Здравейте, уважаема редакция. Откриха ми голяма миома и кисти на яйчниците. Лекарите тук са категорични, че трябва да ми се направи коремна операция. Според тях няма друг начин за лечение. Притеснява ме, че ще трябва да се подложа на такъв вид операция, и бих искала да разбера дали няма и друг начин да ми се помогне, например с лекарства. Чувала съм, че сега правят и безкръвни операции. Прилагат ли се и при по-големи миоми? Опасни ли са тези кисти? Разчитам на вас и на вашите специалисти за компетентен отговор и съвет.
Д-р Пламен Димов е началник на клиника в болница “Шейново”. Член е на съвета на директорите. Специалист е по ендоскопска гинекологична хирургия, ендометриоза, лапароскопии, лапароскопски и хистероскопски операции. Помолихме го да отговори на въпроса на нашата читателка.
– Д-р Димов, какво лечение се прилага при наличието на по-голяма миома и кисти на яйчниците? Необходимо ли е да се прави коремна операция?
– Трябва да се знае, че кистите и миомите могат да се изродят в злокачествено заболяване. При големите миомни възли, когато са много кръвоснабдени, се прави доплерово изследване, за да се прецени до каква степен е кръвоснабдяването им. Около 1% от тях биха могли да преминат в т.нар. сарком, който е всъщност злокачественият вариант на миомната болест. И затова миомата трябва да се наблюдава поне два пъти годишно.
– В кои случаи може да се приложи безкръвна, лапароскопска операция?
– Лапароскопската операция се прилага в зависимост от големината на миомата. От друга страна, понятието голяма миома е много относително – някои лекари определят 5-сантиметровата миома за голяма, други – 15-сантиметрова. В големите болници миомата до 7-8 см се оперира лапароскопски, т.е. по безкръвен начин, само с три дупчици в корема. А в провинцията винаги играе ножът – прави се коремна операция, т.нар. лапаротомия – с рисковете от нея.
– Кога се препоръчва отстраняване на миомата заедно с матката?
– При жени над 50 години препоръчително е да се махне и цялата матка.
– След това налага ли се приемането на хормонални медикаменти?
– Обикновено при миомната болест
винаги се отстранява матката,
но без яйчниците – те остават. Затова и не се налага приемането на някакви медикаменти или прилагането на хормоно-заместваща терапия. Жената не изпада рязко в остра фаза на менопауза. Просто менструацията се преустановява по оперативен път, тъй като вече няма матка.
– Освен оперативния има ли и друг начин за лечение при наличието на голяма миома?
– Единственият начин, по който могат да бъдат лекувани големи миоми, е оперативният. Би могло също да се приложи и медикаментозна терапия, но обикновено за кратък период от време. Освен това медикаментозното лечение е много скъпо.
– Какви са симптомите при образувани кисти на яйчниците?
– Оплакванията могат да варират от никакви, през тежест и тъпа болка със или без промени в менструалния цикъл, до остра режеща болка, повръщане и краткотрайна загуба на съзнание. Последните симптоми са характерни при случаите на остро влошаване – при завъртане на кистата или нейното спукване. Тъй като яйчникът има известна подвижност спрямо околните тъкани, всяка киста, произлизаща от него, също може да бъде умерено подвижна. Кистата винаги има едно “краче” – мястото, от което влизат кръвоносните съдове, хранещи яйчника. Когато поради някаква причина тя се завърти и “крачето” се усуче, съдовете се притискат и
страда кръвоснабдяването.
Това предизвиква силната болка и в повечето случаи е показание за спешна операция.
Изключително внимание трябва да се обръща на ендометриозните кисти, които много често
водят до инвалидизиране на пациентките,
до унищожаване на тяхната фертилна способност. И затова непременно, когато има съмнение за такъв вид киста, в никакъв случай не трябва да се изчакват 3-6 месеца наблюдение, а трябва да се оперира спешно.
– Как се доказва дали кистата е ендометриозна?
– Доказва се по хирургичен път – т.е. доказателство за ендометриозна киста е хистологичният резултат, на базата на операцията.
– Не съществува ли друг, предварителен метод за изследване?
– Тези кисти имат много специфичен ултразвуков образ, така че много рядко биха могли да се сбъркат.
Изследват се също и туморни маркери, заедно с първото изследване. И на базата на туморните маркери и ултразвуковия преглед се взема решение за оперативно лечение.
– Миомите и кистите след това може ли отново да се появят, ако не се отстрани матката?
– Да, за съжаление, ако не се махне матката, миомите понякога отново се появяват с течение на годините. Но при млади жени, разбира се, трябва да се направи органосъхраняваща операция, за да може жената да менструира до 50-годишна възраст и да се запази детеродната й функция.
– А избягването на този рецидив зависи ли от начина на живот или от спазването на някои правила?
– Не, не е задължително да има рецидив – миомите по-скоро не се появяват повторно след една добре извършена операция. Но и да кажа, че никога не се появяват, също няма да е коректно – нито един лекар не би могъл да даде такива гаранции. За съжаление, пациентката няма как да предотврати рецидива чрез промяна в начина си на живот или спазвайки някакви препоръки. При такива пациентки има голяма степен и на генетично предразположение за развитие на миомна болест.
– Често срещани ли са миомите и кистите? Има ли ръст на тези заболявания през последните години?
– Не, общо взето, е константно. Около 30% от жените боледуват от кисти на яйчника и от миомна болест, в различните й разновидности, разбира се.
Милена ВАСИЛЕВА
