Виж, златна пара се губи като едното нищо, но „црън гологан“, както дума мъдрият ни иначе народ, изобщо не се губи. Та и аз няма да се загубя. Синът ми се е малко паникьосал като е писал онази бележка че съм се бил оттеглял. Не, докато дишам, все ще съм тука. Засега съм добре, проблемите отшумяха, днес ме изписаха, след като обещах на доктора, че за нищо няма да се ядосвам, че ще съм радостен, весел и спокоен. Сърцето ми искало само „позитивни емоции“. Ще му ги доставя щом толкова ги иска…
Аз го убедих, че изобщо за нищо не се тормозя, напротив, все повече се радвам, предусещайки триумфа на десните сили на идващите избори. Е, не посмях да му кажа това, защото хич не съм наясно с убежденията му. И ако е ляв, ме е страх да не ми помогне по-скоро да се разделя с грешния свят. Левите се състрадателни и милостиви хора. И на всеки са готови да влязат в положението. Особено преди избори…
Днес научавам радостната вест, че пловдивчани днес са освиркали премиера Дмитрич! Браво, крайно време беше да стане така, че да не смее да се покаже на публично място. Заслужил си е да бъде освиркван където и да се покаже. А пък след изборите да си заминава директно за Москва. Щото той беше премиер не на България, а изпълнител на волята на Путин.
Та върнах се, и ще пописвам по малко. Аз добре зная, че ако не пиша за мен е по-лошо: от тая краста, писането имам предвид, лек няма. И зная, че писането ми помага за душевното състояние, за доброто ми разположение на духа. Докторът почти повярва на тия мои теории и ме изписа предсрочно като обещах да спазвам строг режим.
Хайде засега чао. Исках просто да кажа, че съм тук. Страх ме е да не си загубя приятелите. Благодаря на всички, които ми пожелаха бързо оздравяване: вижда се, че помогна! Чувствам се добре и съм пълен с идеи за писане. Бог да дава здраве и сили само!
