На 16 август Йорданка Кузманова навършва 75 г. Честито! Да е жива и здрава и творчески активна дълги години още, й пожелава в. „Над 55”!За радост на безбройните си фенове и днес достолепната актриса е все така в прекрасна форма. Не обича да шофира и предпочита да върви дълго пеш по улиците, да катери планини, да плува и да практикува йога. Няма намерение да остарява и да спира движението си напред, каквото и да се разбира под тази дума.
Неотдавна, преди половин година всъщност, продуценти я поканиха да участва в сериала „Столичани в повече”, така че с ролята на тъща, преобръщаща естествено живота на младото семейство, Данчето се върна за малко в киното. Промени името на внучето и го нарече Салвадор, впечатли околните с характер, блестящо изпълнение и завиден стил и отново се отдръпна в уединението си. Няма намерение да се отказва от нови предложения, не че е засипана с такива, но преценява ролите внимателно. След поредица раздели навеки със свои приятели колеги още изживява тази с Велко Кънев, после с Тодор Колев, с когото бяха блестящ тандем в „Двойникът”. А разделите в живота й са много.
Родена през 1938 г. в София, израсла в Харманли “между пашкулите на дядо и цигулката на тате”, завършила актьорско майсторство във ВИТИЗ, актрисата винаги беше посрещана с възторг от публиката, която с удоволствие следеше всяка нейна стъпка в театъра и киното, а ролите й са стотици, а спектаклите безброй. Сред блестящите й изпълнения са тези на Боряна в пиесата на Йовков, Нина Заречная и Аркадина в “Чайка” на Чехов, Електра от пиесата на Еврипид. Снима се в характерни роли в киното – “Под дъжда”, “Самодивско хоро”, “Пътят към София” ,“Година от понеделници”, “Двойникът”, “Мярка за неотклонение”, “Дами канят”.
Дълги години Данчето блестеше на сцената на Младежкия театър
През 1984 г. се върна в Народния, където впрочем почна нейната кариера. Година време беше и на специализация в Париж. Снима се с голям успех във филмите “Двойникът”, “Дами канят”, “Герловска история”. А извън театралната си кариера прописа и издаде стихосбирката “Реалността, в която…” Автор е на моноспектаклите “Насаме”, “Обичам”, “Лист отбрулен”.
И сега хората около нея не могат да й се начудят на работохолизма. Винаги стоически понася физически страдания и нито ден не си е позволила отпуска по болест. Един-единствен път обаче се наложило да влезе в болница, Инфекциозната, за да не пръска бацилите на хепатит С. Наложило се дълго да пази най-строга диета. Данчето обаче е с желязна воля и това изобщо не било проблем. Неотдавна сама призна, че като момиче била доста пълна, отишла по разпределение във Варненския театър с целите си 80 кила. Решила да отслабне. Започвала деня с крос край морето, след което се отдавала на йога. Когато след 4 г. се върнала в София, не могли да я познаят, дотолкова бил поразителен ефектът. Нейните колеги казват, че е
невероятна професионалистка и отлична майка
Веднъж само се е омъжвала – за инж. Иван Кочев. Двамата имат син Свиден, късно роденото единствено дете. Съпрузите по-късно се разделят, но Данчето повече не сключва брак. Посвещава се изцяло на работата и на Свиден. Съдбата я подлага на тежки удари. Малко след промените, на 33-годишна възраст, нелепо загива брат й Петър, пребит от неизвестни. Оставя три деца сираци, а майка им и Данчето изпадат в депресия. Вторият тежък удар е през 2002 г. Тогава синът й, който работи в САЩ, катастрофира тежко в Сан Франциско. Шофира снаха й Нина, с която току-що са сключили брак. Младата жена се отървала само с леки контузии, но Свиден е потрошен и изпада в кома за три месеца. Страшни са премеждията, през които младите минали. Данчето научила за страшната трагедия месец след катастрофата. И нямала пари, родният баща на Свиден дал и Данчето отлетяла оттатък океана. Била до свидния си Свиден през цялото време, изправила го на крака, научила го отново да ходи и да говори. След завръщането си в България изпада в отчайваща мизерия заради натрупаните дългове, изключила си парното, но – всичко това днес е минало. Кошмарите са зад гърба й, Кузманова има внуче и всяко лято го посреща в София.
“Щастлива съм, че избрах любимата професия, която непрекъснато изисква да се доказваш. Щастлива съм, че станах майка на прекрасен син, баба на прекрасно внуче. Щастлива съм, че съм жива и че мога още да работя!”, твърди актрисата. Има всички основания да го твърди. А ние – да й вярваме!
Надя СТОЙКОВА
