Срещаме го на главния път в малкото балканско селце Крачимир. Помага си с две малки тояжки и обяснява, че по няколко пъти на ден изминава по стотина метра нагоре и по още толкова надолу по пътя край дома си. Вляво е бълбукащата Крачимирска бара, а от двете страни на улицата са къщите на малкото все още останали да живеят тук хора. Еленко Велин и леля Елена са едни от тях.
Той вече е почти на 95, тя – 10 години по-млада от него.
Високо над селцето е връх Жребче, на билото е границата със Сърбия.
„Горе бяха най-хубавите ни ливади, разказва леля Ленче. – Отсам ние събирахме нашето сено, оттатък сърбите работеха в своите си ливади. Говорехме си, но не минавахме браздата.”
Дядо Еленко е най-възрастният фронтовак
от Дружеството на ветераните от войните в община Белоградчик. Роден е през 1918 година. Участвал е в двете фази на Втората световна война – първо в Македония, после по петите на германците стига до Драва Чехи край Балатон. „Служех в Четвърти армейски артилерийски полк – Плевен, уточнява Еленко Велин. – Бях старши лейтенант, командир на гаубица. Оръдието обслужвахме общо 6 човека. Най-трудно ни бе при преминаването на Драва. Преди нас в равното германците бяха избили много наши войници. За първи път там ми се наложи да стреляме с право мерене срещу противниково оръдие. Ударихме го още с първия изстрел и всичко около него изгоря.
Имам кръст за храброст, но го изгубих, останал ми е само документа допълва бай Еленко.
Рожденият ден на Еленко Велин е на 16 август. За тази дата Община Белоградчик подготвя тържество в негова чест – най-възрастният фронтовак в Турлашко. Поканени са и най-близките му хора, които за пореден път ще се съберат заедно. „Някога в Крачимир живеехме всички заедно в къщата на родителите ми. Сега нашите деца се разбягаха. Имаме син и дъщеря, внуци. Синът е в Плевен, беше военен, сега е пенсионер. Дъщерята живее със семейството си във Видин. Навестяват ни често, но ние с баба Ленче си оставаме в Крачимир, при корена.”
Ненчо Славчев
