Капитанът на България Ивелин Попов и футболист №1 за 2012 г. Георги Миланов са добри приятели от престоя си в „Литекс“. Утре те ще се съберат заедно за лагера на националния отбор преди контролата с Македония на 14 август. В сряда трябва да са един до друг на терена в Скопие, а броени дни по-късно -идната неделя, 25-годишният Ивелин и 21-годишният Георги ще излязат един срещу друг в руската Висша лига, където „Кубан“ гостува на ЦСКА (Москва).
– Георги, вече те видяхме в групата на ЦСКА (М), възстановен ли си сто процента след контузията в подготовката?
– Положих доста усилия и вече съм в доста добра форма. Да, контузих се в началото на подготовката, но място за съжаление няма – всяко зло за добро. Бях по-изостанал. Но подобрих значително нивото си на физическа подготовка. Тренировките са много тежки. А и аз по цял ден тренирам във фитнеса. С всеки изминал ден се чувствам по-добре и по-добре.
– Много по-тежко ли е от която и да е тренировка в България?
– Тренировките са страшно експлозивни. В началото бях леко притеснен, но бързо влязох в ритъм и съм уверен, че ще се справя. Докато имах проблеми,тренирах по 3 часа на индивидуална програма. Сега пак оставам след тренировките на отбора и продължавам и сам.
– Какво те впечатли най-много, когато пристигна в шампиона на Русия?
– Изключително силният колектив. Всички се уважават, атмосферата е различна. Организацията е на много високо ниво. Условията също са много добри, сега се строят и нов стадион, нова база.
– С голяма надежда ли те посрещнаха феновете, треньорът Леонид Слуцки и шефовете на ЦСКА?
– Усетих уважението на всички от първия момент, в който дойдох. Накараха ме да разбера, че съм добро попълнение за ЦСКА. Радостни са от привличането ми, защото положиха доста усилия, за да ме вземат. Сега остава да им се отблагодаря и да докажа, че съм добро попълнение.
– Какви бяха първите съвети, които получи в Русия? И от кого?
– Идвайки, очаквах да е тежко. И е тежко. Хубаво е, че в отбора са сърбинът Зоран Тошич и босненецът Елвир Рахимич, езикът ни е близък и с тях станахме набързо близки. Но с всички момчета се разбирам отлично.
– На лагера с националния отбор ще си заедно с Ивелин Попов. Другата неделя ще играеш срещу него в Русия. Специален ден ли ще е 18 август за двете момчета, порастнали за футбола в Ловеч? Вероятно очакваш дебютът ти да е срещу „Кубан“?
– Ще бъде по-специален мач, но не само защото ще е срещу „Кубан“ на Ивелин, а най-вече защото ще дебютирам за ЦСКА. Най-вероятно ще запиша първия си мач за актуалния шампион на Русия. Мачът е пред нашата публика в Москва. Няма как да не е специален, искам да го помня с победа. С Ивелин сме много добри приятели. Ще има тръпка и от това, че излизаме един срещу друг. Всеки ще направи нужното отборът му да спечели, а нека по-добрият победи.
– Бъзикали ли сте се вече за мига, в който капитанът на България и футболист №1 на България ще застанете един срещу друг?
– Доста често се чуваме. Той ме поздрави, че съм преминал в толкова силен отбор. Закачки има. Радвам се, че има доста български футболисти в Русия. Предстоят ми три мача срещу отбори с български играчи („Кубан“ на Ивелин Попов, ,Амкар“ на Пеев, Сираков, Благо Георгиев и Занев и „Том“ на Живко Миланов и Пламен Николов – б.а.). Всички те ще са интересни за мен. Сега нямам търпение да се прибера за лагера на националния отбор, за да бъдем заедно с момчетата.
– Помага ли ти някой в Русия?
– В Москва си имам човек, който ми помага доста и много съм му благодарен. По предложение на моя мениджър от ЦСКА го назначиха, за да вляза бързо в час, да нямам проблеми. Защото Москва е адски град, много трудно се придвижваш, задръстванията са огромни. Човекът се казва Петко и ми помогна доста. 35 дни съм тук. От 3-4 дни вече пътувам към базата сам. Но движението тук наистина е страшно. Виждам по 4-5 катастрофи на ден.
– Справяш ли се с руския език, някой помага ли ти за него, учиш ли?
– Вече започнах доста да разбирам, но говоренето не ми се удава напълно. Връзвам изречения, но трябва още да уча. Аз обаче съм упорит, до зимата няма да имам никакви проблеми и с езика.
– Какво е впечатлението ти за отношението към българските футболисти в Русия? За кого чуваш най-много, откакто си там?
– Ивелин Попов определено е най-актуален в момента след силния сезон, който направи, и отличния старт за него и през сегашния сезон, головете за „Кубан“ в Европа. За Ивелин често се говорят добри неща във футболните среди. Георги Пеев е легенда в Перм, Захари Сираков – също. Чета и за Благо Георгиев, и за Занев. Интересувам се от сънародниците си и съм щастлив, че тези, които са в Русия от по-дълго, са заслужили да се говори с добро за българите.
– Вярваш ли, че след време в Русия ще се говори с голям захлас и респект към българските играчи заради Георги Миланов?
