Иска ни се да напишем нещо смислено, което да подейства положително на читателя! Именно за това решихме да споделим с теб една притча, защото няма по-мъдро нещо от кратките, но съдържателни истории, от които може да извлечеш много поука.
Спряхме се на Притчата за приятелството, защото всеки от нас има хора, на които държи. Няма да увъртаме повече, нека четенето започне… сега…
Притча за приятелството
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
-Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е Раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е Раят.
-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че Раят е там.
-Лъже! Там е адът.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до Рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
