Иванка Мустафова от Ямбол води упорита борба с агресивно онкологично заболяване. През 2011 г. й е поставена диагноза „Малигнен меланом”. До момента са й проведени всички възможни терапии, но заболяването прогресира, болестта продължава да се развива. Затова лекарите препоръчват лечение с медикамента Зелбораф – най-новото лекарство за малигнен меланом, което се прилага успешно в много европейски държави.
Здравната каса у нас не заплаща стойността на Зелбораф. Налага се жената сама да си го купува. Цената за 1 седмица е 5100 лв. Лечението може да продължи и повече от 6 месеца. Така общата необходима сума е около 120 000 лева. Събирането на сумата е непосилно за семейството на Ваня. Затова младата жена се обръща с човешката си молба да й помогнем в битката с рака!
За борбата с болестта ни разказа синът на Ваня, Александър, бакалавър по молекулярна биология, който е само на 24 години и мечтае да създаде медикамент, с който да излекува всички хора по света. Но откровено казва, че в момента мисли само за живота на майка си…
– Александър, какво се случи с майка ви?
– През 2011 г. й поставиха диагнозата “Малигнен меланом”. Като се върна малко във времето, една година по-рано, мама ходеше в Пловдив при кожен специалист и хирург, които я лекуваха за какво ли не – единият мислеше, че има пришка на стъпалото, на петата, другият – че е мазол, че е раничка. Горяха я с азот, рязаха я, но така и не можаха да разберат какво й е. При това не взеха биопсия да изследват какво режат… Положението на майка ми с всеки изминал ден се влошаваше, но нали се доверяваме на докторите, те са специалистите, това работят, за това вземат заплати. Съвсем случайно говорихме с една наша позната лекарка от Бургас, също дерматолог, по телефона й споделихме за проблема на майка. Само по нашите обяснения каза, че това е диагнозата, но защото не може да го види, каза да отидем при онкохирург. Там, за наш ужас, категорично потвърдиха диагнозата! И започна борбата за живот…
– Когато са й направили операция, какво са извадили от петата, какво са изчистили?
– Каквото са намерили, но поне направиха биопсия. Направиха и изследвания да видят дали вече има метастази нагоре по прасеца. Операция след операция – стигнаха до гениталните възли, които също бяха премахнати, защото и там имаше метастази. Д-р Тихчев я оперира, и сега продължава да я следи. Правихме и химиотерапия. Искам да споделя, че имаше хора в нашето положение, защото и те, и ние си заплатихме всяка една химиотерапия… Това се случва в нашата държава – никъде другаде по света го няма!
– Защо сте платили химиотерапията – у нас всеки онкоболен по закон има право на безплатно лечение?!
– Защото ни обясниха, че нямат необходимия химиотерапевтик! И ние стигнахме до Турция и Гърция, едвам го намерихме и го купихме. После ни го пращаха хора, живеещи там. Страшно и трудно беше намирането на лекарството, иначе като цена там въобще не е скъпо. Въпросът е, че това лекарство го няма у нас, виждал съм хора в онкологията, които нямат начин да си го купят от Турция, и се лекуват с каквото им дадат… Тези хора
нямаха шанс нито за лечение, нито за живот…
Няма фирми, които да го внесат, защото нямат печалба. А това е медикаментът, с който се започва лечението на меланома. Ако струваше хиляди левове, както лекарството, с което сега се лекува майка ми, разбира се, че щеше да го има.
– Как се чувства Ваня в момента?
– Като цяло е добре, има минимално подобрение. Преди да започне да приема това лекарство, беше отслабнала с над 25 килограма. Малко по-жизнена е, качи няколко килограма.
– Появяват ли се метастази?
– Метастазите, които имаше по бедрото, приличаха на едни сини топчета, издутини. Като започна да приема лекарството, още през първата седмица бяха изчезнали – остана нещо като пигментация. Лекарите и това ни казаха, че това лекарство е най-новото в лечението на меланома и че ще й помогне само ако започне веднага след последната операция да го приема. Предстои ни изследване с петскенер, за да видят дали някъде по тъканите и органите има или няма метастази. Чакаме от 2 месеца да ни дойде редът!
– Александър, трябва ли всеки от нас при появата на каквато и да е бенка или синина да се страхува, че е меланом?
– Ние, българите, като цяло
сме много немарливи към здравето си
Нямаме пари, няма работа, всички сме напрегнати, изнервени, въобще не обръщаме внимание на каквото и да е по тялото ни. Не искам никого да плаша, но нека се страхуват! Така ще отидат поне един доктор да ги види, ще потърсят друг, защото се убедих, че в България добрите лекари са на изчезване. Като се сблъскат с такава бюрократщина като нас, да си търсят правата, за да могат да се лекуват.
– Лекарите имат ли обяснение откъде се е появил меланомът?
– Нали знаете, че винаги го свързват със слънцето, но кога ли това слънце е успяло така да огрее петата на мама, че да предизвика меланом?! Никой няма логично обяснение. Сега от време на време има болки в ставите, но е страничен ефект от лекарството – има доста неблагоприятни ефекти, дори възможност да се появи карцином, но доброкачествен! Но нямаме друг избор… Лекарите нищо не коментират като надежда за излекуване, но аз все си мисля, че позитивното мислене може и да ни помогне, а не страхът от болестта. Никой болен не трябва да навежда глава и да се предава. Докато има надежда, борбата трябва да продължава.
– Казахте, че познавате болни с това заболяване, те как се чувстват?
– Да, има хора с по 10-15 години с този тип меланом, лекуват се, качеството им на живот не е добро, но са живи! Разговарял съм с две жени, едната от 17 години се лекува – само не разбирам и не си го обяснявам как се намират толкова много пари, защото лечението на меланома е скъпо “забавление”… Тази жена, от Ихтиман е, е отказала да й се прави химиотерапия – при появата на нещо по тялото й го е махала и така до днес.
– Какви са очакванията ви?
– Майка ми вече има 7 операции – страхувам се от появата на метастази. Химиотерапията много я изтощи, отслабна, да вдигне чаша вода не можеше. Ако бяхме започнали по-рано лечението… Нищо повече не могат да направят за нея – хирурзите са дотук, онколозите са дотук – това е! 120 000 лева за шест месеца е ужасно висока сума – но ще разпродадем всичко, което имаме, ще се надяваме на добри хора да ни помогнат, но трябва да се лекува. Скоро се свърза с мен съпругът на Ива Дойкова, от Пазарджик. Подари ни лекарствата на жена си, тя е починала… Пожела да ни помогне с всичко, което му е останало като медикаменти – не знаех какво да му кажа, но съм му безкрайно благодарен, че ни помогна в много труден за нас момент – нямахме нито пари, нито лекарство.
Ваня разчита на съпричастността ни към болката й!
УниКредит Булбанк
IBAN: BG07 UNCR 7000 1520 9535 42
BIC: UNCRBGSF
Иванка Андонова Мустафова
Или дарителски SMS с текст на латиница DMS IVANKA на номер 17 777.
Люба МОМЧИЛОВА
