“Тайните” на разбираемото говорене
“Ти какво, глух ли си?” Още миналия петък ти казах, че тази неделя ще ходим на гости при мама. Ти просто издевателстваш над мен!” Позната ли ви е тази ситуация?
Да се научим да… разговаряме!
Ще ти разкрием една “страшна” тайна – той не издевателства над теб, той просто не те е чул. И вината за това не е в липсата на внимание към теб и думите ти, а в твоето неумение правилно да му поднасяш информацията. Цялата загадка е в особеностите на човешкото възприятие.
Независимо от професията, социалния статус и начина си на живот всички ние всекидневно общуваме. Всеки път, когато говорим, искаме да ни чуят, да ни разберат и, ако е възможно, да се съгласят с нас. Но – уви, това не ни се удава винаги. Много често се сблъскваш с глупавата ситуация, когато си мислиш, че май са те чули и подкрепили, само дето са те разбрали неправилно. А ти изобщо не си “имала предвид” точно това, ти не си искала да го кажеш така. Обидно до сълзи! Разбира се, най-лесно е да предположиш, че всички наоколо са глухи или глупави, но нали разбираш, че това съвсем не е така. Тогава какъв е проблемът? Какво не правиш, както трябва? Не се отчайвай – сега имаш реалния шанс да направиш така, че всяка твоя дума наистина да тежи колкото злато, а всички твои изказани желания да се изпълняват. Просто научи нашите “тайни на словото” и можеш да не се страхуваш от никакви диалози, монолози и публични изказвания. Защото именно тези правила изучават всички политически дейци, актьори и кралски особи – без тях те никога не биха станали успешни и популярни!
Говори членоразделно!
Ако говориш без паузи, на шестата секунда събеседникът ти ще престане да те слуша. Запиши на диктофон начина, по който говориш сега, и ще разбереш че го правиш без прекъсвания и фразите ти са по-дълги от пет секунди. Тренирай, за да можеш да слагаш паузите по-често. В началото това ще ти е малко трудно, но постепенно ще ти стане навик.
Копирай събеседника си
Човек с много по-голяма охота се вслушва в това, което говориш, ако ти копираш неговата поза по време на разговора. Например ако той обича да потропва с ръка по масата, прави и ти същото. Ако седи, облегнат на стола, и ти седни така. Само бъди внимателна! Отразяването на поведението на другия има много ефективно въздействие, но ако правиш това натрапчиво, събеседникът ти ще реши, че просто искаш да го подразниш.
Засегни нещо лично
Важно е също да умееш незабелязано да се докоснеш до личните спомени и асоциации на събеседника си. Например ако знаеш, че шефът ти е страстен рибар, разказвайки му за новия си проект, можеш да вметнеш: “Това е като при риболова – никога не знаеш защо на едни им кълве все едра риба, а друг нищо не може да закачи…” И продължи да говориш нататък за проекта. Важното е забележката ти за риболова да е свързана с темата на изложението ти.
Не разтягай локуми
Нашето внимание се задържа ефективно върху една тема не повече от шест минути. Затова е необходимо да се отклониш от темата за малко, иначе получената информация няма да бъде усвоена напълно. Отчитайки тази особеност на възприятието, трябва предварително да подредиш добре предстоящата си реч.
Началото и краят са най-важни
Помисли какви фрази са ключови в разговора и ги произнеси в началото и в края. Хипнотизаторите и психолозите отдавна знаят, че човешкият мозък най-добре възприема първата и последната част от изложената информация, докато казаното в средата бързо се забравя.
Говори кратко
Ако в речта ти има дълги, засукани фрази, всичко е загубено! Фразата, в която са включени повече от 13 думи, не се възприема от човешкия мозък. Пресметни по колко думи има в изреченията ти. В идеалния случай в едно изречение трябва да има 5-9 думи, не повече.
Затвърждавай
Колкото и да е парадоксално, човек никога не изказва всичките 100% от информацията, която е искал да съобщи. При това този, който слуша, възприема не повече от 70%, същността на казаното разбират само 60 на сто от слушателите, а в паметта им остава още по-малко – от 10 до 30%. И всичко това при условие, че си се изказала умно и грамотно! Имай предвид, че ако информацията е много важна за теб, няма да е зле да направиш още няколко “завръщания” към темата – само че не веднага, а с интервали от 1-2 дни.
Не крещи!
Ако си започнала разговора в спокоен, дружелюбен тон, постарай се да го завършиш в същия маниер. Ако не успееш и усещаш, че всеки момент ще избухнеш, по-добре се спри и се опитай да възобновиш диалога след известно време, когато вече си спокойна. Работата е там, че резкият преход от спокойна реч към враждебна или повишена интонация предизвиква у слушателя вцепенение и дори емоционален шок. У него възниква вътрешна защитна реакция и той ще започне да се отдръпва от общуване с теб по дадения въпрос.
Даже ако вторият път ти се явиш с усмивка. Безполезно е, защото у обидения от теб вече е възникнала психологическа бариера – разговорът на тази тема съсипва нервната му система.
–––––––––
Великите бърборани
Клеопатра се славела с умението си да управлява най-видните мъже от своята епоха. Практически всичките й желания били изслушвани и най-важното – изпълнявани! Тя имала една “магическа” тайна – отначало изслушвала събеседника си и едва когато неговият “словесен поток” спирал, започвала да говори сама. Говорела бавно, с кратки фрази, като гледала събеседника си право в очите. Следвало бърборене за други, незначителни неща и отново повторение на същата реч, само че в друг вариант. Така се получавало своеобразно “закрепване” на казаното в съзнанието на събеседника.
Руската императрица Екатерина Втора, когато искала да каже нещо важно, винаги понижавала гласа си до полушепот. Но съвсем не защото се бояла да не я подслушват. Просто тя знаела една важна тайна на въздействието върху паметта – карайки събеседника си да се вслушва в тих глас, ние активизираме неговото внимание и способността му за запомняне.
