По повод на една моя публикация, заради която неколцина читатели на блога едва ли не ме проклеха заради „измяната“ (сред тях е, например, и известната ви вече Гергана от Лондон!) си поговорих с една моя приятелка, която ми разказа следната интересна и поучителна според мен история:
Искам да ти разкажа един случай от времето на частичните местни избори в София, когато Софиянски се оттегли и кандидат на ДСБ бе Гаврийски.
Аз бях в ръководството на Слатина и казаха, че Костов обикаля по районите. И че ще се съберем три общински ръководства – Слатина, Подуяне и Сердика в клуба на Подуяне.
Костов дойде с шофьора си, беше много сърдечен. Веднага рече:
– Казвайте набързо какво куца в кампанията на Гаврийски! Събирам мнения и всяка вечер съм във връзка с него по телефона. Само моля не ми говорете за бездомни кучета и боклук! Искам съществени предложения.
И след кратък размисъл добави:
– Тази кампания нарочно я правим да не е политизирана и не наблягаме на партийността, а на приоритетите на местната власт.
Въпреки всичко разните (познати нам) сини бабички пак започнаха да говорят за кучетата и боклука. В един момент ми хрумна нещо и вдигнах ръка:
– Г-н Костов, аз не съм съгласна, че кампанията не трябва да е и политическа. Струва ми се, че Гаврийски, който е перфектен професионалист, е много притеснителен като човек и не привлича хората. Защо не направите едно обръщение Вие лично да го подкрепите? Дайте му едно рамо.
Разгорещих се, и след малка пауза добавих:
– Всъщност хората гласуват за Вас в София. Вие може и да не се обичате по върховете с ръководителите на СДС, но обикновените седесари Ви обичат, аз съм говорила с много от тях. (Тогава СДС бе издигнало Герджиков.)
Костов попита:
– Какво да им кажа? Къде да се обърна?
– Във вестници, по радиа, при Дачков, където можете.
– Но тия от „24 часа“ ще ми искат пари! – засмя се той.
– Е, г-н Костов, като окрадохте България, защо не си спретнахте една телевизийка за чудо и приказ, за да не се чудите сега къде да се промушите?! – питам го аз.
– Под дюшека съм ги надиплил парите! – засмя се той.
– Ами ще дръпнете малко от дюшека – казвам му.
Накрая Костов направи обобщение на срещата и специално се обърна към мен:
– Да, аз ще подготвя едно изказване пред медиите, ще се обърна към дясномислещите.
И в неделята веднага се появи при Явор Дачков, предния ден по Дарик радио. И в „24 часа“ излезе едно интервю от него.
Искам да ти кажа, че той се вслушва, ама около него има само ласкатели, които не го съветват. Въпреки че той би трябвало за толкова години да се е научил да общува с хората, но май не успя – характер.
Ако успеем да накараме хората да погледнат на Костов непредубедено, откъм човешката страна, от това той само ще спечели. Щото е голяма личност. Въпреки кусурите си. Определено Костов – с плюсовете си и с минусите – е ярка политическа личност. Определено дясното в България до голяма степен, да не кажа изключителна, се свързва с него.
Нека този мой кратък разказ да не бъде израз на митологизирането на Костов, защото аз също все повече виждам много негови грешки. Само че мисля, че трябва да му се помага заради преобладаващата положителна страна в качествата му на най-добър и полезен за България политик в този решаващ момент. Докато се появи някой ден по-добър от него политик…
Това е по-достойно отколкото да се използва името му – за добро или зло, но за користна лична употреба – както мнозина правят. Да не изброявам сега имена. Понеже те се държат подобно на кърлежите, търсещи начини да смучат кръв от силния и жизнен организъм.
(Автор: Добрата)
