Легендата Таня Масалитинова е изиграла десетки роли на сцената и в киното, заради което през 2005 г. получи “Аскеер” за цялостен принос към българския театър. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа у нас актьор и режисьор Николай Масалитинов. Родена е в Прага, но семейството се мести в България, когато е на 4 годинки. Завършила е Държавната театрална школа през 1945 г., а година по-късно спечелва конкурс и е назначена за актриса в Народния театър “Иван Вазов”. Там работи 46 години, а допреди няколко лета все още играеше в “Сълза и смях”, Театър 199 и в Габрово.Именитата актриса, която на 2 септември ще навърши 92 години, разказва ексклузивно пред “ШОУ” за шокиращата си среща с телефонни измамници и прелюбопитни истории от своя живот.
– Разбрах, че тези дни сте преживели нещо много неприятно. Какво ви се случи?!
– Случи ми се нещо странно! В четвъртък ми звъни телефонът. Чувам ридание: “А-а-а-а! А-а-а-а!”. Питам: Какво става?!”. А отсреща: “А-а-а! Не ме ли позна?!”… Имам една приятелка, театровед, с 10-11 години по-млада от мен, и тя е стара жена. Сляпа, живее сама на другия край на София. Стори ми се, че е тя! Викам: “Ти ли си…?”. “Да, да!” – отговарят. Питам: “Какво се е случило?!”. А отсреща: “Счупих си крака на четири места!”. Казвам: “Трябва да намериш някой да те закара до “Пирогов!”. Отсреща пак ридания: “Аз ти се обаждам от “Пирогов!”. В това време взима телефона дъщеря й, и тя ридае: “Какво да правим?! Ето, говори с доктора!”. Чувам мъжки глас: “Вижте, госпожо, вие трябва да помогнете на вашата близка! Трябва да й направим операция, счупила си е крака на четири места! Трябва да сложим четири пирона, златни, които струват пари…”. Казвам: “Аз нямам възможност. Пенсионер съм, дъщеря ми също… Внук ми, вярно, че работи, но… Както всички пенсионери и ние живеем от пенсия до пенсия!”. А мъжът вика: “Не може да нямате спестени пари!”. Обяснявам му: “Не, никакви спестени пари нямаме. Даже сме задлъжнели за данъците.”. Пак ридания. Затворих телефона.
Но те пак се обадиха. Викам на доктора: “Нека да се обадят или в Съюза на артистите или в Съюза на слепите! Може би ще помогнат!”. А той: “Не, трябва вие да помогнете!”. Пак казвам: “Не мога да помогна! Ужасно се извинявам! Нямам как, нямам начин!”. Пак затворих телефона…
– Колко ви искаха?
– Ами, за четири златни пирона… Това са много пари! Не ми споменаха сумата.
– Сама ли бяхте вкъщи?
– Дъщеря ми беше вкъщи и ме попита: “С кого говориш?!”. Обясних й. А тя ви вика: “Чакай, какви златни пирони?! Ти нали имаш пирон в крака! Те не се правят от злато! Правят се от специална сплав, която няма нищо общо със златото!”.
Взех да се съмнявам. Обадих се на тази моя приятелка, никой не ми вдигна телефона… Пак започнах да се терзая. Но привечер пак й звъннах – жива и здрава! Като й разказах това, тя вика: “Какво се чудиш?! Това са мошеници! Просто са решили да те измамят. Помислили са – народна артистка си била някога, кой знае какви пари имаш!”…
И това не е единствен случай!
И по телевизията съобщаваха за такива! И досега не са ги хванали! Ето, че сега опитаха и с мен! То сигурно не е лесно да се хванат. Аз викам: “ За тези случаи трябва един Поаро да разследва!” /смях/ Защото те са много ловки! Ако аз действително имах пари, щях да им дам! Но… /замисля се/ много съмнително е, да счупиш един крак на четири места! Чак пък на четири места! /смях/ Дъщеря ми първа се усъмни с тези “златни” пирони!
– Вие как сте, ако изключим този неприятен епизод?
– Всеки ден задължително ходя с проходилката. Днес бяхме долу, моят внук ме изведе, защото беше хубаво времето. Добре е, че имаме асансьор, има едни 6 стъпала долу, но… оправям се! Хващам се за перваза и слизам. Поседях на пейката, походих малко с проходилката… Имаме долу парк и сме близо до гората… Много беше хубаво, имаше лек ветрец! То сега са “горещниците” – аз по-тежко понасям горещото от студеното. Като бях млада беше обратното – много обичах да се пека на слънце! Сега много зле ми действат горещините!
През април боледувах от двойна бронхопневмония
Усложнение от грип някакъв. Първо дъщеря ми го изкара, после и аз. Вкъщи се лекувах…
– Чувала съм да казвате, че не ви се живее. Изглеждате отчаяна понякога…
– Не ми се живее, това е вярно!… Ами така е, мила… Човек живее пълноценно, докато е полезен за другите. Чувствам се безполезна, преча. Въпреки че старателно се упражнявам, за да мога колкото може по-малко да тежа на близките си…
– Как се упражнявате?
