Превземането на Бастилията
14.07.2013 09.59
Превземането на Бастилията в Париж е на 14 юли 1789. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“, показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но той се смята за начало на Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли, е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията. На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“.
През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. На 5 май 1789 възниква спор при откриването на Генералните щати, поради това, че третото съсловие, имащо право само на един глас, иска повече гласове, но второто съсловие, съставено от аристокрацията и съставляващо едва около 2% от френското население по това време, го възпира. На 17 юни 1789 няколко представители от средната класа (буржоазия), част от третото съсловие, се самопровъзгласяват за Национално събрание, институцията, която създава и приема новата френска конституция. Кралската власт се противопоставя на това, но събранието се преименува на Учредително събрание на 9 юли.
Обсадата на Бастилията и издаването на „Декларация за правата на човека и гражданина“ са третото събитие, което дава начало на Френската революция. Първото е опълчване на арсторацията, която отказва помощ на краля при събирането на данъците. Второто е създаването на Националното събрание и Клетвата в залата за игра на топка.
Средната класа формира Националната гвардия, използваща трицветна розетка в цветовете синьо, бяло и червено. Тя е получена при комбинирането на червено-синята розетка на Парижката комуна и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата й схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.
Париж, обхванат от въстанието и, според думите на Франсоа Мине „пълен със свобода и ентусиазъм“, дава силна подкрепа на Събранието. Пресата публикува нейните заседания, а политическите дебати се организират по площадите и залите на столицата. Кралският дворец и неговата земя стават място на неспирни демонстрации. Тълпата от тези демонстрации отваря затвора „Абие“, за да пусне френските войници, задържани поради това, че не са се противопоставили на въстанието. Събранието обаче решава, че е най-добре те да бъдат върнати в затвора. Техните чинове и документации са унищожени. /actualno.com
Днес+
