Иван Нешев е филмов каскадьор от 6-7 години и вече е играл в доста филми със звезди като Ван Дам, Силвестър Сталоун, Чък Норис, Долф Лундгрен, Сара Браун, Мишел Лий, както и с много родни знаменитости. Сега предстои да участва в третата част на “Непобедимите”, чиито снимки започват в края на август у нас, и да се срещне с любимеца си Джеки Чан.
– Иване, как стана… каскадьор?
– За мен е малко особено, защото по принцип нямам подготовка в бойните изкуства – те най-много помагат за каскадите. Тренирал съм карате, но няма как да се брои, защото беше само за две години и бях на 6. Иначе над 10 години съм тренирал футбол. Като видях обаче, че
футболист от мен няма да излезе
реших да се отдам на следващата си страст – Джеки Чан и хонконгското кино. Намерих си група, при Емил Видев. Това е единствената група, която все още приема любители, за да ги обучава за каскадьори. Другите не приемат. Но пък проблемът на Видев е, че не снима и лека-полека го изкараха от играта останалите каскадьори. 5 години изкарах при него и го напуснах, за да си търся сам късмета. От две години съм свободен агент.
– Кой беше първият ти филм?
– Една от американските тъпотии, които се снимат много тук. Ейдриън Пол участваше в него, тук е известен като “шотландския боец” от сериала. Райчо Василев беше координатор на каскадите. Но е много трудно, защото координаторите гледат да си викат свои хора и изключения се правят само за големи екшъни. Затова гледам аз да съм координатор и аз да викам хората вече.
– Е, как става това?
– С късмет. Вървях си по улицата и една жена говореше по телефона, че трябват каскадьори за един албански филм. Спрях я, казах й: “Аз съм каскадьор, госпожо”, и… ме взеха. Снимахме в Гърция. Следващите два филма, на които съм координатор, са български. Докато снимах в “Непобедимите 2”, ми се отвори работа в “Корпус за бързо реагиране”. Имах само един снимачен ден – направихме бой в китайски ресторант. Също беше страхотен късмет, защото си създадох доста контакти. Запознах се с Максим Генчев, който сега прави филм за Васил Левски. И там ще съм координатор на филма. Освен това направих връзка с режисьора на “Корпуса” – Станислав Дончев, който ме извика сега и за втората част.
– Коя от звездите си дублирал?
– Във втората част на “Корпуса” – Васко Мавриков. Но се наложи да дублирам и една възрастна актриса, та играх и бабичка. В първата част на филма се запознах и с Мариан Вълев, но не знаех, че е Мариан Вълев. Тогава точно беше започнал да се излъчва първият сезон на “Под прикритие” и той още не беше станал толкова известен. Обаче беше много готин, супермил и много отворен към всички човек. Не е като на екрана.
– С кого снима в “Непобедимите”?
– Не се засякох на площадката само с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер. С останалите се видях. Особено с Чък Норис. Направи ми впечатление, че си е същият като във филмите. Може и да има бръчки, но пък брадата му ги крие.
– Той знае ли вицовете за себе си?
– Даже и във филма си разказва един – за кобрата, която го ухапала и след пет дена на агония умряла. С Ван Дам най-много съм снимал. Той ми е вторият любимец след Джеки Чан. Даже сме яли заедно на кетъринга. Малко или много обаче големите звезди пазят дистанция. Много са любезни, говорят си с теб, снимат се, ако искаш, но не те допускат чак толкова, че да си станете близки.
– Ван Дам не проговори ли вече български от толкова стоене тук?
– Чувал съм го да казва разни думи, но не и чак да говори. Очевидно му е приятно тук, щом толкова пъти идва, макар че 100 на 100 има и икономическа изгода.
– С него ли си най-близък?
– Силно казано е – не сме си пили кафето заедно. Но ме е застрелвал, били сме очи в очи на терен. В „Пътят на орела“ Ван Дам разбива една врата, зад която съм аз, и ме убива. Изглежда много просто, но изисква специална подготовка. Ван Дам стреля срещу мен с пистолет с халосни патрони, но камерите са пред и зад нас. Точно когато той гръмва, зад главата ми трябва да шурне кръв. Затова отзад на главата имам един специален взрив и капсула с „кръв“, а в ръката си държа детонатора. Трябва да има идеален синхрон, иначе сцената се проваля и трябва да се повтори, а това струва пари. През повечето време обаче той си седи в караваната. Шашна ме, че
правеше по 50 лицеви опори всеки път, когато трябваше да застане пред камерата
за да изглежда с по-големи мускули. Това е една от причините да съм категоричен, че този човек не прави каквито и да било забранени неща.
– Имаш предвид пушенето на трева ли, както се писа наскоро в наш вестник?
– Да. Най-малкото се стреми да е абсолютно адекватен на терен, а това изисква страшно много усилия, особено на тази възраст. Пълни глупости са, че пуши трева – хейтване на разни хора. За да си екшън герой, трябва да тренираш много здраво, няма как да стане иначе.
– Сериозно се говори обаче, че им доставят наркотици в караваните и по хотелските апартаменти…
– Чувал съм и аз, но не съм виждал подобно нещо. Ако някой го прави, едва ли ще е на снимачната площадка. Поне аз хора с неадекватен поглед не съм виждал на терен. То по очите се познава по принцип.
– Вярно ли е, че Джейсън Стейтъм е много неприятен като характер?
– Това е силна дума, но е факт, че е по-затворен и обран в емоциите си. И странеше от всички. Всеки си е чешит.
– Силвестър Сталоун как се държеше?
– Той е организатор и му се налагаше да говори с всички. Нервен беше през повечето време, но беше съвсем разбираемо, тъй като всичко минаваше през него.
– Сега остава и Джеки Чан да дойде…
– Не е потвърдено още, но се говори, че ще участва в третата част на “Непобедимите”. Джет Ли също най-вероятно ще се включи по-сериозно тук. Мики Рурк, Мел Гибсън – това са засега сигурните имена. Има всякакви слухове, но все още нищо официално. Аз си стискам най-много палци за Джеки Чан. Дори и да не ме вземат за каскадите, ще ида само да го гледам.
– Кога ще започнат снимките?
– Края на август или началото на септември. В Бояна вече се готвят за това, но все още всичко се пази в пълна тайна.
– Какво се случи при язовир “Огняново” преди година, когато загина твой колега?
– Точно тогава не бях извикан за снимки и мога да кажа само това, което съм чул от момчетата.
Непреценен взрив
Няма грешка на каскадьора и координатора, а на пиротехниците. По-голямо количество взрив и недобре преценено време кога да избухне са причините за станалото.
– Доста е рискова професията на каскадьора…
– Не съм съгласен. Преди да стане трагедията в “Ораново”, си мислех, че много повече миньори умират, отколкото каскадьори. Малко след това стана трагедията в мината, сякаш за да ми потвърди прозрението. Няма риск, ако не броиш разни ранички, охлузвания. Истинските тежки случаи – смърт, инвалидност, сериозни счупвания – са много редки. Причината е ясна – отиваш на работа, трябва да си я свършиш и да си вземеш парите…
Едно интервю на Надежда НЕНОВА
