди пъти. Той не преставаше да я преследва”, разказва Христина, приятелката, пред чиито очи умира Ивелина.
В съботната вечер на 14 септември имали повод за празнуване, открили нов офис. Решили да го полеят и се отправили към заведение в кв. “Вароша”. Колите на компанията били сподирени от микробуса на Иво. Няколко пъти пресичал пътя им, присветвал с фарове, звънял по мобилния на Ивелина. Около 22 ч тя спряла мерцедеса си пред РПУ. Искала да се оплаче.
“Беше изключително търпелива. Все казваше, че не се страхува от него. За да реши да се оплаче, значи е било нетърпимо”, казва майка Рени.
Ивелина влязла в РПУ по стълбите и не след дълго се върнала. Казала на Христина, че я помолили в понеделник да напише оплакването си до началника. Според запознати със случая на портала на РПУ се оказал Валентин Вълчев.
А по същото време нарядът, ръководен от прекия му началник Георги Матейски, излизал на операция по околните села. Матейски помолил Вълчев да разговаря с Иво, а Ивелина поканил на среща в понеделник.
От личния си телефон Вълчев позвънил на Иво и го посъветвал да престане. Това обаче не го вразумило. Свидетели твърдят, че полицаят е бил в “Илит” през цялата нощ. Напускал заведението, за да се преоблече. “Първо беше с черна тениска, после дойде със синя”, разказва Христина.
Малко след 3 ч дежурната група на РПУ се върнала от акция и започнала проверка по дискотеките за непълнолетни. При влизането в “Илит” Матейски като пряк началник предупредил подчинения си да спре да закача момичето.
Има догадки, че след този разговор Иво съвсем се ядосал. Излязъл от дискотеката, преоблякъл се и взел служебния пистолет. После се върнал и зачакал. Афектът му бил подсилен и от това, че през всичкото време Ивелина не му обръщала внимание. Била с голяма компания, веселили се, танцували.
След ареста на Иво Маринов стана известно, че Ивелина не е първата жертва на неговия тормоз. Първо довел до отчаяние Таня Стойкова от Ловеч. В кратката им връзка бил ревнив и отправял непрекъснати заплахи. Тя твърди, че край Ловеч опирал пистолет в главата , заричал се да съсипе живота, ако не е с него.
Подпалил входната врата на жилището . Накрая Таня в ужас напуснала града, за да се спаси. През 2009 г. полицаят заплашвал със саморазправа и палеж на жилището Мая Стоянова от Плевен. Момичето било заплашено с убийство и заливане с киселина. Запознали се през юни 2008 г., когато Мая била барман в плевенско заведение.
Спонтанно решили да заживеят заедно в ловешкото жилище на полицая. 21-годишната тогава Мая започнала работа в Ловеч. Но след месец злият нрав на Иво започнал да избива. Разривът настъпил, когато я зашлевил.
Мая го напуснала, но той нея не. Висял денонощно пред жилището в Плевен. Започнал да праща есемеси, понякога стигали до 100 на ден. Преследвал я, заплашвал, настоявал. Една нощ реното лумнало. Има съмнения, че подпалването е по заръка на преследвача.
“Дъщеря ми два пъти сподели, че някакъв досадник ходил при нея уж да прави застраховки”, разказа бащата на Ивелина Георги Славчев. Една вечер позвънила, че я преследва, но бащата не го познавал и се разминали с колите. Последното, което разбрал, било, че дебнел в храстите край блока им.
“Късно научих. Ако знаех, сега нямаше да говорим с вас за смъртта на единственото ми дете”, неутешим е родителят.
“К’во става, бе”, казал ехидно Иво, не дочакал отговор и вдигнал пистолета, припомня си Христина. От упор прострелял Ива, после насочил оръжието към Александър, приятел на момичето. Патроните в пълнителя свършили – това го спасило.
Христина тъкмо се канела да седне в мерцедеса на Ивелина, когато тя паднала обляна в кръв. Убийството потресе хората в Ловеч – 10 000 се подписаха под искане за най-тежкото наказание за Иво Маринов. Брожението стигна до тогавашния МВР шеф Цветан Цветанов и той разпореди вътрешна проверка.
Междувременно със защитата на убиеца се ангажира кантората на столичния адвокат Марин Марковски. По негово настояване бе направена петорна съдебнопсихиатрична експертиза на Маринов. Специалистите от Университетската болница във Варна се произнесоха: вменяем е и може да отговаря за действията си.
Повдигнатото му обвинение е за убийство по начин, опасен за живота на мнозина, и извършено с особена жестокост. Съставът по чл. 116 от НК предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, поясни зам. окръжният прокурор Валентин Вълков.
Делото е насрочено за 15 юли – 10 месеца след фаталната септемврийска утрин. Според юристи възможно е защитата да поиска съкратено съдебно следствие, което да намали размера на наказанието.
Иво Маринов изчаква започването на процеса в затвора в Плевен. В Ловешкия главен надзирател на отделение е чичото на Ивелина Пламен Славчев. За да не бъде травмиран той, екзекуторът е преместен в друг град.
“Изключително съжалявам за станалото. Има други неща, които ще се изяснят в хода на разследването. Какво съм направил, как съм се прибрал – записано е на тел. 112”, заяви Маринов пред съда дни след погребението на Ивелина. “Съжалявам” бе последната му дума.
“Всички са виновни – от колегите, през преките му началници, та чак до по-високите шефове. Виждали са поведението му и нищо не са предприели”, гневен е Пламен Славчев.
През сълзи почернената майка казва: “Още не мога да повярвам и вечер чакам Ива да се върне. Изведнъж се стряскам и разбирам, че е невъзможно. А убиецът ще излезе от затвора и ще продължи да живее, да тормози нечии деца. Това не ми дава мира.”
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
