Още по темата
Стоилов: Отблъскваме електората с отстъпления и тежките компромиси
2015-04-06 18:29:04
От БСП готови с радикална лява политика за изход от кризата
2015-03-24 09:12:36
Отмяната на Чл. 417 от ГПК ще отпуши гражданското напрежение
Наградите за банка на годината са пир по време на чума
Калинки и случайници ръководят кредитните институции у нас, казва известният правозащитник
Интервю на Стойко Стоянов
– Г-жо Волева, през последните дни управляващите предприеха шумен медиен пиар, започват битка срещу монопола на банките, за да защитят клиентите, усещате ли някакво задкулисие?
– Усещам и то осезателно. Приемам всичко, което сега се прави уж в името на клиентите като замазване на ситуацията. Пределно ясно е какви трябва да са инициативите в тази насока. Хората, които се занимават с проблематиката сме показали къде трябва да се промени законът, но нищо не е направено в тази посока. Впечатлена съм, че управляващите когато дискутират пред обществото тази важна тема започват първо с уговорката, че разговаряли с банките, консултирали промените с банкерите. Какво има да се говори с банките и с банкерите. Те са обект на правото, обект на регулация, а не субект, който трябва да реши какво трябва да се променя. Именно заради това съм подозрителна, че рекламираните нови промени ще бъдат просто палиетивни. Целта е да се замажат нещата и да се забрави, че трябва друга регулация в отношенията банкер – малък и среден бизнес – потребители.
– Защо смятате, че мерките на депутатите са палиативни?
– На първо място предложението, че трябва да се намали наказателната лихва, значи, че изначално се приема, че хората дължат тези пари на банките. Второ, говори се за защита при първо жилище – това нещо го има в закона и сега, освен ако не е ипотекирано. Но освен това всеки кредитополучател, притиснат от банките е вкарал по договорите цялата си рода, всичките си близки, всичките си имоти като някакви гаранти и обезпечения. Тоест, чие първо жилище е защитено? Избягва се обаче от най-важният въпрос – по съдебен ред, в равнопоставена процедура, при еднакви права да се прецени дължат ли тези пари хората, трябва ли да се начисляват лихви, когато банката прецени едностранно и изобщо трябва ли лихвите, които тя определя, различни от всички познати световни практики да се плащат безропотно от нашите бедни потребители. Аз смятам, че при дискутирането на тези проблеми трябва да се създаде група от специалисти, в която да има преимуществено юристи, защото въпросът не е банков, а юридически – за отношението между два субекта, когато става въпрос за потребители.
– Защо политиците са толкова сговорчиви с банкерите и правят непрекъснато съгласувания и консултации с тях, от какво произтича тази зависимост?
– Тази зависимост между банки и политици е задкулисието което прозира в опита да се решат уж проблеми на хората в отношенията им с трезорите. Всички промени опират до отношения и разговори с банкерите, а никой не казва говорих с потребителите, никой не казва говорих с малкия и среден бизнес. Никой не казва взех становището на юристите. Всяка материя във всички части на обществото се регулира от правото – и в строителството, и в икономиката, така е и в банковото дело. Тоест, регулациите ще дойдат от правото, а не от съгласието или несъгласието на банките и банкерите, изобщо от банковата терминология, чиято цел е да заблуди обществото. Аз не съм сигурна дори ,че и банкерите са толкова навътре в тази терминология, защото голяма част от шефовете на тези институции са самозванци и калинки. Заради такива лица е направен и законът за банките, защото не са имали съответното образование, а в движение, по стечение на обстоятелства и политически обвързаности са получили позиции и постове. Затова и банкерите са свикнали да решават въпросите като използват влияние, пари и куфарчета. Но пак повтарям, много възмутително е това непрекъснато съобразяване на политиците с банките. То показва до каква степен е изкривено нашето общество.
– Имат ли банките свое лоби в парламента?
– Естествено, навсякъде банките имат лобита. Как инак да си обясним придобиването от тях на огромно имущество, пари, тези грабежи, да – грабежи на българския народ. Всичко в България е на банките.
А до колко политиците са зависими от банките, всеки сам може да си направи извода от поведението им и от законите, които правят.
– Съмнявате се, че подготвяните промени в банковите закони са инициирани от самите банкери и те дърпат конците на депутатите?
