Елена Брусарска е родена на 17.06.1988г. Свири на пиано от малка, учи солфеж и участва в няколко вокални формации. Така от малка Ели се насочва към музиката По-късно вече е част от проекта на Стоян Роянов Я-Я, където е беквокал. Елена трупа ценен опит в телевизионни продукции на Иван и Андрей, както и в няколко музикални компании. В настоящето работи в голяма агенция за организиране на събития като артист мениджър. Към Ice Cream се присъединява през 2007г.
Група Ice Cream е основана на 22 април 1997 година. Зад гърба на Ice Cream вече има два издадени албума. Новият е от 2012 г. и носи името „Want some Ice Cream”, а първият е от далечната вече 2002 г. – “Борбата”. Подробна информация за групата може да намерите на www.icecreamwave.com
Има ли качества от детството си, които си запазила и до днес?
Може би все още съм дете, защото продължавам да правя глупости, както когато бях малка. Продължавам да се опитвам да намирам начини да се забавлявам както преди – спортувам, играя с децата на мои приятели. Толкова се вдетинявам, че забравям за нещата, които ми се случват в ежедневието и ме натоварват. Запазила съм добротата и наивността и до ден днешен.
Нужно ли е човек да бъде наивен в този корав свят?
Не, напротив! Изобщо не е правилно да си наивен. За съжаление, това е черта от характера ми , която не мога да изкореня и на моменти е по-добре. В други случаи съм страдала много и са ме наранявали. Поне намерих начин да превъзмогвам бързо паденията, както и хората, които ме разочароват.
Спомняш ли си първата целувка?
Да. (смях) Помня я много добре! (смях) Бях на 14 години при баба на море. Много харесвах едно момче, по-голямо с няколко години. Спасител на плажа. Класика! Забиваше гаджета, което е нормално за него в този период. Бил е на 20 години.Нали се сещаш на 20, красив, с готино тяло какво е било около него?! Всички чужденки! Много го гонех. В Царево има място, на което заставаш на един парапет и виждаш плажа. При залез слънце е красиво, защото виждаш слънцето как отразява водата. 18:00-19:00 вечерта – първата ми целувка. Беше романтично!
Излизала ли си с някой, докато си чатила в интернет, без да го познаваш?
Не ми се е случвало. Въпреки че в днешно време комуникациите са много напреднали. За момент опознаваш някой – къде ходи, какво прави, с кой се тагва, кои са общите ви приятели. Преди време имаше mIRC и ICQ. При тях пишеш срещу някакво име и не знаеш кой е този човек. Нямаш негова снимка. Пращахме си снимки по пощата. Тогава имах мейл на име gadinkata. Това беше първата ми поща. До ден днешен я имам и си чета стари неща от началото на тийн годините.
Смяташ ли, че можем да намерим любовта по този начин – в интернет?
Да. Има такава възможност, макар че създаваш изкуствен облик в интернет пространството и се започват едни обещания. Градят се различни отношения от тези, които са в реалния свят. Изграждаш образа на човека срещу теб такъв, какъвто искаш да бъде, а не такъв, какъвто е в действителност. Случвало ми се е да се влюбвам през фейсбук. Той живееше в чужбина. Но когато застанеш срещу този човек осъзнаваш, че нещата не седят по същия начин. Имаш един свят и живот много различен от неговия и този, който двамата сте създали.
Влюбчива ли си?
Страшно много! Много бързо се влюбвам и много силно. Не знам колко е хубаво, защото има 2 типа влюбвания– или се влюбваш много бързо и за много кратко или се влюбваш за продължително време. Имала съм влюбвания от 2-3 виждане, които са се запазвали. После съм страдала, защото са били любови, които в последствие са неосъществени или съм претърпяла разочарования от човека срещу мен.
Това означава ли, че щом се влюбваш много пъти, много пъти си разочарована, тъжна и с разбито сърце?
Въпросът е свързан с наивността. Когато наивно се влюбиш и след това се разочароваш няколко пъти, си изграждаш една бариера, в която знаеш, че като всичко приключи – забравяш. Правя така, че успявам да го изкарам от съзнанието си да и не страдам. Приемам, че се е случило и продължавам напред. Но ми се е случвало да се върна към някакви хора. Като срещна някого и си поговорим малко ми се връща лентата назад с този човек и влюбването пряко към него, дори да не сме имали отношения. Това не означава, че всеки път, като съм се влюбвала, сме били гаджета с всички. Това да го уточним (смях). Много пъти си мълча. Като се влюбя ставам срамежлива. Не мога да комуникирам нормално. Точно тогава се вдетинявам. Губя разговора, губя нормалния начина на комуникиране, който водя с приятели. Изведнъж мислиш, че на този човек всичко, което му кажеш, е глупаво и не е стойностно. Губиш ума и дума.
