Постинг
24.05.2009 20:27 –
ценностите които зачитаме в живота си
Автор: snejkata
Категория: Други
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна:
25.05.2009 13:16
Живеейки в държава на безпътицата,днес всички ние робуваме на измислени законови норми,канонизираме живота си според своите си разбирания и жадуваме една химерна свобода ,която няма общ единен израз.Тази свобода руши у нас морални и законови общочовешки принципи и граници и изгражда илюзорна ценностна система ,която включва повече морзовата отколкото славянобългарската азбука-свикнахме да сочим с пръста си за заповед,клеймо, насмешка ,поощрение.Този знак, изучен до съвършенство ,пусна корените си в отношенията ни като родители,между ученици и учители,началническо звено и подчинени,съпрузи…той оправя всичко за минути-това е заплашителната и утешителна показалка,това е назиданието и издигане в йерархията.Думичките загубиха смисъла-забравихме да разсъждаваме над тях и да ги ползваме като изразно средство.Загубихме човешкия си облик някъде в джунглата на знаците.Толкова ли малко значат те за нас…?!Днес -денят на писмеността ,изразихме като присъствие и манифестация някак си вяло и нефелно и така за пореден път изразихме съпричастност и се присъединихме към ерата на първобитно-общинния строй ,в който знака е всичко.Забравихме да ползваме науката и машиностроенето по предназначение ,с което създадохме хора-убийци на икономическия прогрес,медиите и интернет, от място за информация и забавление се превърнаха в масто за секс-услуги,опасност за нашите деца и създаващо психози,агресивно поведение и физически обременености.Забравихме за чистата и свята Република на Левски и мотото“Времето е в нас и ние сме във времето“-с тези думи апостола на свободата е призовал бъдните поколения към непрекъсната промяна и движение напред, към нови необятни върхове,към запазване на едно идеалиснично общество ,чиито основи е положил преди толкова години.Дългите му ходения по градове и селца,които чертаят една идеолотия за борбеност на българския дух,опазване на границите,суверинитета и независимостта на държавата ни,целостта и единството на народа ни са неща,които отдавна не ни вълнуват.Днес ,животът ни е повече от объркан-научихме се да бъдем слуги на финикийските знаци,те да определят начина ни на поведение и междуличностни отношения,те да определят политическите ни пристрастености,да робуваме на една кебапчийска държава,която се сеща за отрудения си и неугледен,беден и болен народ само по избори и да залъгва този глад и мизерия разпънала шатрите и бъчвите , скарата по площадите,след които задължително минава колата на комунални услуги, за която все не достига работна ръка ,гориво и тъй ценната на днешно време питейна течност.Свикнахме вместо да изпитваме неудобство ,да бъдем разгонвани и помитани от властите на реда,които от време на време за повече респект пускат и по някоя сълзлива димка-изобщо робски народ свикнал на робски манталитет и отношение.Това днес е нашата бедна Родина/която не искам да назовавам по име-България,за да не пиша главни буквички-те са измислени от Кирил и Методий за изказ на едни други неща-като Народ,Нация,Човек -все със главни букви,които загубихме някъде по пътя към Европа,която на моменти ни домилява повече от РОД и РОДИНА/Какви човешки същества/да не говорим за деца/създаваме в тези условия на перманентна условност,неморално отношение,несамоуважение,насилие и глад, идващи от робията ни и хленча и залитането по европейския стандарт на живот,който и посмъртно не можем да стигнем, нито като трудово възнаграждение,нито като бит,нито като манталитет,а да не говорим за социална политика,която се корени в невежеството ни по отношение на медицинско обслужване и отделяне на средства за най-голямата ценност -човешкия живот.Когато в една държава населението като медицински контингент започне да се дели на възрастови групи с приуритет -подрастващо поколение, може спокойно да твърдим ,че държава отдавна няма.Държавата е народа живеещ на дадена територия,а не политическия персонал или контингент/за мен си е персонал/-за това са важни здравето и живота на всички и всеки.В последните години се научихме да бъдем зрители на насилието и престрелките по улиците,вместо да правим и гледаме българско кино и вносна продукция с високо качество със залегнала психологическа теза,която ни обогатява духовно и морално и формира от нас и децата ни личности.Киното днес за възрастни са кървавите новини носещи духа на омразата,фанатизма,вендетата,а научихме по принуда и за пример и децата си, че това им е любимото предаване,вместо на любимото четиво.Това е днес България-разграден двор,безценностна система ,в която се стремим да създаваме система от ценности!Просто невъзможно-опропастихме земята си с грабежи,отровихме почвата с пестициди,охулихме образователната си система с бездуховност и алитератизъм,опошлихме здравната си система, като превърнахме хуманността си в кооперативна общност,затрихме природата си, като и завещахме столетия напред бали с боклук зарит като в погреб,който всеки момент ще избухне като бомба със закъснител,чиято взривна вълна е заразата,забравихме кои сме/разцепихме народа си на политически групировки,които изповядват различни убеждения и стратегиии/като се оставихме една меркантилна личност като Доган да строи сараите си,разни царе ни оправяха за 800 дни и до днес не видяхме управията от това управление,което ни костваше декари българска зема и културните ни паметници,живеем като бездуховен народ в бездуховност,опъваха над нас политически чадъри,обругаваха ни ,докато ни принизиха до едноклетъчна безмозъчна амеба.Няма на кого да се сърдим за ценностната си система-всеки народ заслужава политиците и съдбата си!
Тагове:
народ,
