Георги Господинов и “Невидимите кризи”

11
Добави коментар
vasilmirchevjr
vasilmirchevjr

Малко по-малко от месец преди да излезе най-новата книга на Георги Господинов  „И всичко стана луна“, „Невидимите кризи“ все още ни държат в обятията си и отвреме навреме ни карат да се върнем към тях. Не бяха малко коментарите относно този сборник с есета през изминалите месеци, както и цитатите от него, които обикаляха пространството като сапунени мехурчета, които току-що са духнати от устните на  някое дете, и се пръсваха над главите на протестиращи, непротестиращи, четящи, нечетящи, търсещи, откриващи. Несъмнено книгата беше едно от нещата, които свързваха голяма част от българите в изминалите месеци. Надали има някой, който да не е разбрал, че протестиращият човек е красив. Е, тази констатация всъщност тръгна именно оттук и от твърдението, че четящият човек е красив.

Вижте още: „И ВСИЧКО СТАНА ЛУНА” – ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Държейки  в ръце „Невидимите кризи“ , надали има някой, който да не харесва корицата й. Семпла, а казваща толкова много. Защо започвам с това? Защото поглеждайки малкото човече, което дърпа с връвчица голяма книга след себе си( съпоставяно дори с малкия принц), първото нещо, което се питам е каква е връзката на човечето с (не)видимите кризи? Малко по-късно и това ще стане ясно. Обяснения не липсват, но това съвсем не значи, че всичко тук е на тепсия. Книгата извиква спомени. И дори да не си живял в това време, четейки се чувстваш сякаш сега го живееш. А човечето на корицата на книгата ни приветства с добре дошли.

„Невидимите кризи“ стана емблема на едно време, отразявайки уж едно друго отминало доста отдавна. Първата част на сборника- „Отказаният свят“ ни отнася в далечната 1968 година и събитията, състояли се през нея.  Несъмнено едно от най-важните неща, случили се през тази година е раждането на самия автор. Но не, няма просто да останем в тази година. Говорейки за отминалото време, настоящето се размърдва, а бъдещето ни поглежда любопитно от страниците на книгата. Тук не става въпрос само за миналото. Има и бъдеще, много бъдеще. Ще се сблъскате със сувенирите, локумите и портокалите, земята, в която няма никого, с черешовото топче, 1989, тенджери и призраци, Коледа, Европа сутрин, Европа вечер. Книгата е изпълнена с носталгия, но не натежава от спомени. Напротив- чете се леко, не идва в повече. Като бабино сладко от ягоди, което хапваш с малка лъжичка направо от буркана. Защото е напълно достатъчно  “Да си спокоен в смълчаванията на компанията, последвани от вълната на смеха, да не искаш ни повече, ни по-малко от света, освен да запазиш този ритъм на тишина и смях. В неизбежните нощи на невидими лета и старост. “

Втората част- „ Обезпечено с литература“ е не по-малко интересна и зареждаща. Цитати като-   „ . . . човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив“ обиколиха всички медии в последните месеци. Говори се за литература, за култура, за четене. Не по-малко впечатляваща беше й речта на Георги Господинов по повод 24 май, която несъмнено присъства невидимо, но силно в книгата. Думите му за Андерсен са отново едно връщане на лентата към детството на всеки един, който се докосва до тази книга. Господинов не пропуска да отдаде нужното внимание и на нашите най-големи автори-  Вазов, Яворов, Йордан Радичков, Константин Павлов(след това с дни си го припомнях отново и отново).  Есетата  „Чудото на четенето“  и  „Седем неща, които можете да направите с една книга“ лично мен ме зарадваха особено много( признавам си, че и преди съм мислила за това и съм откривала дори повече от седем неща)- тук се разкрива и идеята на корицата, която ще ви оставя да разгадаете сами. А за автора истинските ескперти по криза са именно писателите, сред които поставяне имена като Борхес, Кафка, Елиът. Ето защо литаратурата е толкова важна за кризите, които са се случвали, случват се и ще се случват занапред видимо или невидимо не само на повърхността на живота, но най-вече вътре. Вътре във всеки от нас.

Вижте още: СРEЩА С ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Неслучайно Георги Господинов е най-четеният български  автор в чужбина в последните години. Всяко едно от есетата в „Невидимите кризи“ е видяло свят, както се казва. Свят навън. Това са думи, които не виреят само на наша почва. Те излизат отвъд нашите граници, нашите представи, поглеждайки безкрайното поле на нашия живот, казват му каквото имат, каквото искат и се връщат, носейки духа на целия свят, за да ни припомнят миналото и да ни подадат ръка към едно друго бъдеще.

ревюта на други негови книги:
“Физика на тъгата”

VN:F [1.9.22_1171]