– Ами, първо, ходя с проходилката нагоре-надолу… Е, нагоре-надолу! /смях/ Из цялата къща, тъй както в клетката ходи един затворен, примерно… лъв! /смях/ Освен това правя и комбинирани упражнения в леглото, просто за да поддържам някаква форма и да не бъда… една пълна развалина! Трябва воля за това, понякога не ми се ще… Отчаяна съм… Е, отчаяна е силно казано, защото аз имам една много добра дъщеря, но тя самата има проблеми със здравето, пък и аз съм й на главата… Страх ме е, че съм тежест на близките си. За съжаление, всички мои връстници са вече на Оня свят! /смях/ Ето – скоро ще излезе книга за Славка Славова! Преди време идва нейната внучка Карина /Карина Караньотова – дъщерята от първия брак на Ивайло Караньотов – б. а./ да ми взима интервю за баба си! Тя беше на 6 годинки, когато Слава почина. Беше най-добрата ми приятелка, бяхме много близки! Разбирахме се и творчески, и като хора… Познавам Ивайло, сина й, когато беше в корема на Славка! Сега нито се виждаме, нито се чуваме. Там са сложни нещата. Ивайло се разведе с първата си жена, ожени се после за Аня Пенчева – тяхна си работа, в края на краищата…
– Вярно ли е, че Славка Славова е била против този брак?
– Слава беше против, да! Знаете ли, Слава много обичаше сина си, защото тя малко късно го роди, единствен син, нали разбирате… Ивайло и Юлиянчето, майката на Карина, бяха много млади, когато се залюбиха. Тя беше много хубава, и той беше много хубав. Наричахме ги Ромео и Жулиета.
Беше на 15 години, когато му пристана, а той – на 17…
Тя напусна училище и завърши гимназия задочно. Разрешиха им да се оженят, като станаха на 18. Добре, ама, ето на! Добре, че Шекспир навреме убива Ромео и Жулиета, че кой знае как е щял да завърши бракът им!… Юлияна много тежко преживя раздялата с Ивайло, разболя се! И Слава беше против втория брак на Ивайло с Аня Пенчева. Но после като се роди Ангелчо, се примири – какво да прави… От Славка знам, че Аня и Ивайло също се вземат по голяма любов… Накрая тя беше в много добри отношения с Аня. Славка я прие и дори ходи в Троян при нейните родители, запознаха се. Нямаше конфликтни отношения. Нямаше скандали.
– Знам, че Славка Славова е била много праволинеен човек и голяма моралистка…
– Много принципен човек беше! Страдаше от характера си. Беше от тези хора: “Право, куме, в очи!”. Когато аз напуснах мъжа си и заминах след детската ми любов Дик в Лондон, тя
не ми говори две години!
Но ни прие. Мъжът й, Каро, ни стана кум заедно с актрисата Лили Попиванова – Слава беше някъде на турне. Когато аз се върнах в България и отново се омъжих за първия си съпруг, Каро и Слава ни бяха кумове. /замисля се/ … Много, много ми липсва съпругът ми! Отиде си преди 8 години. Той беше наистина един много свестен човек! Много ми липсва! /гласът й затреперва/ С него си имахме и приказката, той беше мой много голям фен, театрал, интелигентен човек… Не мога да кажа същото за Дик!
– С Дик чували ли сте се след развода?
– С Дик? Не! Даже той, не знам защо, не ми отговори, като му писах – дали е съгласен на развод… Просто не ми отговори и ни разведе Външното ни министерство. Обявиха го за безследно изчезнал! /усмихва се/
Съмнявам се да е жив! А може и да е жив, знам ли го!
И хич не ме интересува
да ви кажа! Какво нещо е – това беше първата ми ученическа любов!…
– Вие не излизате. Говорите ли си с някой редовно по телефона?
– По телефона общуваме с тази театроведка, с която стана тази история с измамниците! С Жоржета Чакърова, Жужата, с Ева Волицер…
– Вашите родители също са дълголетници. Майка ви дори преборва рака!
– Ето как стана… Тя беше много хубава жена. Изведнъж страшно й се поду носът, аз я заведох на лекар “Уши, нос и гърло”. Той успя, без тя да усети, да й вземе биопсия. Занесох тази биопсия на изследване и лекарят ми каза: “Майка ви трябва да постъпи веднага в Онкологията!”. Успяхме да я убедим, че има синузит и трябва в болница да й се правят нагревки. И наистина – още от първите облъчвания, тогава още нямаше химиотерапия, носът й спадна! Което е признак, че заболяването е злокачествено! Началникът на Онкологията каза: “Давам на майка ви най-много още 3 месеца живот. Трябва да бъдете предупредена!”. Каза, че може да има разсейки в мозъка… Но… майка ми живя до 87 години! Но тя си криеше годините, като всяка актриса! /усмихва се/ Когато й направих аутопсията, тя почина в Първа градска, се оказа, че няма нито една ракова клетка! Оказа се, че е имала много сложно сърдечно заболяване, с което се живеело най-много до 60 години. А баща ми почина на 81…
– Били сте състудентка със Стоянка Мутафова…
– Да, Стоянка е моя връстница, 5 месеца е по-млада! С нея сме в добри отношения, но не сме близки. Тя беше актриса в друг театър. Знам, че има проблеми с очите… Тя още играе, но ходи с бастун, не ходи с проходилка като мен! Но, честно казано, на мен вече не ми се и играе! Поканиха ме в някакъв сериал да участвам, но аз отказах. Къде ще се мъкна с тези болни крака, с тази проходилка!? Вие знаете ли как се снима сериал – с часове се чака! Не!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
