Вероятно много хора се чудят защо им трябват толкова много еднакви по профил медии на депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Отговорът е в количествените натрупвания на неверни факти, които водят до качествено изменение на истината. През седмицата потенциалът на машината за обществена манипулация беше тестван за пореден път.
По класическите правила на активните мероприятия около един верен факт (пенсионните фондове на „Доверие“ и „Алианц“ имат инвестиции в „Алфа финанс холдинг“ и свързани с него лица), изваден от всякакъв контекст, в медийното пространство се разпространиха поне десетина откровени лъжи, всяка с определена цел. В ролята на източник този път не беше поредният безработен бивш агент на Държавна сигурност, а агенция БГНЕС.
100 милиона за начало
От неназовани източници, очевидно поради естеството на информацията близки до Комисията за финансов надзор (КФН), БГНЕС разпространи на 23 юли публикация „Доверие“ се превърна в спомагателна каса на Прокопиев“. В нея най-общо се правят следните изводи:
1. Две пенсионни компании – „Алианц България“ и „Доверие“, са инвестирали 100 млн. лв. на управляваните от тях фондове в облигационни емисии, репо сделки и акции на емитенти и публични дружества, свързани с Иво Прокопиев (съиздател на „Капитал“ и „Дневник“) и „Алфа финанс холдинг“, в което той е основен акционер.
2. Средствата хем са „източени“, хем не са, защото засега намесата на КФН успява да блокира или поне да минимализира щетите от потенциалните загуби, основно в „Доверие“.
Моментално „разкритията“ бяха тиражирани в blitz.bg, inews.bg, bnews.bg и др. И естествено в TV7 и хартиените издания на групата, контролирана от Пеевски и Цветан Василев.
От „Алфа Финанс“ и „Доверие“ опровергаха публикацията изцяло веднага, но от това не последва кой знае какво. Двете дружества заявиха, че никога не е имало подобна експозиция на „Алфа финанс“ в размер на 100 млн. лв., че всички сделки са законни, приключени са с печалба и за източване не може да става и дума.
Вторият епизод от същата кампания се състоя тази седмица. Тя дойде след поредната статия в „Капитал“ за призоваването на председателя на КФН Стоян Мавродиев за свидетел по делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо, осъден по него на първа инстанция на 7 години затвор, както и в Италия за трафик на наркотици на 20 години затвор. Дни след публикуването й КФН удобно „потвърди“, че е имало проверки и са издадени редица принудителни административни мерки (ПАМ) на пенсионните фондове и емитентите, без да добави свое тълкуване. Това беше достатъчно същата плеяда медии да пуснат втора част на активното мероприятие – „КФН потвърди източването“.
„Алфа финанс“ отново реагира с право на отговор (публикуван от БГНЕС, но не и от всички препредали информацията по веригата), в който директно обвинява КФН в незаконна кампания спрямо дружеството заради редакционната политика на „Капитал“ и „Дневник“ и конкретно заради отразяването на връзката на Мавродиев като офшорен адвокат на Банев.
Не компютри, а компоти
В целият този диалог чрез мерки, публикации и опровержения човек лесно може да се изгуби и просто да остане с лош вкус, че има нещо нередно. И именно това е целта.
За това, че обвиненията се пропукват, говори фактът, че ръководствата на двете най-големи пенсионни дружества в страната, контролиращи половината от парите за допълнителна пенсия, директно опровергаха изводите на БГНЕС и се усъмниха в законността на мерките на КФН. Такова остро становище спрямо регулатор, от който бизнесът им е много зависим, е рядко и показателно. Но след последната публикация на БГНЕС и ръководството на „Алианц България“ излезе с обръщение, в което обяснява, че няма как да става дума за източване на фондовете му, след като те са получили общо над 1 млн. евро от инвестициите в книжа на „Алфа финанс холдинг“ и това ги прави изключително успешни.
„В действителност вярно е точно обратното – възвращаемостта от инвестициите и ползите за осигурените лица е значителна“, се казва в съобщението, където публикуват и конкретни числа около тези сделки. От репо сделките с акции на „Каолин“, за които се споменава в публикацията на БГНЕС, при инвестирана сума около 4 млн. евро общата възвращаемост е приблизително 8% на годишна база, или над 600 000 евро за общия период, през който инвестицията е била в портфейлите на фондовете на „Алианц“. Другата спомената в публикацията инвестиция – в облигация на „Алфа енерджи холдинг“, чийто размер е 2 млн. евро, е донесла обща възвращаемост от над 6.5% годишно, или над 400 000 евро.
„Няма никакви претърпени загуби от страна на осигурените лица по повод посочените инвестиции. Нещо повече – нетните парични потоци са положителни, а доходността – много атрактивна на фона на сходни алтернативни възможности за инвестиции“, уверява ръководството на компанията, което, както и „Доверие“, опровергава споменаваната сума от 100 млн. лв., вложени в книжа, свързани с „Алфа финанс холдинг“, като настоява, че тя е многократно по-ниска.
Ръководството на „Алианц“ упреква Комисията за финансов надзор (КФН), че му е налагала принудителни административни мерки, които са били юридически и икономически неиздържани. То уточнява, че е изпълнило разпоредбите на регулатора, въпреки че ги е обжалвало. Компанията заявява, че КФН си е послужила с очевидно неверни твърдения за влошено финансово състояние на „Каолин“ и за голям риск за неговите акции при борсова цена от 3.5 лв. „Последвалата успешна продажба на мажоритарния пакет акции от капитала на „Каолин“ АД на „Кварцверке“ ГмбХ в края на май при цена 4.156 лева, тоест почти 20% по-високо, показва правотата на нашия инвестиционен възглед и несъстоятелността на аргументите, изложени от КФН“, се посочва в изявлението.
