Има човешки истории, които наподобяват трилър с още незаснет финал. Тази на таксиметровия шофьор Пламен Иванов Миланов от София е точно такава. Вече 11 месеца той е в ареста в Русе за престъпление, което, по думите му, не е извършил. Убийство. Не познава и жертвата. Имал е просто лош късмет да се запознае с бандит и на свой ред да стане негова жертва, твърди той.
Пламен Миланов написа писмо до “ШОУ” с горещата молба да разкажем историята му. Надява се гласността да му помогне да се докаже истината. Нашият репортер се обади в ареста в Русе и оттам ни бе потвърдено, че имат такъв арестант, но че компетентно мнение по неговия казус можем да получим само чрез Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. Дотам отправихме следните въпроси, цитираме: “Лицето Пламен Иванов Миланов, ЕГН……което се намира в арест гр. Русе, от колко време е задържано и по какво обвинение? На какъв етап е производството срещу него и установено ли е кой му е нанесъл побой?”. Отговор, поне до редакционното приключване на броя, не последва.
Самият Пламен Миланов твърди, че е бил бит от полицаи. Изпратил ни е протокол за освидетелстване, съставен и подписан от съдебен лекар, разследващ полицай и две поемни лица от Русе. Според документа, 40-годишният Пламен има охлузвания и кръвонасядания в теменната част на главата, под мишниците, раменете и шията, лактите, колената и ходилата на краката.
Каква е историята
Пламен ни пише, че до случката, която преобръща живота му, в продължение на 15 години работил като таксиметров шофьор във фирма “ОК Супертранс”. С приятелката си Еми живеел на семейни начала. Изплащал собствен апартамент, закупен с кредит. Половинката му имала приятелка Петя, а тя пък – гадже на име Николай. Двамата мъже се запознали покрай двете дружки. По онова време Петя и въпросният Николай работели като сервитьорка и барман в бирария “Казака” на пл. “Македония” в столицата. Барманът обаче се правел и на “парче” компютърен спец и дори бил наел сервиз на ул. “Ивайло”. Пламен пък си имал проблем с компютъра и така първите отношения между двамата се завързали покрай ремонта на въпросната машинка. По думите на Миланов, Николай го мотаел в продължение на седмици, но в крайна сметка върнал компютъра поправен, след като Пламен му висял над главата в работилницата. Точно в този ден Николай попитал таксиджията колко би му струвало, ако го откара до Русе. Миланов казал 300 лева. “Специалистът по всичко” му предложил, че ако му помогне да монтира някакви камери в магазин в Разград, щял да му даде не 300, ами 500. Попитал го дали има познат в заложна къща – искал да си остави там компютъра, че нямал пари за път. Пламен го завел при познат в “Младост”, който дал на Николай точно 300 лева.
Двамата мъже тръгват към Русе. По пътя Николай пушел марихуана. Споделил с Пламен, че с Петя се били скарали за пари. Пристигат в селото на бармана-компютърджия – Червена вода, близо до Русе. Посрещат ги родителите, сестра му и племенницата му. Николай взел да се врънка нещо със сестра си за някакъв опел на баща им.
Очевидно, пак заради пари
Пламен си легнал, за да не ги слуша.
На сутринта рано го събудил Николай и му казал, че трябва да тръгват към Разград. Но не с таксито на Пламен, а с опела на бащата на авера му. По пътя Николай спрял да купува т. нар. свински опашки – щели да му трябват за кабелите /?/. Миланов бил толкова уморен от предишния ден, че заспал. Когато се събудил, Николай му казал, че работата в Разград се отлагала – човекът с магазина бил зает. Обадил се на някого по телефона, след което спрял колата до едни селскостопански постройки, където се срещнал с някакъв човек. Пламен останал в колата, защото още му се спяло, и помолил да купят отнякъде някаква енергийна напитка да се разсъни.
Малко по-късно тръгват към Русе, където обикалят множество барчета. “Чудеше се къде да ме заведе – разказва Пламен. – Отиде уж до някакъв приятел, за да си зареди телефона, но ми стана ясно, че е отишъл да си вземе наркотици”. После похапнали в някакво заведение. Николай се обадил на своя приятелка с барче в село Николово – посетили и нея. Прибрали се обратно в Червена вода, пили бира, и към 22,30 отишли да закарат сестрата на Николай и племенницата му в Русе.
