Напоследък много се раздува колко струва един протестиращ, а „колко струва един глас на изборите“ е вечна тема. Пресата някак плахо, като начинаеща сервитьорка, подава сметката за партийните разходи (изчисленията са на Института за развитие на публичната среда) по злополучните майски избори. „Най-скъп е гласът за ДПС, най-евтин – за ГЕРБ“, информира „Преса“. Един вот за Партията на високия наратив излязъл пет пъти по-скъп, отколкото за армадата на ББ. БСП и „Атака“ са нейде по средата. Е, къде са тук изненадата и сложнотията, че трябваше да го смятат два месеца? По-интересно е съотношението при извънпарламентарните сили. От Марешки до ДСБ разходите са им излезли десеторно по-високи на парче. А че имали бол пари – платили.
„Стандарт“ пък изнася партийния градеж там, където булдозерите са в естествената си среда – „ГЕРБ 2 се кове на плажа“. Люспите герберски го раздават анархистката – „няма да има лидер, ръководството й ще е колективно, няма да спуска решения на структурите. Решенията в новата партия ще се вземат в интернет“. В духа на времето! (Отдел „После“ гостоприемно предлага домакинство във форума под материалите си!) Само дето, въздиша прелитащият, отлюспването и клонирането в обществено-политическото ни пространство хич не започна от днес. То и утрето тъй, напук на раннодемократичния шлагер.
Усещането за deja vu присъства и в други новини от морския бряг. „Пожар и бомба в Слънчев бряг, 800 туристи бягат от хотел“, изпада в богатство на реалии и крими термини и в спомен за мрачните мутренски времена „24 часа“. „Огън и жупел на морето! Да не палим юргана на туризма ни“, пъшка „Стандарт“.
Все пак лято е. По друг начин не можем да си обясним заглавието на 1-ва страница на „Новинар“, което избива рибата (и я разлюспва) с информационна стойност: „Ябълките удължават живота“! По-софистицирано лятно новинарство предлага „Труд“: „Пловдивчанин изобрети летяща маршрутка“. ТНТМ докладът за малък безпилотен самолет се оказва прелюдия към „Маршрутките – транспорт на доизживяване“. Ах, летете, електорални ескадрони!
