Фео Мустакова-Генадиева е българска примабалерина. Родена: 14 юни 1909 г .,Солун, Османската империя. Починала: 30 декември 2011 г. (на 102 г. ). Аплодирали са я имена като Чарли Чаплин и Фернандел. Политическият елит на довоенна Западна Европа се е прекланял пред фееричния й талант. А в последния й час я изпращат едва десетина души, предимно на преклонна възраст… Без държавнически почести, със семпли хроники тук-таме в пресата.
Някои от стотиците нейни ученици дори не разбират за кончината й. Нелепо, нали?… Е, и Моцарт е нямало кой да го погребе в оня мразовит декемврийски ден на 1791 година, когато шепа хора са го изпратили до градските порти на Виена, а до общия гроб за бедняци извън столицата е отишъл само гробарят с едно куче. Но Фео Мустакова няма нужда от подобни биографични съпоставки, за да се покаже, че тя е мит. Тя наистина е един от културните феномени на XX век. Докосналите се до нейния свят остават в плен на магията му за цял живот. Тя е добрата орисница на десетки български професионални балетисти и на стотици, пожелали да се докоснат до ефирното изкуство на танца. Нейният живот е танц между събития, личности, десетилетия, столетия. „На първо място за мен винаги бе балетът, на второ – семейството“, признава Фео, след като прехвърля 100-те. Още се помни вълнуващото й честване през 2009 г. в столичния Музикален театър, устроено от тогавашния директор Светозар Донев. Той изпраща кола до Суходол, за да я вземе и да й подари отново възможността да подиша сценичната атмосфера. След представлението „Котките“, посветено на вековната прима, се изнася трон, на който тя приема овациите. Очевидци твърдят, че гърбът й бил изправен като в годините на пленителната и осанка.
А след падането на последната завеса първото нещо, което поискала, било цигара
Мустакова пуши до откат, без да й пука за възрастовите изменения. Преди да навърши 90, тя пада фатално и чупи краката си. Когато й идват на свиждане колеги, първото й желание е да изпуши цигара пред тях. „Що за заведение е това – да няма пепелници?!“, възмутила се на глас в болницата. После натирила лекарите с думите: „Имаме си частно парти тук! Дайте ни чаши за шампанско и ни оставете!“ Това обаче е краят и на педагогическата й дейност, която е безупречен инкубатор за таланти въпреки напредналите години. Погледнато исторически,
Мустакова е надживяла две световни войни, две балкански и три режима – монархия, социализъм, демокрация
Корените на рода й достигат до бунтовния Хаджи Димитър. Прадядо й, свещеник, е братовчед на войводата. Заподозрян в комитаджилък, той напуска родния Сливен и се установява в Каварна. Баща й ген. Димитър Мустаков завършва Военното училище в София, началник е на кабинета на министър Александър Стамболийски. Майка й Роза е пианистка, чийто баща – Петър Ангелов, е учител в Свищов и будител по време на Освобождението. Баба й е сестра на Димитър Ценов – дарител за откриване на търговското училище в Свищов, което днес носи неговото име.
Баща й получава стипендия да учи в Русия и заминава заедно със съпругата си. Там се наслаждават на великолепни балетни постановки. На връщане семейството се установява в Солун. Именно там е родена Фео – на 14 юни 1909 година. Рожденото й име е Теодора – Фео. Любов кьм изкуството й вдъхва майка й, учила пиано в Дрезден и влюбена в балета. На 8-годишна възраст Фео започва да свири заедно със сестра си Ангелина, на четири ръце. По-късно, вече известна балерина, тя признава, че опитът с клавишите й помага много при постановките. Гастрол на рускинята Олга Карсавина, за който шуми цяла София, провокира любовта на малката Фео към балета. Всеки път, когато у тях засвири пианото, майката я кара да танцува. Благодарение на танците детето преодолява вродената си стеснителност и се отприщва да говори – иначе „блокирала“ пред множество хора. Любопитното е, че
Мустакова се насочва към балета и заради мистични видения
Като дете тя вижда някъде в простора красиви жени, танцуващи в бели дантели. Загледана и замечтана в танца им, тя се разсейва в училище и изобщо не чува какво говори учителката.
Тази нейна способност кореспондира и с окултните увлечения на баща й. След 1944 г. той лежи в затвора, осъден на 7 години, формалният повод за наказанието били окултните интереси, противоестествени на размаха на строящото се социалистическо общество. Същинската причина била генералското му минало. И от затвора таткото на Фео привлича внимание – като най-възрастният политически затворник в страната. След излизането си от затвора доживява 104. На Фео не й достига година и половина, за да се изравни с фамилното постижение.
