Волейболният национал Теодор Тодоров е роден на 1 септември 1989 г. в Монтана. 210-сантиметровият ас, който феновете наричат Еър Теди заради високия му отскок, е играл за отборите на Монтана и ЦСКА , а от два сезона се състезава за “Сургут” в Руската суперлига по волейбол. Печели две шампионски титли и три пъти Купа “България” с ЦСКА. През май Теодор се ожени за дългогодишната си приятелка Каролина Петрова, която е бивша волейболистка. Повече от месец Теодор Тодоров беше на лечение в Германия и изпусна мачовете на националния отбор от Световната лига. Как намери решение на здравословните си проблеми в Берлин, разкри волейболистът пред в. “Доктор”. – Теодоре, бяхте на лечение в Германия. Какво се случи там?
– Бях 40 дни там. Казаха ми, че в момента операция на коляното не е наложителна. С хубаво възстановяване, добър фитнес и умерен волейбол в началото всичко трябва да се нареди. Имам тук-там остатъчна болка, но ако продължа да се възстановявам по същия начин, както в Германия, до един месец ще съм готов 100% за игра.
– Какво ви беше състоянието и кой ви насочи да отидете в Германия?
– Проблемите ми бяха много – като се започне от глезена, през колената, кръста до рамената. Към клиника “Мартин Лутър” в Берлин ме насочиха от руския ми отбор “Сургут”. Там вече няколко години пращат състезатели и са с добри впечатления от клиниката, от възстановяването на играчите. Тази година изпратиха мен с още две момчета от нашия отбор. Бях в клиниката само 2-3 пъти на прегледи при проф. Петерсен. В останалото време ходех на физиотерапия в един частен кабинет, а в друг частен кабинет ми правеха акупунктура. От всичко по малко се опитахме да направим там. Но ако трябваше да се възстановя тотално, щеше да се наложи да остана три месеца.
– Какви са травмите ви?
– Основната травма е възпаление в коленете, което не знаят от какво точно се получава. Имам голям дисбаланс между мускулните групи. Например предната част на бедрото ми работи доста повече от задната част и като няма баланс, удря в коленете. Дърпа ги и не стоят на нормалното си място. В кръста имам и други проблеми освен мускулния дисбаланс – дискови и мускулни хернии.
– Откога са ви проблемите с кръста?
– След първата ми година в Русия ми намериха две големи дискови хернии. Тази година се появи още една. Това показа ядреномагнитният резонанс. Имам и една мускулна херния в кръста. Хернията трудно се лекува. С времето може, общо взето, да се калцира. Но ако мускулите на гърба и корема са достатъчно здрави и работят нормално, намалява болката.
– Когато заминахте за Германия, казахте, че отивате за операция.
– Ставаше въпрос за коляното. Д-р Василев каза, че няма да се мине без операция. Но професорът в Берлин, който ръководи цялата клиника, беше на друго мнение. Според него, ако не е на 100% наложителна операция, а само на 99%, няма да се прави. Съществува 1% проблемът да се реши само с физиотерапия, възстановяване и т.н. Така и стана.
– Какви процедури ви правиха в Берлин?
– Основно беше акупунктура на цялото тяло и един нов вид осциопатия.
Терапията е само мануална, без уреди
Намират местата, където ме боли. Работи се само с ръце. Притискат болезнените точки до отстраняване на болката. Към това се прави и малко стречинг.
– Успяха ли да премахнат болката за тези 40 дни?
– Да, да, справиха се. Факт е, че заради болки не бях работил за мускулатурата на краката от декември миналата година. Сега започнах. Определено има остатъчна болка, но вече спокойно мога да работя с минимални тежести, без да ме боли, а да чувствам само натоварване. Това не ми се беше случвало от шест месеца насам. Така че има ефект от лечението в Германия.
– Преди време си оперирахте рамото. Какъв точно беше проблемът?
