Шоуменът Жоро Пеев е роден в Банско, зодия Рак. Той е един от популярните членове на „Замунда Банана Бенд”, която наравно с „Ку-ку”, „Каналето” и „Хъшове” взривява България през първите години на демокрацията. Дълги години работи в „Канал Ком” и „Евроком”, където е водещ на предаването „Таковата”. Един от класическите ни зевзеци, който, наред с Шкумбата, внася цвят в сивото ни ежедневие. Според Пеев хубавият виц е кратък, мръсен и смешен. Единствено пред „ШОУ” майничката (в момента живее в Пловдив) повдига завесата на много тайни от житието-битието си, разказва как се е отъркал и запивал с дузина звезди и ги е виждал в твърде различна светлина.
– Жоре, как се роди „Замунда Банана Бенд”? Откъде измислихте подобно шантово име на трупата си?
– Историята беше такава – двамата с Радослав Бимбалов работехме в Канал Ком-Пловдив. Аз бях радиоводещ и коскоджамити чисто нова звезда. Водех предаването „Нивото на канала в сантиметри”, което започваше всеки ден точно в 15 ч., когато програма „Хоризонт” съобщаваше за нивото на река Дунав в сантиметри, и понеже това беше най-скучният сектор от програмата, излъчван на 3-4 езика, оттам ми хрумна идеята да го направя слушаемо. Както и стана.
Ради по това време беше преводач от английски в редакцията. Покрай закачките стана ясно, че той имал съученик от Гана, 11-то дете на посланика на Гана в Гърция, и изпратен да учи в английската в Пловдив. Аз пък имах колега в университета от Ангола – Фернандо Ндгомозе Командос – той пък хвърляше много ярки лафове със специфичния си акцент на африканските студенти. И с Радо започнахме да си разменяме реплики на техния език – той на ганайско-български, аз на анголско-български. Така един ден ми хрумна идеята да направим от всичките тия закачки някакво щуро предаване. Условно кръстихме държавата Замунда, пуснахме и лафове. А името на Замунда го взаимствахме от филма на Еди Мърфи „Пристигане в Америка”, където той беше принц на Замунда. В бизнесклуба на хотел „Санкт Петербург” за час и половина измислихме цялата държава Замунда с географията й, природните й забележителности, религия, политическа система и поминък. Това нещо го записахме и го пуснахме да се върти в събота. Един ден се оказа, че половината Пловдив говори на… замундски!
Така се роди и касетата, но не само със скечове, но и с песни. И тогава отидохме при Живко Желев – шефа, той ни даде картбланш, и с двама музиканти и с две самосвирки /синтезатори – б.а./ записахме първите 6 парчета. Но това си беше чисто елементарно „демо”, което не може да ти даде никакви екстри. Тогава дойде съдружникът на Живко от Варна – Симеон Джуров, и така заковахме групата „Замунда Банана Бенд”. Джуров чу парчетата ни и вика: „Абе, пичове, това е много сериозно и трябва да се направи професионално. В момента правим най-модерното студио на Балканите – „Мецо Форте” – да направим албум, както си трябва”. Ненко Коларов, известен композитор и пианист, ни стана аранжор, присъедини се към нас една плеяда музиканти, които до този момент бяха по чужбина.
– Първата изява на „Замунда” е много парадоксална…
– Към края на юли пристига в Пловдив Тото Котуньо да изнася концерт. Вечерта се оказа, че една част от организаторите са седнали в „Ритора” и италианската световна величина им изнася ексклузивен камерен концерт. Не знам защо Живко Желев решил да се похвали какво си имал
и ни изтъпани пред Тото Котуньо, а ние сме трупа на… 2 дена!
Изпяхме две песнички, преводачката, горката, просто й се откачи ченето да му обяснява за какво става въпрос. Накрая той беше така благороден и любезен да дойде, да ме потупа по рамото и да каже: „Мулти иронико, мулти фантастико!”. Аз литнах до небесата, но явно всичко си беше от куртоазия. Но това ни беше сценичният дебют – пред Тото Котуньо…
– Записваш клип „Спомен за уомън” с фолклорен ансамбъл с баби от родното място на Николай Хайтов – Яворово, с трима цигански музиканти, негърче и мулатче. Странна симбиоза! Режисьор ти е Андрей Слабаков, а за него казваш: „Достатъчно луд и гавраджия като нас”. Що за чешит е синът на Петър Слабаков и съпругът на Ернестина Шинова?
