Мария Грубешлиева, или Муки, както я наричат близките й приятели, е единствената дъщеря на любимата и обичана от много поколения българи актриса Стоянка Мутафова. Муки е от онези хора, за които теми табу няма. Тя обсъжда без каквито и да било притеснения както собствения си живот, така и хората, с които я е сблъсквала съдбата.Завършила е ВИТИЗ, но така и не успява да постигне актьорските успехи на знаменитата си майка и в един момент едва ли не е принудена да се откаже от сценичната си кариера. За което никога не е съжалявала. “Децата на великите актьори се провалят!” Чувала съм го десетки пъти от кой ли не… Наистина има такъв синдром. Наследниците на прочути наши артисти трудно го преодоляваме. Ако решим да се занимаваме с кино или театър, всички неизбежно ни сравняват с преуспелите ни родители. Затова и повечето от нас предпочитат да си търсят поле за изява извън седмото изкуство и храмовете на Мелпомена”, сподели специално за в. “Доктор” рожбата на знаменитата ни актриса Стоянка Мутафова – Муки.
– Мария, как се живее до и със толкова известна майка?
– Никак лесно не се живее… Защото винаги се прави сравнение с моя живот и кариера и с нейния. А това хич не е справедливо. Не можеш да кажеш за друг член от семейството, че не е талантлив или че няма тези качества, при положение, че в повечето случаи той не е имал възможността да ги покаже. С такъв известен човек не е лесно да се живее и заради това, че мама е много по-различна от другите хора с характера си. Но пък имам невероятния късмет да изживея целия живот, дотук, разбира се, в средата на известни и обичани хора, да ходя по турнета – все неща, които на мен ми доставяха удоволствие. Израснала съм на сцената на Сатиричния театър, което ми даде невероятни усещания. Моята любима актриса е Невена Коканова и като завърших ВИТИЗ, смятах, че е много лесно да стана добра актриса и аз, като нея. Но се оказа, че то не било толкова лесно…
– Какво ви даде като емоция поколението актьори на майка ви?
– Това са уникални преди всичко хора, след това актьори! Срещите ми с тях ме накараха да стана актриса – много обичах театъра, “Големанов” съм го гледала поне 50 пъти. От втория ми баща, Нейчо Попов, който ме отгледа, съм получила и като емоция, и като прочит на живота страшно много. Той по природа си беше много интелигентен, добър човек, прие ме като негово дете и ме отгледа с голяма любов. За съжаление си отиде само на 49 години… Връзката с Георги Калоянчев, с Парцалев, с Невена Коканова, с Татяна Лолова и много други – никак не е малко да си толкова наблизо до безкрайно добри, интелигентни, можещи човеци!
– Как се “спасявате” от горещините?
– С домашно приготвена лимонада – иначе трудно. Не понасям горещините, но ми е трудно да пътувам към морето и се разхлаждаме със Стояна на вилата в Драгалевци.
– А върху кръвното ви как се отразяват?
– Имам някакъв ген наследен, независимо че съм нервак човек, не страдам от високо кръвно. Преди няколко дни ходих при джипито ни, сутрин ме болеше главата, той ми премери кръвното и каза, че нямам проблем. Обаче си признавам – страх ме е да ходя на лекар, страх ме е от диагнозата… Ако случайно ми открият нещо, аз направо ще си отида, преди да са ме излекували, ако въобще могат да го направят!
– В тази ситуация на кои лекари се доверявате?
– Само на д-р Димитров, джипито ни. Ако се наложи, на който попадна. Не знам дали сте чули, но съм падала поне 5 пъти. Последният път беше на едни стъпала – 9 на брой, отгоре надолу… Беше много страшно, защото паднах много лошо на главата си. Лежах 40 дни във Военна болница, имах огромен хематом в главата. Там по някакъв начин ме спасиха, имаше опасност да си остана с пареза…
А пък ръката си не знам колко пъти съм я чупила…
Не обичам да ходя по доктори, само когато е неизбежно, се примирявам с тях.
– Спазвате ли диета?
– Не, нищо такова не правя. Преди няколко години бях вегетарианка, но се отказах, защото ми казаха, че да изключиш изцяло месото е вредно. Но определено се чувствах по-добре.
– Стигат ли на българите парите, за да се хранят здравословно?
– Определено нито им стигат парите, нито у нас има здравословни храни. На някои стигат, но в голямата си част българинът е беден! Динята вече няма нищо общо като вкус с онези отпреди години – като че ли ядеш картон! Всичко е вносно, не знам как ги отглеждат плодовете и зеленчуците, но нямат никакъв вкус. Не искам да мисля и колко са вредни…
– Случвало ви се е да купувате лекарства, какви са цените им според вас?
– На фона на все по-обедняващия българин, цените им са ужасно високи спрямо ниските пенсии и заплати. Някои хора не могат да си позволят да си купят лекарствата и си мисля, че въобще не се лекуват. Уж внасяме здравни осигуровки, пък за всичко си плащаме прескъпо.
– Доверявате ли се на народната медицина?
– Не, никакви билки не ползвам, но го отчитам като евентуална грешка. Но знам за семейни двойки, които се доверяват на знахари, за да зачене булката… Това е абсурдно – може да си пиеш чайове, но да смяташ, че ще заченеш с билки,
е липса на здравна култура,
която загубихме някъде по пътя… Билката е по-евтина от лекарството, известна е ползата именно от българските билки, но при сериозни здравословни проблеми трябва първо да се довериш на лекаря!
– Какво ви действа стресиращо във всекидневието ви?
– Когато бях млада, бях много чувствителна, едва ли не всичко ми действаше стресиращо. Сега обаче животът сякаш ме научи, че това не си струва, че няма смисъл да се притеснявам дали някой ме е погледнал накриво, дали ме обича, или ме мрази. Но най-стресиращо ми действа, когато майка ми пътува, да не ми се обади по телефона. Тогава изпадам в страхотен стрес… Странен е животът ни напоследък, всеки се е затворил в черупката си, нехайни сме, обидчиви, завистливи, като че ли ще се спасим поединично от немотията. Тази завист ни стана отличителна черта като нация, което е много жалко. Според мен това е една от причината да сме на този хал в момента, другаде по света не съм видяла такава злоба и завист у хората!
– Българинът научи ли се да си пази здравето?
– Не, не се научи. Разсипва го чрез страхотната си безотговорност, в това число влизам и аз. Пиене, пушене, безхаберие – много от нас дори не ходят на лекар. То и това е свързано пак с пари, а и останаха малко способните български лекари, които да успеят да те излекуват. Аз самата трябва да заумирам, за да отида на лекар. Майка ми е същата – страхувам се, ако ми кажат някаква страшна диагноза, която може и да не е вярна, ще почне едно лечение, дето съм сигурна, че още повече ще ми навреди.
Аз не се грижа добре за здравето си, но бих искала да кажа на читателите ви да го правят. Нека да мислят малко по-позитивно, това ще ни направи по-добри. Да са здрави, защото всичко друго се оправя. За много хора у нас животът е много труден – пенсионери ровят по кофите, ходят късно вечер да купуват на промоция стоки от магазините…
Люба МОМЧИЛОВА