Сега как се чувстваш – вдетинена или пораснала жена?
Много исках да порасна, да казвам, че съм жена и да ме възприемат сериозно. Тръшках се, когато ми казваха, че съм дете. Вече съм, предполагам, жена. Много фактори го доказват. Станах самостоятелна, работя, поемам отговорности, мога да дам съвет. Това са, според мен, признаци, че един човек вече е възрастен.
Това означава ли, че си готова да имаш дете?
Готова съм, да. Не мисля, че в момента е подходящо, защото кариерата ми се развива добре и не бих могла да си позволя. Не мисля и че все още съм срещнала човека, с който да го направя. Да, искам, и го осъзнах преди около година.
Как?
Идва без да пита. Това е един майчински инстинкт, който го усещаш и не може да се обясни. Но факторът, например, са приятелите около мен, които имат деца…
Това натиск ли, че приятелите ти имат деца, а ти сякаш си изостанала?
Не смятам, че е натиск. Аз не се чувствам изостанала. Още съм млада. Мога до 30 години да изчакам, ако се наложи, но ми се иска да започна да се ориентирам вече и в тази насока. Да започна да създавам семейно огнище и да имам човек, на който да разчитам. Човек, който да обичам достатъчно, както и той мен, за да можем да създадем семейство с повече от 1 дете. Мечтая да имам 3 деца. Имам няколко приятелки, които вече имат деца. Казват, че чувството е несравнимо!
Какви хора са вашите?
Изцяло отдадени на мен. Много малко родителите познавам, които са такива, като моите. Целият им живот се върти около мен. Това, донякъде, ме е направило много глезена. Всичко ми е на готово, но от няколко години те сами усещат, че мога да се справям сама. Тяхната помощ е нещо допълнително. Радвам се, че я има, защото ме улесняват за неща, с които мога и сама да се справя, но в това напрегнато ежедневие, което започнах да имам, много добре ми действа.
Натъжава ли ги твоите родилите, че детето им вече е пораснало?
По-скоро осъзнаха, че детето им е голям човек и може да поема отговорности. Иначе са много добри. Баща ми е страшно забавен, артистичен. Може би на него съм се метнала, въпреки че те не са музиканти. За първи път в семейството ни се намира някой, който да има музикален талант. Много ме подкрепят във всичко, което правя, и много се гордеят с мен. Аз, от своя страна, им показвам, че те са най-важните хора в моя живот. Много ги обичам и им благодаря за всичко, което правят!
Какви хора виждаш, когато пътуваш?
Всякакви. Виждам и бедни и богати. Виждам и много щастливи от това, че са там, защото тук в големия град имаш много повече трудност. Виждам и такива, които са жадни за нови емоции. Имат нужда от разнообразие и малкият град ги убива. Донякъде е въпрос на темперамент какъв живот искаш да живееш.
Спомняш ли си някоя история, която те е трогнала и впечатлила, докато си пътувала?
Да, даже я бях споделила публично във фейсбук. Бяхме в едно градче до Варна. Пяхме в читалището. След това дечицата дойдоха да се снимат с мен. Бяха на по 11-12-13 години. Направи ми впечатление, че едно от тях имаше дигитален фотоапарат. Другите не знаеха как да снимат. Разбираш ли?! Нямаха представа как това средство се използва. Бях втрещена, защото аз не осъзнавам, че има хора, които не могат да боравят с такава техника. Разбирам възрастни хора да не могат, но млади деца, особено на 12-13 години… Не можах да повярвам, че тези деца са толкова назад. Толкова бедни, защото те буквално са бедни… Може би, донякъде, е по-хубаво, защото живеят по-спокоен живот без тези неща, към които ние сме толкова пристрастени – телефони, постоянно цъкане в интернет, писане на смс-и. Имат допир до природата и това да са по-чисти. Темата, която постоянно се обсъжда, е че всички деца са пред компютрите. Знаеш ли, че днешните деца не знаят какво е да играеш на ластик, жумичка, ъгълче, да чертаеш с тебешири?! Това е абсолютно забравено. Вече не чертаеш с тебешир. Директно отиваш в магазин за детски играчки, взимаш си едно пано, слагаш го на земята и играеш на него.