– Аз не смятам, че те стоят зад инициираните промени, а по-скоро при нас всичко е сбъркано. Банкерите са внушили на обществото, че те са толкова важни, толкова необходими, че в никакъв случай институциите им не трябва да бъдат засегнати. Какво е това един път да определят лихва за потребител и втори път – лихва за кредитополучател, тоест само от тях да зависи, от кой какво да вземат и на кого да дадат. И в същото време да не носят никаква отговорност за това. Банкерите се опитват във всички публични изяви да демонстрират колко са важни, тъй като преразпределят обществени средства, само че не желаят да се обвързват с ангажименти, които са задължени да поемат, като фигури, които се занимават с обществени средства и ги преразпределят.
– Депутатите твърдят, че правят промените в широк формат и обсъждания с неправителствения сектор, вас като представител на сдружение на засегнатите от банките, и като адвокат водещ много такива дела потърсиха ли ви за съвет?
– Никой не е ме е търсил до сега за разговори по тези теми. По някаква обществена линия са ме предложили да участвам в среща с вицепремиера Бобева. Имаше и някакви дебати в НС, но мисля, че всичко това е опит да се задоволи гладът на обществото да участва уж в политиката и правенето на законите. Но на сериозни форуми, от които наистина ще произтекат важни промени, не съм канена.
Въпреки това лично внесох при зам.-председателя на НС становище с предложения за изменения в законодателството, с ясни и точни, аргументирани и обосновани промени.
– Обяснете най-просто, какво трябва да се промени за да спадне напрежението сред хилядите българи, които имат кредити?
– Първо, заробващия чл. 417 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), приет в 40-то НС от БСП трябва да се премахне незабавно. По-конкретно да отпаднат текстовете относно необжалваемостта на цените на имотите, на които се продават от съдия изпълнителите. Трябва да се даде възможност да се оспорват цените на тези имоти, които се продават от съдия изпълнителите. Те трябва да бъдат поставени под съдебен контрол – това обаче досега не се е случило. Изискването беше въведено в новия ГПК, но си остана на книга. От там тръгна изкривяване в имотния пазар и всички последващи от него нередности. Освен това считам че е наложително банкерите да подават декларации за конфликт на интереси. Тези промени ще отпушат напрежението в обществото.
– Напрежението, което зрее между кредитополучатели и банки може ли да предизвика социален взрив?
– Такава опасност реално съществува, въпреки, че истинската информация за проблемите между банки и клиенти е изкривена. Сега се изнасят някакви цифри колко били кредитополучателите, необслужваните кредити, но информацията идва само от банките и не е вярна. Тази манипулация се прави за да се омаловажава проблемът и да се заблуждава обществото. Тоест, банките искат да кажат, че проблемът не голям. Но ако се проведе един истински дебат ще лъснат много безобразия – събират дългове на безумни цени, кредитополучателите плащат парите не на банките, а на дъщерните им фирми. Пак чрез свои фирми банките консултират уж клиентите какъв заем и в каква валута да вземат, но всичко се прави така, че да ги заблудят. Такава е ситуацията например с кредитите отпуснати в швейцарски франкове. Клиентите са заблудени по отношение на стойностите на швейцарския франк, котировките, движението на тази валута и оттук нататък печалбата на банката е предопределена.
– Преди месец българските банки участваха в класация за „Банка на годината”, раздадоха си награди, как приемате тази показност в условия на криза и тежък конфликт с клиентите?
– Няма проблем да правят какво си поискат и каквито искат награди да си раздават -държавата е тяхна, парите са техни, жилищата на хората са техни, всичко е на банките. Наскоро научих, че хотел „Рила” в столицата е собственост на физическите лица, които управляват Пощенска банка и дъщерните й фирми. На какво прилича това? Попълват ли тези хора декларации за конфликт на интереси. Всички в държавата треперят от декларациите за конфликт на интереси, за банкерите няма такива задължения, въпреки че по техни думи се хвалят, че са гръбнака на обществото и опазват и разпределят обществените средства. Как става това, след като собствеността на цялата държава изтича в дъщерни фирми на банките.
Но конкретно наградите, които си раздадоха в началото на юли са просто пир по време на чума. Всъщност за какви награди и какви 5 лева става дума. Един инженер е винаги на първо място. Той громи всичко около себе си, но винаги е на първо място – банкер на годината! Беше някога шеф на приватизацията, смениха специално за него закона. За това се съмнявам какъв специалист е този шеф, а и не само той, много са калинките като него . Винаги ще страдаме от случайници, които заемат важни постове в държавата.
– Ако трябва да се направи една антикласация на банките, чии клиенти страдат най-много?
– Веднага мога да посоча такива банки. Всъщност, всички действат горе долу по един начин, но Пощенска банка минава всички граници. Сред „отличниците”, спрямо клиентите си могат да се наредят и ДСК, Булбанк. Единици са банките, с които клиентите почти нямат проблеми. Такава е СиБанк, поне за сега.