Ръководството на „Алианц“ упреква регулатора и за това, че е препоръчал продажбата на инвестицията в „Каолин“ само на някои, а не на всички акционери, въпреки че би трябвало да е еднакво загрижен за цялата инвестиционна общност, ако е смятал акциите наистина за рискови. По сходен начин комисията се е намесила и в сделка с облигации на „Алфа енерджи“. Въпреки че са обезпечени, регулаторът ги обявява за високо рискови и принуждава „Алианц“ да излезе. Те са изкупени незабавно и безпроблемно по номинал от емитента.
Споменатите инвестиции са били незначителна част от общия размер на управляваните от ПОД „Алианц България“ средства – под 1%, тоест не може и дума да става за концентрация на средства на осигурените лица в компании, визирани в публикациите, се казва в обръщението.
В него се уточнява и че няма случай, в който „Алианц България“ да е единственият инвеститор в някоя от посочените емисии. Във всички тях като инвеститори участват и други институционални инвеститори – пенсионни фондове, банки и други. Всъщност повечето констатации на „Алианц“ бяха загатнати и в откритото писмо на „Доверие“ до КФН, където бяха формулирани като въпроси към регулатора, които и досега нямат отговор.
Освен това тези инвестиции са били в портфейлите на пенсионните фондове на „Доверие“ и „Алианц“ в продължение на няколко години, отразявани са в ежегодните проверки от страна на КФН, но комисията не е констатирала никакви нарушения преди. Буди недоумение защо те се превърнаха в обект на публичен интерес едва сега, пита ръководството на „Алианц“.
Наистина, защо атаката е сега?
В интервю за „Медиапул“ Иво Прокопиев посочва две причини – връзка между атаките от страна на комисията срещу дейността на „Алфа финанс“ и публикации на „Капитал“ и „Дневник“ по темата „Брендо“ и призоваването на председателя на КФН г-н Стоян Мавродиев за свидетел по това дело. Всеки път, когато има публикация по темата, следва вълна проверки и няколко десетки административни мерки срещу фирми от групата и техни партньори от финансовия пазар. Според него това е недопустимо и незаконно.
Втората причина според него е широко дискутираната в последните седмици продажба на „Доверие“. „Друга важна цел е атака по самия фонд „Доверие“ и сегашния мениджмънт, който подаде оставка и се противопостави публично на непрозрачната сделка по прехвърляне собствеността на пенсионната компания. Когато пространството се насити с лъжи и клевети колко източен е фондът, се прави внушение, че КФН едва ли не ще подобри ситуацията, като одобри сделката с енигматичния United Capital. Това би могло да се направи към края на август, докато няма парламент, тихомълком, уж за да се защитят интересите на осигурените лица във фонда“, казва той.
Според източник на „Капитал“ United Capital вече е подал заявление в БНБ за получаване на лиценз за придобиване на 20% от Токуда банк, каквито намерения дружеството официално обяви. От централната банка официално отрекоха при тях да е постъпило подобно искане. Ако обаче сделката там е на финалната права, това би означавало, че кампанията с фалшивото източване на „Доверие“ идва точно навреме, за да осигури нужната димна завеса. Съвпадението на процедурата за Токуда банк и поредната кампания на медиите на Пеевски и Василев косвено доказва и интереса им в United Capital. Контролираната от Цветан Василев КТБ има нужда от още една банка в групата, за да може да изпълни изискванията за под 25% концентрация на държавни средства от едно предприятие в една финансова институция.
Личната комисия на Мавродиев
Видимо раздразнена от причинно-следствената връзка между действията на КФН и публикациите за Берндо и призоваването на Мавродиев за свидетел по него, КФН разпространи становище, в което казва, че не води кампания срещу никой на пазара и дава леко назад какво точно е потвърдила пред БГНЕС. В него тя и видя целенасочена кампания от страна на „Икономедиа“ (дружеството – издател на „Капитал“ и „Дневник“) срещу регулатора и лично срещу председателя й, за което той възнамерява да заведе „множество дела за уронване на доброто име и репутация на институцията, както и за системните клевети по негов адрес“.
Комисията за финансов надзор обаче е колективен орган от петима души. Проверка на „Капитал“ показа, че откритото писмо не е обсъждано на заседание на комисията и съответно няма решение за приемане на неговото съдържание. Това означава, че председателят й Стоян Мавродиев продължава да ползва институцията като инструмент за лична саморазправа.
От „Алфа финанс холдинг“ обявиха, че са сезирали прокуратурата за злоупотреба с власт и изтичане на информация от комисията по повод първата публикация на БГНЕС, защото по метода на изключването пълния обем от информация за ПАМ-овете срещу „Алианц“, „Доверие“ и „Алфа финанс“ е наличен само в КФН. Всяко от дружествата има само част от него.
От „Алианц“ определиха ПАМ-овете на КФН като икономически необосновани и незаконни и че ги обжалват в съда, независимо че са изпълнени в срок. ПАМ-овете са обжалвани и от „Доверие“. Справка в деловодната система на Върховния административен съд показва, че двете дружества са внесли жалба срещу приетата от КФН практика по третирането на репо сделките, която именно е основанието на регулатора за спирането на тези сделки на фондовете. Чрез нея е въведен максимален срок на една репо сделка от шест месеца, , който не отговаря нито на свeтовната практика, нито на местното законодателство.. Първото заседание е насрочено за 4 ноември 2013 г.
Засега толкова по тази сага, но с развитието на сделките за Токуда банк и за „Доверие“ очевидно ще се пускат и още финансови димки.
