Артър Чарлс Кларк (1917 – 2008г.) е британски писател и изобретател.Още от детството си е силно привлечен от паранормалните явления. Сред любимите му занимания са да наблюдава звездите, както и да чете стари американски фантастични комикси. С интерес си купува броеве на списанието „Amazing Stories“, в което се публикуват разкази на Хърбърт Уелс, Жул Верн, Едгар Алан По и други фантасти, а любопитството му към необяснимото нараства с всеки изминал ден.Артър Кларк не може да си позволи универитетско образование. Започва работа като ревизор в комитет по образованието.Кларк публикува първите си авторски материали в различни училищни списания.Голяма част от статиите, в които описва космически пътувания и технологии са отхвърляни често от издатели и редактори. Артър Кларк има обтегнати отношения с научните среди и доста от материалите му са публикувани на твърде необичайни места като „Плейбой“.През 1945 г. успява да публикува статията си „Извънземни предаватели“ в списание Радио Свят, в която описва сателитна комуникационна система-мрежа от геостационарни спътници. Артър Кларк е един от първите, предложили използването на сателити около Земята с главна цел подобряване на комуникациите. Той споделя публично и своите виждания, че човек ще стъпи на Луната до 2000 г. Кларк прави и изказване, че един ден космическите пътешествия ще бъдат като отиване до курорт. Тези дръзки прогнози, споделени от него през 40-те години, предизвикват насмешка сред обществото.От (1941-1946г.) Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен инструктор и техник.Фантастът дейно подкрепя и научни изследвания, свързани с телекинезата и други мистични феномени.Артър Кларк е носител на ордена на Британската империя. През 1962 г. е награден с премията „Калинг“, за постижения в популяризирането на науката.Той е носител и на номинация за Нобелова награда, както и на много други отличия.Пред 1953 г. се жени за Мерилин Мейфилд, която е 22-годишна разведена американка с малък син, но двамата се разделят след няколко месеца. Артър Кларк никога не се жени повторно. През 1956 г. емигрира на о-в Цейлон (Шри Ланка) в Индийски океан и живее там до смъртта си. Една от причините да се засели точно на това място е магията на дълбоководното гмуркане. Той споделя, че усещането, което изпитва по време на подводното приключение е подобно на безтегловността, която изпитват астронавтите в космоса.Артър Кларк живее в гр.Коломбо, а през 1960 г. получава гражданство и се ползва от специален статут, според който плаща минимални данъци. Успява да убеди властите да приемат закон за постоянно пребиваване, който е популярен още като „Законът Артър Кларк“ . Според наредбата всеки чужденец, внесъл в страната твърда валута, плаща минимални данъци и се ползва със специални привилегии.През 1968 г. Артър Кларк и Стенли Кубрик(американски режисьор и сценарист) се събират, за да създадат съвместно сценарий за филм за космоса. Идеята е базирана въз основа на „Стражът“, който е един от разказите на Артър Кларк. Така се появява уникалното кино-явление “2001: Одисея в Космоса”.Успоредно с работата по лентата се появява и едноименен роман „2001: Одисея в Космоса“, който дава началото на популярната фантастична поредица на Кларк – „2010: Втора Одисея“ (1982г.), „2061: Трета Одисея“ (1988г.) и „3001: Последната Одисея“ (1997г.).Артър Кларк е автор на над 100 книги, повести и близо 500 разкази, както и на няколко нефантастични книги, описващи техническите детайли на приложението на ракетната техника и космическите полети. Сред по-известните от тях са „Изследването на космоса“ (1945г.) и „Многообещаващият Космос“ (1968г.). Признанието за неговите технически открития получава с официалното именуване от Международното Астрономическо Общество на геостационарната сателитна орбита известно още като „Орбита на Кларк“.През 1980 г. Кларк става известен чрез своите телевизионни програми – „Тайнствената вселена“ „Тайнственият свят на Артър Кларк“ , „Светът на странните сили“. През 1986 г. от Дружеството на американските писатели фантасти го провъзгласяват за Grand Master.През 1988 г. му е поставена диагноза пост-полиомиелитен синдром. През повечето време се придвижва с инвалидна количка. Още през далечната 1959 г. му е поставена тежката дигноза полиомиелит.През 1998 г. е удостоен с рицарското звание Commander of the Order of the British Empire „за принос в кулурното сътрудничеството между Англия и Шри Ланка“. През същата година става ректор на Международния Космически Университет (Франция), където работи от (1989 – 2004г.) Ректор е и на Моратува (университет), Шри Ланка (1979 – 2002г.)Артър Кларк мечтае за три неща.Да бъдат открити безспорни доказателство за съществуването на извънземен живот, защото вярва, че не сме сами във Вселената. Човечеството да възприеме по-екологични източници на енергия. Третата му мечта е да се възцари мир във втората му родина Шри Ланка, която е обзета от бушуваща гражданска война. „Живея тук от 50 години и през половината от времето съм бил свидетел на горчив конфликт, който разделя страната.“, споделя той.Най-известни произведения на Артър Кларк “Пясъците на Марс” (1951г.)“Краят на детството” (1953г.)“Градът и звездите“ (1956г.)“Голямата дълбочина” (1957г.)“Една одисея в Космоса през 2001″ (1968г.)“За времето и звездите“ (1972г.)“Среща с Рама“ (1973г.)“Фонтаните на рая“ (1979г.)“10-та по Рихтер“ (1996г.)“Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: 1. Това е напълно невъзможно. 2. Възможно е, но не си струва да го правим. 3. През цялото време ви казвах, че това е добра идея.“ „Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.““Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на въображението им.“Сър Артър Кларкснимки: domain-b.com; metlin.org Присъединете се към страницата на svetlosenki.com – Изкуството като начин на живот във facebook.
