Свиневъдът д-р Румен Караманов е спец по контрола на храните. Той е ветеринарен лекар, научен сътрудник, бивш зам.-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, бивш изпълнителен директор и собственик на Хибридния център по свиневъдство в Шумен. Прeз 2001 г. печели първо място на изложбата АГРОМЕК в Дания, а от 2002-ра развива успешно собствена модерна свинеферма в Ахелой. Със семейството си живее в Поморие.
Парадоксът е, че не впечатляващата биография на доктора, а скандал за фермата направи името му популярно. Караманов влезе в новините с това, че преди 5 години срещу свинефермата му рипна ексминистър Мирослав Севлиевски, който има хотел в съседство. А конфликтът продължава и до днес.
– Д-р Караманов, станахте скандално известен покрай мераците на Мирослав Севлиевски да събори свинефермата ви, тъй като била в “опасна близост” с неговия хотел в Ахелой…
– Да, миризмата от прасетата пречела на Севлиевски да си разпродаде имота. Само че да се разберем! Първо, аз съм там 6 години преди хотела му. И второ, дори и мен да ме няма, там пак ще има миризма, която идва от пречиствателната станция. Свинефермата е на една ограда с нея. Пречиствателната станция е стара – на 40 години е, и освен това няма капацитет да пречиства дори 1/10 от това, което влиза в нея. А оттам минават отпадни води от Слънчев бряг, Несебър и Равда. На мен обаче ми омръзна да обяснявам, че когато Мирослав Севлиевски започна да строи хотела си, и фермата ми, и пречиствателната станция си бяха на мястото.
Той се е съгласил на това “миризливо” съседство
Не отричам, че са нарушени две наредби на МЗ за съобразяване с хигиенни отстояния, но кой му е издал разрешителното за строеж?! Знам кой, но няма защо аз да го коментирам. При мен всичко е законно, на всички инстанции. Севлиевски първо си е дал съгласието, че свинефермата няма да му пречи и после изведнъж излиза, че иска да я събори. Първо почна със заобиколни атаки – подписи и прочее, с един платен човек, който събира подписката. После атакува чрез вестници. Той напише една страница, аз – две. Почнахме да се надцакваме и конфликтът стана широко популярен. После взеха да ми пращат проверки на различни нива и това е всяка година до ден-днешен. Миналата година ми направиха един сценарий с кмета на Несебър. Направиха комисия, в която по закон и аз трябва да участвам. И после разбирам чрез един честен човек как една служителка скъсва истинския протокол и ми съшиват един измислен. Заведох дело срещу общината и го спечелих, но това пак бяха излишни нерви и загуба на време, вместо да се съсредоточа в работата си. При мен всичко е законно построено и екологично съобразено от-до. Разполагам с пречистваща система, която отвежда животинските отпадъци в два капсуловани басейна под земята.
– Вярно ли е, че дори експремиерът Борисов е пратил на проверка ексфинансиста си Симеон Дянков във вашата свинеферма?
– Да, Дянков влезе при прасетата ми. Преди това Бойко се беше изхвърлил неподготвен: “О-о-о тука на тоя свинекомплекс кой е издал строителното разрешение?!” – и после ми прати Симеон Дянков. Преоблякох го като космонавт и влезе човекът при прасетата вътре. Влезе във всички боксове. Явно е очаквал да види кочина, а остана очарован от онова, което видя. Направо каза: “А-а-а, това не трябва да го събаряме! Ще дойда след една седмица”. И излезе с предложение за разширение на пречиствателната станция към морето – с дълбоководно пречистване на миля и половина навътре в морето. И аз му казвам: “Нищо няма да направите така. Ако вие давате пари за разширение на тази пречиствателна станция, това няма да реши проблема с екологията в Черно море”. И му обясних, че проблемът с екологичната катастрофа не е в екскрементите, независимо дали са човешки или животински, а с пречистването на отпадните води, с химията в тях. Проблемът е в химикалите от перилните препарати, от миещите препарати и пр., а такива бълва всеки хотел. За разширение на пречиствателната станция
им дадоха 30 милиона, те ако 3 са използвали – аз главата си режа
– всичко отива в морето! Преди време направих проучване във връзка с един мой голям проект за затворен цикъл за рибопроизводство. Взех на концесия за 15 години голяма водна площ – на 2 мили навътре в морето – 15 000 дка водна площ в залива на Ахелой. Обърнах се към специалисти от Измир да поговорим за съдружие в тази посока – с една фирма с голям опит в развъждането на три вида риби. Уникална технология, компютризирана, в която работят двама човека! Американска инвестиция, предприятие с 90 процента износ за ЕС. Запалих се много по тая идея. След като първоначално ми казаха, че тук ще мога да отглеждам единствено лаврак и малко барамуди, на втория етап направиха водолазни проучвания и ми заявиха категорично “Не”. Оказа се, че долу всичко е тиня. Два метра тиня има тука в залива. Нашето море е съсипано – няма живот в него!. И тази екологична катастрофа е от последните 30 години – нищо не може да се направи. Тук се лови риба от пасажи – преминаващи риби, другите нямат какво да ядат. Морето ни е катастрофално унищожено! В тоя проект вложих доста пари, докато разбера, че нищо няма да стане…
– Да, вложили сте много – и пари, и труд. Но пък Севлиевски не може да си разпродаде скъпите апартаменти, от които сигурно очаква милиони…
– И преди съм казвал, казвам го и сега – всичко има цена – ще преместя прасетата само срещу няколко милиона. Да ми платят разходите по преместването и пропуснатите ползи, ще обмисля предложението.
– Получавали ли сте такова предложение?
– Не. Пак казвам – да ми плати, ще си преместя бизнеса.
– А мит ли е, че прасенцата ви си играят с топки и дрънкалки?
– Не е мит, а реалност! Мога да гледам до 2000 глави, в момента са 1800.
Малките си играят да не им е скучно
Правя хуманно свиневъдство.
– Разбрах, че и синът ви си е дошъл от Лондон и работи с вас…
– Имах глупостта да го върна от Лондон – сега помага в семейната фирма. Не се оплаква момчето, но аз се питам дали не беше родителска грешка да го върна – той се развиваше добре там. Дъщеря ми завърши два престижни колежа в Швейцария – “Ларош” и “Льо Розе”, а у нас не можа да си намери работа. Роди едно детенце, сега второ чакаме, и така. А е един креативен млад човек. Заедно с Генка Шикерова направиха един телевизионен филм за безумното застрояване на Слънчев бряг – “Бетонна градина” се казваше. Последваха доста уволнения след тоя филм.
Едно интервю на Еми Мариянска