– Първата година ще ми е доста трудна. Първенството е силно, играе се бърз футбол. Тренирам здраво за подобрение на моите слаби страни. Да се надявам, че още в началото ще вкарам няколко гола, за да се успокоя и веднага да започна пътя си нагоре. А първенството тук е толкова силно, че ако се изявяваш, след време стигаш в още по-голям отбор. Затова е важно да се приспособя веднага и да работя постоянно.
– Физиката ли е основният недостатък, който коригираш с неимоверни усилия?
– Да. фитнесът ми е първият дом. У нас не стоя толкова. Но аз знам, че това е пътят към наистина големия футбол. Че в началото ще е така. Когато бях в „Литекс“, Светльо Тодоров ми разказваше как първата година в Англия повече е бил във фитнеса, отколкото на терена. Посъветва ме да заложа на това. Знам, че първите месеци ще съм предимно на фитнес. Но пък на мен ми харесва. Много ми допада работата с испанските треньори. Харесвам испанските специалисти още от щаба на Любослав Пенев в „Литекс“. Тримата кондиционни треньори на ЦСКА са испанци. С тях е много забавно. Показваха ми снимки на футболисти, които са били по-слаби от мен, когато са дошли. И след 3-4-5 месеца заприличват на машини. И всичко това е натурално, без прибързване. Аз не искам да ставам културист! Трябва да вдигна няколко килограма.
– Какви са целите и мечтите ти? Докъде мислиш, че можеш да стигнеш?
– Голямата ми мечта от дете беше да дебютирам в групите на Шампионската лига. Много се радвам, че скоро това може да ми се случи с ЦСКА.
– Тази мечта скоро ще се сбъдне, следващата дали няма да е да спечелиш Шампионската лига?
– Засега ще съм доволен и на първата. Много исках да играя в Шампионската лига. За другото да не прибързваме. Има още много работа.
-Може да срещнеш „Лудогорец“ в групите…
– Дано. Тук е моментът да ги поздравя за добрите мачове и да им пожелая успех срещу „Базел“. Дано влязат в групите, ще се радвам да играя срещу тях.
– Кой е най-голямата звезда в ЦСКА? Хонда ли?
– За мен са Акинфеев и Игнашевич, защото са руснаци и са се доказали и на клубно, и на национално ниво. Цяла Русия ги знае. Също и Березуцки.
– Ще тръгва ли Хонда за „Милан“?
– Не знам и не мога да говоря за него.
– А как ще коментираш думите на шефовете си, след като те купиха: „Дай боже един ден и Миланов да стигне от ЦСКА в „Милан“?
– Звучи хубаво, но казах: Нека не прибързваме. Сега първо искам да се наложа като основен играч в ЦСКА (Москва).
– Безспорно дължиш много на Гриша Ганчев, какво те посъветва той на тръгване от Ловеч за Москва?
– Той е единственият във футбола, на когото дължа огромно уважение. И съм много благодарен за всичко, което е направил за мен. Ще се опитам да стигна далече във футбола и да прославя „Литекс“ по целия свят. Заради него. Той го заслужава. Ще съм горд, ако успея заради мен да се говори с голямо уважение за „Литекс“.
– Може ли ЦСКА да купи и брат ти Илия Миланов, разпитвали ли са те за него?
– Илия стана доста актуален напоследък. Сигурен съм, че ако продължи в същия дух, го чака много добро футболно бъдеще. Къде ще отиде – всичко е възможно, ще видим.
– Какво си помисли, когато получи жълт картон в последните секунди на мача с Дания и осъзна, че изпускаш световната квалификация с Италия?
– Бях много разочарован. Стана ми много тъжно и гадно. но това е футболът. А и съдията не беше от кой знае колко добрите, изобщо не видя ситуацията, но какво да се прави. На мига осъзнах, че съм аут за Италия. Дано момчетата постигнат успех в Палермо, макар и частичен.
– Когато не си на терена, дереш ли гърло за приятелите си на него? Или в такива моменти си скован и гледаш мача с тъга, че не можеш да помогнеш?
– Отстрани съм много нервен и избухлив. Не мога да сдържам емоциите си. Гори ме отвътре, като гледам отстрани. Ще стискам здраво палци за успех срещу италианците.
– Имаме ли сили дори за 6 точки от Италия и Малта?
– Да. Но и на 4 точки няма да се разсърдя.
– Ходил ли си в Бразилия?
– Не. Да се надявам другото лято да отида.
– Каква е ролята на Любо Пенев, Ради Здравков и Давид Родригес за израстването ти?
– При тях се наложих, те ми дадоха истинския път. При Мъри Стоилов и Ангел Червенков започнах да играя. Но основна фигура станах, откакто Любослав Пенев пое „Литекс“. Едно е да те налагат като талант, като влизаш често, друго е постоянството на титуляр – да започваш всеки мач. Затова съм благодарен на Любослав Пенев и екипа му.
– Ти си на 21 години, а вече двукратен шампион и футболист на годината, кое е най-ценното ти постижение и има ли нещо, за което би го заменил?
– Единственото нещо, което ме радва, е, че досега не съм имал тежка контузия. Много успешни футболисти спират устрема си заради травми. За здравето си заменям постиженията. Разбира се, успехите си остават и след време са повод за гордост. Надявам се да съм здрав, за да печеля тепърва най-големите си отличия.
„24 часа“