– Андрей ми е изключително скъп и близък приятел, невероятен човек! Той е от тая рядка изчезваща порода хора, които се раздават докрай и във всяко едно нещо, с което се захване, той гори. Бях много потресен от
помията, която се изля върху Андрей
по време на февруарските протести. Спорил съм драстично с мои познати във Фейсбук, `щото го изкараха по-черен и от дявола, изкараха го внедрен комунист. Младият Слабак се отврати от всичко това и каза, че повече никога няма да се занимава с подобни неща. Но, познавайки го, не мисля, че ще издържи дълго. Той е човек, обичащ да се бори за каузи. Като пушач и като свободен човек го подкрепям напълно. Между другото съм се снимал в два негови филма – в „Хиндемит” и в „Ерудитът”.
– Спряган си за един от най-големите зевзеци наравно с Шкумбата?!
– Шкумбата ми е изключително близък приятел, невероятно много го уважавам, защото той е първопроходец на невероятния жанр, който никой няма да го настигне. Това е човекът, от когото всички ние сме се учили. Който не ще да си го признае, си е за негова сметка
– Бил си приятел със звездите на родното кино и театър. Какви спомени носиш от тях в себе си?
– С Любо сме изключително близки и до ден-днешен, викаме му „вуйчо”, защото имахме телевизионен проект, който не се реализира, в който той трябваше да играе Вуйчо Добонго – нашият вуйчо на замундците, тип от рода на Батето Иван Славков, абсолютно непотопим и вездесъщ, с връзки по цял свят. И само като си представиш Любо Чаталов с едни побелели расти /коси – б.а./… Не се реализира, но никога не е късно…
– „Замунда Банана Бенд” развеселявал ли е мутри, борчета и прочее представители на ъндърграунда?
– Правили сме, къде ли не, пред кой ли не. Във Враца много ни беше харесала групировката „Империал”. Ходихме няколко пъти там за „Мис Враца”, беше много весело.
– С кои други известни личности от шоубизнеса си се засичал, обменяли опит, дето се вика?
– С всички! С Васил Найденов, с Митко Щерев… А с Орлин Горанов сме много готини приятели, `щото той е невероятен вицаджия. Малко известен факт. Орлин е рядко земен и готин човек и така се случи, че да се засечем и да си разказваме вицове до… посиняване. Той страхотно ги разказва. С Тео Шишманов от „Тоника” също сме гъсти. А с Йорданка Христова имаме велик случай.
Отиваме на някаква халтура в Свиленград, на митничарски банкет. Това беше организирано от покойния Къци Димитров – бащата на Митко Кърнев от „Д-2”. Страшно готин човек, сладур отвсякъде. Той беше най-големият импресарио по онова време. Та, с Данчето си изпяхме, какво си изпяхме, и уж митничарски банкет, а се оказва, че няма какво да… хапнем. Отиваме в някакво денонощно ресторантче да вечеряме. Бяхме само с Данчето в цялото заведение. А на съседната маса седи някакъв местен „бек” – много пиян, който през цялото време се бе втренчил в нашата маса. По едно време явно направи някаква връзка, късо съединение, стана, дойде при нас, втренчи се в пищната певица и вика: „Мноо… се `звинявам, нали вие сте Софи Маринова?! Мо`е ли един автограф?!…”. А тя го погледна и вика: „Да!” След което Данчето извади абсолютно невъзмутимо една картичка с нейния лик, написа му „От Софи Маринова” и му я подари. Ние се попикахме от смях, а тя каза: „Това все пак говори лошо за нея /за Софи Маринова – б.а./.
Тя все пак е с 40 години по-млада от мен!”
– Коя чалга певица би опънал с кеф и на коя би отказал?
– Нито една чалга певица не бих изчукал. Защото аз съм естетически расист.
– Жоре, кои са ти последните любими лафове, защото е време вече да запиваме?
– Абе малко злокобно ми звучи това „последно” /бурен смях – б.а./… Ето ти един от последните: „Чувството, което получава мъжът, докато жена му изневерява, се нарича… рогазъм!”. И „Жена с черен колан по карате – това означава много здраво семейство, добре възпитани деца, верен съпруг и изключително любезна свекърва”.
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
