Сабахлем най-обичам да изляза, да си намеря някоя слънчева пейка, па да седна на нея и да зафъргам хляб на гълъбите. И като се насъберат около мене повечко гугутки, да пробвам да ритна някоя. Пъргави са обаче тия гадинки, затова често се преориентирам в забавата си и започвам да фъргам криви пръчки по кучкарите или колоездачите, но си имам система – ако колоездачът е бодибилдер, не фъргам, ако кучкарят води от доберман нагоре – също не фъргам. Само им пращам мислени пневмонии и варицела.
Тия сутрини на дяда ви са съкровени. Дето се вика, само те са ми останали радостта в живота… Единственото друго, къде ме забавлява, е да оставя вратата на асансьора отворена на моя етаж и да гледам съседите с торбите как пъплят попотени нагоре по стълбите, пъплят, пъплят кат термити пъплят хехехе… Дебили седесарски!
И, значи, най-мразя като си седна ей така в парка, на съседната пейка да кацнат млади влюбени. Направо, честно ви казвам, гледам ги, гледам ги и започва всичко да ми бълбука отвътре, бълбука, бълбука, като завряла вода с чай от билки бълбука. Той дяда ви често ходи до гората за билки и си вари чайче после. Понякога се случва да уцеля и някоя недобра билка, нали, та после остана два-три дни в токсикологията, но идеята ми е, че вътре в мене като завряла вода на мръсен котлон става, ужас!
А ония младите не спират да се целюват на съседната пейка…, ма не по бузата, както ние с вас едно време, ей такиви усти отворили, ша са изядат! И бутат тия езици вътре, бутат, бутат, ровчат, на фльонга да ги връжат, пак няма да се спрат!
Обаче, дяда ви като му писне чайника, и стане, па седне до тях на пейката. И като почна да им кихам…, казвам като почне дяда ви да им киха, раз, два, три, подсмръчна, раз, два, три, подсмръчна, като гимнастика го правя, даже се и потя малко…, докато не се сетят да си станат, па да се пръждосат откъдето са дошли.
Ма как може такова нещо, бе! Къде остана благоприличието? Затова ли умря Боримечката? За да ги търпим такиви гадове по пейките? И дяда ви е бил голям любовник, но с принципи, с финес, не така като аборигени… Ухажваш месец-два, па чак после хванеш девойката за ръката, минат още месец-два, па я цунеш по бузата в някоя сладкарница… А не като тия днешните… Тия днешните навремето директно в лагер щяхме да ги пратим да бият по чакъля, а сега им се радваме, разбирш ли!
Аз затова по някой път налитам и на случайни минувачи, къде нямат нищо общо със ситуацията. Като го тресна с бастуна по тиквата, да видиш как се възмущава. Викам, аха, от цицинята се възмушаваш, а от тия, къде си пъхат езиците в устите до кътниците, не, така ли? Обаче защото съм много ядосан, нали, и фъргам слюнка и бяс, минувачът, докато си трие цицинята, нищо ми не разбира, гледа ме как се пенява и ме мисли за малоучмен, па бръже-бръже се оттегли да го не цапардосам пак! А то и горе-доле по това време ме откриват в парка докторите, та почват да ме гонят да ми слагат ризата…
