Емил Калчев, д-р по икономика. Преподавател по финанси в НБУ.
– Г-н Калчев, в края на май представихте заедно с ваши колеги от БАН обширен годишен доклад „Икономическото развитие и политики в България – оценки и очаквания”. Какви са основните изводи в него и перспективите пред страната?
– Докладът обхваща анализ на важни сектори от българската икономика. Според мен основният извод е, че перспективите пред нея не са никак розови. Причината за това е, че вътрешните и външните ресурси за постигане на икономически растеж са в голяма степен изчерпани. Под ресурси разбирам не нещо конкретно като например полезни изкопаеми, а изобщо, всички условия за икономически растеж, включително и доверието към управлението на страната. Че то е изчерпано, показват нестихващите протести. – Кои са конкретните проблеми пред българската икономика?
– Проблемите са много. Като се започне с цената на електроенергията, която е централен ресурс за фирмите и гражданите, цената на газта, която за нас е по-скъпа отколкото за други държави, продължи се с високата безработица и неясните възможности за овладяването й (особено младежката), и се стигне до това, че в с структурно отношение нищо особено не се промени през последните години. Да вземем за пример сектора на здравеопазването. Там като че ли се направиха някакви реформи, но нека погледнем резултата: този сектор „засмуква” все повече пари от икономиката (здравноосигурителни вноски, субсидии от държавата, плащания от пациенти), а няма индикации, че качеството на услугите му се подобрява.
В малките селища на страната на практика няма здравеопазване. Хората карат роднините си на по 40-50 км. и повече километри за най-елементарни, но неотложни медицински услуги. Друг подобен сектор е този на социалното осигуряване и грижите. В по-малките селища, например, се знае от всички, че цели компактни групи от хора са инвидализирани, имат ТЕЛК. Те често са хора, които никога не са работили, а днес получават пенсии. Често е очевидно и, че те са инвалиди по неясни причини, защото изглеждат в отлично и активно здраве. Този сектор също „засмуква” все повече ресурси от икономиката и ги преразпределя по един много странен начин. Като цяло той харчи толкова пари, колкото правителството, от което очакваме реформи и политики във всички сектори на икономиката и живота. Тук очевидно се налага бърза и фундаментална реформа, но тя е непопулярна, и съм убеден, че няма да се случи. Просто ще продължи да се „замазва” положението.
– В анализа, който сте правили, отчетливо се вижда и задълбочаващото се разделение между София и останалите населени места в страната – и в икономически, и в социален план. Възможно ли е съживяване на останалите региони?
– Според мен селското стопанство е основният инструмент за съживяване на районите. Проблемът е обаче, че са натрупани огромни грешки, които вече много трудно могат да се поправят. Българското селско стопанство вместо да развива градинарство, зеленчукопроизводство, отглеждане на ядки и т.н., все неща, с което от векове сме известни, е възприело латифундистка структура.
Това значи, че няколко души са си разделили голямата част от плодородната земя на страната и произвеждат главно зърно, като не създават нови работни места, държавата ги субсидира, а те хранят китайците. Къде е модерното животновъдство на България? Къде е производството и преработката на плодове и зеленчуци, на ядки? Всички те създават много работни места и поддържат регионите живи. Ако сравните сегашна България с времето отпреди 30 г., ще констатирате, че сега произвеждаме по над 5 пъти по-малко продукция в отделните селскостопански позиции – агнешко, телешко, свинско, домати, чушки и т.н.
Ние се изхранваме в голяма степен от внос (около 2/3 от храната ни), а иначе произвеждаме зърна, рапица и т.н. По този начин една много малка прослойка селски стопани става свръх богата, а за останалите хора няма нищо, и това е резултат не от друго, а от селскостопанската политика на правителствата досега, в т.ч. и от неграмотно проведените преговори по присъединяването на България към ЕС. – Наблюдаваме през последните седмици български производители да изхвърлят продукцията си в знак на протест срещу политиката на управляващите.
– Когато се договаряше присъединяването към ЕС, по най-глупавия начин бяха договорени субсидиите за селското стопанство – субсидии на декар, а не за производство на зеленчуци и плодове, лозарство, животновъдство и т.н. Гърците имат такива субсидии, поради което ние ядем техните субсидирани дини, домати, праскови и т.н. Те могат да ни ги дават и без пари и пак ще печелят от тях. Очевидно е, че нашите производители, оставени сами на себе си, нямат шанс срещу тях. В Македония пък субсидира държавата. Проблемът е, че управляващите през годините не са били заети със защитата на българските интереси, а преди всичко с популистки обещания. Такова поведение пасва само в рамките на общество, в което една много тънка прослойка обсебва националните ресурси и експлоатира българското население, а правителствата вярно й служат.
– В петък премиерът Пламен Орешарски обяви, че предлага актуализация на бюджета, като основните аргументи за него са разплащане на държавата към бизнеса и връщане на ДДС на фирмите. Целта е да тя да стане факт до август. Според вас тази актуализация нужна ли е и ясно ли е как ще стане точно?
– Не мога да коментирам дали е нужна, защото пълната картина за състоянието на финансите на държавата е известна само на онези, които я управляват. От друга страна, наследеният бюджет от предното правителство е малко вероятно да съвпада с целите и идеите на настоящето. Така че в крайна сметка няма нищо изненадващо, че се прави актуализация. Освен това приходите на държавата са на по-ниско ниво от очакванията и това притеснява кабинета. Ясно е и, че няма да можем да се справим сами в тази ситуация и трябва да се вземе външен заем. В това направление сегашното правителство продължава политиката на предишното. Въпросът е докъде ще отиде. Ако тръгне по популистка линия, ще е наистина лошо за държавата.
– Но правителството „Орешарски” дойде с ясно афишираното намерение да води по-различна политика и да прекрати порочните практики на предходното, оглавявано от Бойко Борисов.
– Не бих искал да правя политически коментар. Ще кажа само, че от днес за утре не може да се прави различна политика. Държавната политика е нещо инертно. Тя не изниква от нищото и в този смисъл настоящето правителство в краткосрочен план едва ли е възможно да прави нещо много различно от предходното. От друга страна обаче, притеснява ме това, че не знаем каква е дългосрочната визия на сегашното правителство. Има план „Орешарски”, но това не е разписана, сериозна програма за управление. Дори абревиатурата „план” едва ли отговаря на хвърчащите идеи, подхвърляни на медиите. И предходните правителства също нямаха сериозни документи за управление. Така, на парче, за всички партии е по-лесно, защото няма контрол. Според мен този стил на избори и управление е подигравка за българите, но те не се притесняват от това. Като че ли за масата от тях е достатъчно да разиграеш подходящ долнопробен театър, за да ти поверят бъдещето си.