Лошо ли е, че взимаш пано и играеш на него?
Да. Знаеш ли защо? Само самият факт, че хващаш, рискуваш, чертаеш по земята, правиш прави линии, стараеш се да го направиш красиво за да го покажеш на другите си приятели, с които играеш или да го направите заедно… Да успявате да се обедините в една среда и да сте екип – това е нещо, което не ти го дава паното, което го слагаш на земята. Когато нямаш на готово, търсиш начин да си го направиш – търсиш от къде да си вземеш тебешир, или търсиш камък, който чертае или събираш стотинки за тебешир. От тази гледна точка е по-добре.
Как се представяш след време? Сега си почти на 25. Как се представяш на 40?
Семейна, със сигурност. Не знам дали се представям в България. За лошо или за добро, много ми се иска да отида да поживея в чужбина. Не знам дали ще ми хареса, но ми се иска да опитам. Мисля, че имам време да го направя. Аз съм човек, който обича да пътува. Да вижда нови места. Да се запознава с нови хора. При мен, ако го няма това, съм като ограбена. За мен комуникацията е нещо много важно, както и опознаването на нови характери и земи. Виждам се със семейство и деца. Надявам се щастлива, защото само мога да се надявам, че съдбата ми е предвидила да съм щастлива и здрава. Все по-често осъзнавам, че без здраве събаряш целия замък, който си строил. Искам да имам няколко приятеля, но да са истински. Искам да имам хубав и уютен собствен дом. Обичам големите градове и затова искам да е някъде в голям град, ако не говорим за България и за София. Виждам се по-улегнала.
Музика?
Там всичко е много относително. Може да покориш много по-високи върхове и да излезеш извън границите на държавата, а може и да започнеш да залязваш.
Страх ли те е да залезеш?
Не, не ме е страх. Аз съм подготвена, че това нещо, може би, рано или късно ще се случи. Много си мечтая да направя някакви самостоятелни неща, защото ще бъде ново предизвикателство. Искам да докажа себе си в друга сфера на музиката. В друг стил. Това е нещо, което, със сигурност, ще направя, дори и да изкарам само 1-2 парчета. Ще го направя за собствено удовлетворение, на първо място, и след това за хората.
Тъй като говорим за залязване, всеки ден идват нови и нови лица, които ги слушаме за известно време и изведнъж изчезват. След това ги виждаме, например, след 5 години и си казваме: „Ей, този имаше една много хубава песен преди 5 години.“ Какво се случва с тези хора?
Различни неща. Някои започват да работят нещо извън музиката. Други продължават да се занимават с писане на текстове, на песни, да пеят в пиано барове или в други заведения. Да се опитват да готвят нови проекти. Голяма част правят и други неща. За съжаление, нашият бизнес тук е много малък и границите на държавата ни са малки. Не за всеки има място. Другото е, че нашите продукции не са толкова скъпи, колкото навън, гледанията са малко, публиката също. Опцията да изкарваш големи пари от музика, с които да живееш до старини, е много малка. Да не говорим, че тук законите са такива, че няма как да се изхранваш с отчисленията, които си получавал от музика. Така че всеки музикант е принуден, освен с музика, да се занимава и с нещо коренно различно. Въпреки че аз познавам хора, които се занимават само с музика. Честно казано не знам как успяват да се изхранят само с това.
Можем ли да направим извода, че макар да има много популярни лица, които се занимават с музика, напук на всичко, което казват, те нямат пари? Говорим за големи пари.
За големи пари – да.
Тъй като хората си мислят, че тези изпълнители, които всеки ден са по телевизията, имат пари. Може би заради това и младите момичета искат да приличат на изпълнителите си?
Да искаш да приличаш на Beyonce или Rihanna – ОК. Там имат много пари. Но тук не знам кой да дам за пример. Единственият човек, за който в момента се сещам, е Лили Иванова. Тя, със сигурност, е изкарала и продължава да изкарва хубави пари, които да и дават един нормален стандарт на живот. От там нататък не знам някой, който да мога да дам за пример, забогатял от музика в България. Забогатял човек от музика в България не познавам.
Щастлива ли си?
Щастлива съм много. Имам прекрасно семейство. Правя това, което искам и това, което обичам. Имам хубави хора около себе си. Постоянно ми се случват различни неща – неща, за което винаги съм си мечтала!
15.05.2013
(Редакция: www.zamisliteihorata.com)
