Започвам с уточнение към предходния разказ – явно последният ми отказ е бил категоричен по точния за ситуацията начин. Откакто разказах случката, позвъняванията рязко секнаха.
А сега да обясня днешното заглавие. Децата почиват с баща си. Малкото ми останали омъжени приятелки завиждат благородно на 10-те ми дни пълна самота. Противно на очакванията им обаче, вече не ми се „избухва“. Дори в приятна компания да прехвърлим вечерния час на Пепеляшка, на следващия ден съм на работа или, ако се случи да е петък вечер, имам уговорки за срещи през целия уикенд.
С две думи, вече трудно наваксвам сън.
Но основният проблем е, че децата ми липсват. Освен това (тук критикувам сама себе си) нямам доверие на баща им, че ще се справи. Разбира се, половината от почивката ще бъдат с него при майка му и баща му, което още повече ме натоварва. Знам, че са баба и дядо, знам, че децата имат нужда да общуват с тях. Имам всички логични доводи „ЗА“ това временно лятно съжителство, но не ми е комфортно.
Първоначално опитах да обясня, че в споразумението пише децата да прекарат време с баща си, а не с родителите му. И че е най-добре през цялото време да са заедно. Знаех, че аргументите ми ще бъдат отхвърлени, но бях длъжна да пробвам. В крайна сметка, аз не съм единствен родител на тези деца и баща им има същите права като мен.
И така – заминаха. А аз се озовах затрупана с толкова много работа, че вечер имах сили само да се прибера и да заспя. За седмица апартаментът ми се превърна в хотел. Единствената разлика беше, че сутрин не оставях табелка „Почистете, ако обичате“. За мое огромно съжаление, разбира се. И, за да ми е напълно неприятно, командироваха любимия.
Чудесно! Време само за мен. Триумф на егоизма и себеобгрижването.
Да, ама не! Ден след като децата акостираха на свекърския бряг, получих позвъняване, че са започнали да повръщат. И се занизаха безкрайни диалози. Може би трябва да уточня, че аз съм от онези майки, които имат лична война с фармацевтичната индустрия. Децата ми не са пили антибиотици, температура не свалям, докато не превали 40 градуса и дребните обикновено са на крак около 48 часа, след като са проявили първи признаци на разболяване.
Знам всеки един от тях в кои часове се влошава и изобщо, много разчитам на тях, на себе си и на разбирането, което срещам у личната ни лекарка. Винаги я посещавам, за да стиковаме намеренията си относно лечението и взаимно си имаме доверие на преценките.
Та – настоящата ситуация ми идва малко новичка. Не съм там, но говорейки с децата долу-горе преценявам състоянието им. Обяснявам какви хомеопатични препарати да им се дадат и диктувам точни инструкции за храненето. Никое фъстъче не вдига температура и всичко изглежда добре до момента, в който два дни по-късно не ми съобщават, че са яли диня и са пили сок и прясно мляко.
И тук идва моментът, в който проявявам с пълна сила епитета от заглавието. Заявих, че отивам да си ги взема и не търпя никакви възражения. Тогава бившият извади най-силния аргумент, с който разполага – заплаши ме с орязване на издръжката. Все едно тези пари са за мен, а не за децата му!
Удържах всички урагани и цялата проклетия, която се надигна в мен. Честно казано, ако не бяха една приятелка и майка ми, не знам как щях да успея. Но се справих. Доводите им бяха неоспорими – тези пари са за децата. И ти си длъжна да направиш всичко възможно, за да отиват при тях.
Thinkstock/Guliver Дишах дълбоко, броих до 1000, преглъщах, сипах си джин с мента и прозрението дойде. Правя радикална промяна! Сменям квартирата! Сменям квартала, правя така, че да ми е удобен транспортът до работа, училището на големия да ми е на една ръка разстояние и съм благодарна за това, че имам нужните връзки да го прехвърля преди началото на учебната година.
По същия начин действам и с дребната. И понеже вярвам, че когато решенията са правилни, нещата се случват бързо, успявам за 3 дни да си намеря подходящ апартамент. Всичко се случи за такова отрицателно време, че когато бившият благоверен се прибра с децата, на вратата му сервирах новосъздалата се ситуация. Единственото, което попита, бе как ще се справя с цялото местене. Не знам дали не му е минало през ума или просто тотално не го интересува, но изобщо не предложи да помогне.
И така, предстои ми ново приключение. Всъщност аз вече го случвам, но ще го разкажа подробно като мине етапът с камионите, прехвърлянето на багажи, деца и животни, и всичко си дойде по местата.
Стискайте ми палци всичко да е успешно (и рибите ми да оцелеят)!
И още нещо – обичам да съм ядосана. Тогава действам като добре смазана машина. Нямам засечки и правя всичко с един замах. „Сърдитка“ ми отива. Но ще е само за кратко.
Прочетете още:
Уроци по живот
Уроци по любов
Разни върхове
Солено…
3/4 щастие
Мъжете са от Марс
Или станете част от Jenite.bg във фейсбук!
