Рецептата на родните колбаси се оказа смразяваща. 30% суха кръв, още толкова мас на прах, останалото е вода и Е-та за цвят, аромат от т.нар. екстри. Това е точната рецепта на огромната част колбаси – над 65%, произведени в България. Оказва се, че страната ни е най-големият „вносител“ в Европа на кръв на прах. Тя се използва като основна съставка на родните салами.
Субстанцията „суха кръв“ е отпаден продукт от кланиците и се пакетира и заравя в специални септични ями. Но за българските престъпни колбасари е идеален начин да печелят от боклука. Така собствениците на кланици из Европа вместо да харчат пари да копаят ями, направо даром дават този отпаден и отровен продукт да бъде товарен за България.
Измамата с кръвта на прах е пълна. Тя реагира при химични проби на белтъчина, т.е. показва наличие на „месо“. Саламът се тества и всичко си му е наред – цели 30% „чисти белтъчини“. И в цената на колбаса се калкулира като цена на мръвка, нищо че нищо не струва. Уви, дори най-големите и престижни колбасарски фирми използват кръвта на прах като суровина.
Във всяко месо обаче има и мазнина – природно. Както и нито един салам, кренвирш, наденица не може да мине без сланина. В „сухата кръв“ мазнини няма. Във „вампирските“ салами няма и сланина. Заместват се с друго сухо вещество – „мас на прах“. И България е номер едно и по този внос. Като за ужас сухата мас се вкарва не само в саламите, а и в кашкавала, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите, за да вдига „маслеността“. При тестване на саламите и тая мазнина е около 28-30%.
След като се забърка „бъркочът“ 30 + 30 + вода и Е-та, му трябва и обем и втвърдяване. Иначе ще купуваме саламите на литър – ще са течни. Формата се постига с едно обикновено химикалче „карагенан“, разкриват трика колбасари. Така саламите се „желират“ и не се разпадат. Като 1% от химикала успява да задържа 50% вода.
Същият този карагенан се вкарва чрез шприцоване и в пилета, пържоли. Така „чистата“ мръвка набъбва двойно и тройно и си купуваме вода на цената на месото. Когато готвим обаче, обемите се свиват до истинските си размери – водата просто се изпарява. Но не и карагенът – химикала си го изяждаме заедно с месото. Нищо че той е толкова „хранителен“, колкото и ако ядем сапун, в който също се използва.