На другата сутрин той пак така събудил рано Пламен – казал, че има среща с човека за камерите на паркинга на гарата в Русе. Докато таксиджията купувал кафета за разсънване, ситуацията пак се променила – Николай му рекъл, че срещата се отлагала за следобед. На Пламен взело да му писва от тия промени и взел да роптае, че арендата на жълтата кола му е 40 лева на ден, а той се мотае по селата вече трети ден. “Николай ми каза, че само щял да се види с един човек и после да ме закара до селото и да ми даде колата. Стана ми ясно, че ще се види с поредния дилър. Когато въпросният човек дойде, седна отпред в колата. От думите, които долових, оня му каза: “Внимавай какво говориш като ми се обаждаш по телефона, защото ме подслушват!”. Попита го аз какъв съм и защо не е сам. Николай му каза, че щял да ме закара до Червена вода и после те щели
“да си вършат работата”
Оня му каза, че нямало да дойде до селото, а щял да го чака някъде по пътя. Слезе да чака на езерото пред селото.
В къщата си поговорих с бащата на Николай и си взех довиждане с хората. Преди да се разделим, ми даде 140 лева. Другите пари щял да ми даде като се върне в София. Бях ядосан на себе си, но какво да правя. Като се прибрах в София, приятелката ми ме чакаше с хубава новина – тестът за бременност показвал, че чакаме дете. Беше щастлива, защото караше 41 и досега не беше забременявала. Повторен тест в понеделник потвърди радостната вест. Двамата отидохме при Петя да й съобщим и на нея за бебето. Там заварихме Николай – току-що се върнал. Но с изгорени крака под коленете и одрани ръце. На въпроса ни какво се е случило, отговори, че го били горили с дезодорант, били го и му взели парите. Едвам се бил спасил. Попитахме Петя кой и за какво го е бил, а тя отвърна, че някакви приятели го докарали от Русе нощес и нищо повече не знаела”…
На другия ден Пламен изненадващо разбира, че безпаричният Николай очевидно е имал средства, защото е “освободил” компютъра си от заложната къща. На Пламен казал, че Петя му била дала пари. Петя обаче отрекла.
Николай духнал обратно за Русе, където й казал, че щял да се лекува. Пламен взел да го търси по телефона за останалата част от парите си, но оня не вдигал. Приятелката му пък същата вечер останала на улицата – оказало се, че Николай от 2 месеца не бил плащал наема на квартирата им и хазяинът сменил патрона на вратата.
Изненадващо за всички, Николай сам потърсва Пламен и му казва, че ще прати остатъка от парите по пощата, затова да му дадял ЕГН-то си. Три дни след това – на 10 юли 2012 г. рано сутринта в 6 в апартамента на Пламен Миланов нахлуват полицаи.
И се започва неговата сага –
първо в районното управление в “Младост”, после в Института по психология на МВР, обиск, пътуване за Русе, полицейски побой по пътя и постоянен арест. В такава последователност. Ето картината, която описва относно побоя: “Към 24 часа ме качиха в един бус и тръгнахме към Русе. Закараха ме да покажа барчето, където работеше бившата приятелка на Николай. На връщане спряха в една горичка и ме изкараха уж да пикая. Тогава двамата полицаи, заедно с още един цивилен, ме потрошиха от бой. Даже ми пускаха ток, като не спираха да се хилят. При един от ритниците ми спря въздухът, та се изплашиха и спряха”. Протоколът за освидетелстване е от следващия ден – 11 юли. На 14-и, потрошен, но освободен, отива на работа. И тогава пак го викат за справка в Софийско градско управление на МВР. Отива. Едва тогава разбира, че от него се иска да каже къде е Николай. Не знае защо, но поне схваща защо е бит. Скоро от адвокат разбира още нещо – че самият Николай е в Англия. Бил избягал там и се предал в българското посолство, където дал следните показания, цитираме от писмото на Пламен: “Там е казал, че аз съм убил някой си Явор и че той бил избягал от страх. Така вече седя 11 месеца в ареста, без никой за нищо да ме търси. Когато попитах разследващия кога мисли да приключва, той ми каза: “Какво се притесняваш?! После ще осъдиш държавата, и толкоз!”… Тук, в ареста, има момчета, които знаят как Николай е убил онзи Явор – сам бил разказвал, но не искат да ги разпитат. Докато съм тук, приятелката ми роди. Синът ми стана на 4 месеца, а аз още съм тук. На всичкото отгоре от банката са пуснали апартамента ми за продан, защото не съм погасявал вноски по кредита. Стоя тук и си мисля: “Казват, че истината е тази, която ни прави свободни, но само ако има кой да я разкрие. Вече изгубих надежда за справедливост”… Така завършва своята история Пламен Миланов. И ако тя се окаже истината, която чака да бъде доказана, и ако той е окаже наистина невинен под арест, то много хора трябва да се почувстват виновни. В същото време къде е въпросният Николай?! Открит ли е някъде в Англия, или и той ще е поредният укрил се в странство?! Въпроси, които чакат своя отговор. За някои той е жизненоважен. Буквално.
Еми МАРИЯНСКА
