Две изложби, филмът „Дърворезбата – хоби на стоматолога” по случай петдесетгодишната му зъболекарска практика и двадесет години дърворезбена пластика, трилогията „Будна памет за Сливен“ бележат пътя на този буден българин.
За сливенското гражданство от втората половина на миналия век д-р Андон Бояджиев е един от най-известните специалисти в областта на стоматологията. Цели поколения страдащи са минали през неговия кабинет и сръчните му ръце. След навлизането му в третата възраст – пенсионерската, той не тръгна по кафенета и почивки, а се впусна да проправя пъртина в друга област – културата и краезнанието.
Появиха се неговите поетични и философски откровения, неговите мемоари и краеведски трудове, свързани с родния град. Трилогията „Будна памет за Сливен” е най-впечатляващият от тях. В продължение на десет години авторът събира информация и визуални материали, рови се в спомените на старите сливналии, систематизира и подрежда събраното, за да създаде една подробна картина на града на 100-те войводи.
– Д-р Бояджиев, вие сте кореняк сливналия, за читателите на вестник ”Над 55” ще бъде интересно да разкажете за най-силните си преживявания тук.
– Като потомък на рода Бояджиеви – Чинтулови аз израснах в родното гнездо, огряно от топлината и светлината и по дирята на осмисления живот на майки, бащи и деди, подсигурили семейство, поминък и нация със своите седемгодишни нравоучения и възпитание. Осъзнах, макар и по-късно, сакралните стойности на родовете, предали ми генетичната гарнитура на своите духовни и нравствено-етични ценности. Като ученик в началното училище „Цанко Церковски” и първа прогимназия „Хаджи Мина Пашов” и по-късно в мъжката гимназия “Добри Чинтулов”, разбрах, че по линията на баба ми Бойка Иванова Чинтулова, мога да се считам като „Чинтуловец”.Тя е една от осемте дъщери на Димитър К. Чернев (Карадимитър Черното) – Еленка, създала с брата на даскал Добри – Иван Чинтулов патриархален дом и семейство в квартал „Гюрчешма” на Сливен. Дядо ми Андон Симеонов Бояджиев е един от родоначалниците на текстилната промишленост в града, председател на читалище „Зора” до Освобождението, окръжен и градски съветник и народен представител. Едно от техните деца е баща ми Иван Андонов Бояджиев, заслужил деятел на хоровото дело в града – служащ. Майка ми Мария Костова Ботушева е домакиня и служаща – едни достойни родители.
– Сливен е прочут като музикален град. Какво място заемаше музиката в живата ви?
– Моите родители участваха в хоровото дело в Сливен и аз, макар и пасивен отначало, ме накараха да го заобичам и да участвам в него. Още десетгодишен баща ми ме заведе в столицата и не случайно посетихме с него първото ми оперно представление „Фауст” от Гуно с участието на световно известния бас – клуцохорецът Михаил Кюпев в ролята на Мефистофел. Като ученик в основното училище бях рецитатор, по-късно в гимназията участвах в оперетките на учителя ми по музика Мишо Тодоров. Бях член и пеех в народния и черковния хор и един от учредителите и участниците в откритата през 1944 г. сливенска самодейна опера. Като войник бях включен в представителната за времето „Военна естрада” при Трета Балканска – Дравска дивизия като хорист и артист.
– Част от колорита на града ни са сливенските цигани. Какви са вашите детски спомени за тях?
– Детските ми спомени от сливенските цигани, особено тези, които обитаваха сливенския квартал под Бармук баир и облагородения парк с борови насаждения и панорамна пътека до манастирчето “ Св. Георги”, не мога да забавя. Детският лагер и уникалният ресторант край манастирчето, вече развалини, остават завинаги в съзнанието ми. Достигането до тях през махалата с примитивни къщурки и пътеки помежду им, по които се свличаха водни порои още са във въображението ми. Семейството ми имаше много познати, които помагаха вкъщи за домашна работа. Носеха здравчова тор за градинките в двора. Между ромите имаше много музиканти – цигулари, акордеонисти, китаристи и певци, които вечер свиреха по сливенските заведения. Имаше и много търговци и шансаджии, които разиграваха томбола пред заведенията срещу подаръци от шоколадите „Букет”,”Тути фрути” и други. Много от тях следваха висше образование и станаха оперни певци, музиканти и научни работници.
– Обичахте ли да четете в детството и юношеството си? Кога се прояви интересът ви към лириката и прозата?
– Бях благодарен от насоките, определени от родителите ми в детско-юношеските приключенски жанрове. Четях с удоволствие Майн Рид, Даниел Дефо, Емилио Салгари… По-късно се вълнувах от „Клетниците” на Виктор Юго, ”Война и мир”,”Анна Каренина” на Лев Толстой… Не ми бяха чужди и произведенията на Джек Лондон, Джон Стайнбек, Ерих Мария Ремарк. Към лириката нямах особени предпочитания. Детските издания на Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Добри Немиров, както и класическите творби на Вазов, Елин Пелин, Йовков, Константинов и много други бяха в литературния ми репертоар.
– Защо избрахте за своя професия стоматологията? Може би сръчността на ръцете ви е повлияла на вашия избор?
– Спомням си времето, когато трябваше да избирам професията си. Тогава трудно се влизаше в университета. Едно от използваните предимства беше участието в бригадирското движение. След умуване трябваше да избирам между архитектура и зъболекарство. През 1952 г. завърших Софийския стоматологичен факултет и започнах кариерата си по трудния път на професията. Работих по селата 9 години и след това в Окръжната стоматологична поликлиника, където се пенсионирах като завеждащ Специализирано стоматологично отделение през 1987 г. И двамата си синове насочих към избраната професия. По-късно, в началото на деветдесетте години на миналия век, заедно с тях създадохме първите в Сливен частни стоматологични кабинети. Създадената нова професионална традиция на семейството продължи с внуците и снахите.
– Продължавате ли да се занимавате с приложно изкуство?
– През 1985 и 2005 г. във връзка с осемдесетгодишния ми юбилей се появиха двете ми дървопластични изложби. През 2000 г. е сътворен филмът „Дърворезбата – хоби на стоматолога” по случай петдесетгодишната ми зъболекарска практика и двадесет години дърворезбена пластика. През 2003 г. издадох книгите “Първите сливенски зъболечители” и стихосбирка със стихоесета, подкрепени по темата с дърворезбите ми „Вместо паметник чешма вдигни”. В годините на катарзиса на възрастта в продължение на десет години излизат трите тома на трилогията „Будна памет за Сливен”, на която беше отдаден много труд и енергия за търсене информация и визуални материали, ровене в спомените, систематизиране на материала и подреждането му в трите тома, вече излезли от печат в едно луксозно издание. За това съм благодарен не само на семейството си – съпруга, синове и внуци, но и на сливенската общественост. Особено на кмета на града инж. Кольо Милев. Радвам се и на удостояването ми със званието “Почетен гражданин на Сливен” и носител на наградата “Д-р Иван Селимински”, както и на приемането ми през 2012 г. за член на Съюза на независимите български писатели. С всичко това искам да остана верен на своите интереси и традиционната любов към съгражданите и родния град.
Мария РАЙНОВА