– Голямо възпаление на едно от сухожилията и почти разкъсан лабрум, който държи рамото за ставата и не му позволява да излиза.
– Как се чувствате сега? Доволен ли сте от тази операция?
– Оперирах се в Мюнхен преди почти три години при един български доктор. Може би операцията е направена добре, но две години и половина след това рамото продължаваше да ме боли. Миналата година проблемът се реши с помощта специалистите в националния отбор по волейбол – на нашия осциопат и на треньора по физическа подготовка. С тяхна помощ промених движението на ръката. Започнах да използвам повече гръдните мускули, а не самото рамо. До този момент работеше само рамото, нищо отстрани не му помагаше и оттам тръгнаха всичките проблеми. Промених техниката на движение на рамото, за да включа повече мускулни групи. Така напрежението се разпредели на повече мускули, а не само на един. Това са малки неща, които изглеждат незначителни, но при продължителна работа, комбинирана с фитнес, дават голям ефект. Да чукна на дърво, благодарение на това мога да играя.
– Доста късно сте започнали да тренирате волейбол. Това има ли някаква връзка с травмите ви?
– Според специалистите в Германия, това е един от основните проблеми да имам толкова много травми. Наистина
започнах доста късно с волейбола – чак в гимназията
И само две години по-късно ме взеха в ЦСКА. Моментално попаднах в младежкия национален отбор, после в мъжкия отбор на ЦСКА, в мъжкия национален отбор. На 18-годишна възраст тялото ми не е било готово за цялото това натоварване.
– През май с Каролина вдигнахте сватба. Този факт ще промени ли с нещо вашия живот?
– Сватбата беше следващата крачка в нашата връзка. Беше неизбежна. Каролина и без сватбата си живееше с мен в Русия. Сега остава и бебето. Но да сме живи и здрави, това е Божа работа.
– Каролина се отказа от волейбола заради подобна травма. Какво се случи с нея?
– Тя имаше същия проблем с рамото – голямо възпаление. Само че лабрумът, който при мен беше почти разкъсан, при нея беше тотално скъсан и рамото й започна да се вади от ставата. Оперирахме се в един и същи ден в Мюнхен с един час разлика. Операцията при нея не помогна. Рамото продължи да се вади. По това време тъкмо подписах договор със “Сургут” и тя дойде с мен в Русия. Това бяха нейните две причини да спре с волейбола.
– Живеете ли здравословно?
– Не спазвам никакви диети. Засега организмът ми го позволява. Ям абсолютно всичко, което ми се яде, което ми е вкусно. Не се ограничавам. На моите 210 см тежа 103 кг. След два месеца почивка малко съм се поотпуснал. Но се чувствам най-добре под 100 кг. До месец-два ще вляза в игрова форма.
– Когато настинете, как се лекувате – с бабините методи или с лекарства?
– С хапчета, разбира се. Около мен има постоянно доктори – дали ще е на националния отбор или този в клуба. В Русия докторът живее в съседния вход и при най-малкия проблем е до мен.
– Какво е нивото на медицината в Русия?
– Когато става въпрос за медицинското осигуряване във волейбола, там са малко изостанали от новите методи. От старата школа са, но се справят. Клубовете са доста богати в Русия и могат да си позволят най-добрите специалисти. Но в националния отбор на България за нас постоянно се грижат доктор, двама треньори по физическа подготовка, трима масажисти и двама осциопати. Докато отборите в Русия разполагат само с един доктор и с един масажист.
– Влизали ли сте в руска болница?
– Да. Единия път ходих на свиждане на съотборник, който се беше разболял. Той имаше самостоятелна стая с плазмен телевизор и всички екстри. Предполагам, че не всеки може да си го позволи, но съществуват такива стаи и в най-невзрачните им болници. Във втория случай ходих на снимка в нормална болница. Но в нея има център за сърдечни болести, за който казват, че е един от най-добрите в Русия. Влязох да разгледам – модерна, даже луксозна обстановка.
Мара КАЛЧЕВА
