На 14 август бившият изпълнителен директор на БНТ, Киноцентъра и Сатиричния театър Иван Попйорданов навърши 75 години. Под негово ръководство са реализирани около 150 филма. От 1984-та е шеф на Българския културен център в Прага. През 1997-ма за кратко е заместник-министър на културата, а през януари 1998-ма печели конкурса за генерален директор на БНТ. Есента на същата година подава оставка заради несъгласие с приетите от парламента поправки в Закона за медиите.Разговаряме с него за тази фатална за семейството на твореца 2013 година, в която за по-малко от месец той загуби съпругата си и сина си Петър (Чочо) Попйорданов.
– Първо искам да ви честитя рождения ден и да ви изкажа моите и на колегите ми най-искрени пожелания за здраве, успехи и дълъг живот.
– Благодаря ви!
– Как се чувства един човек на 75 години? Ще празнувате ли?
– Не. Тази година за мен и моето семейство е много тежка – загубих най-скъпите си хора – съпругата и сина си Чочо. Въобще не ми е до празнуване…
– Но може би в тесен семеен кръг все пак ще изпиете по чаша вино?
– Може би ще се съберем с брат ми, с Даниелчето и дъщеричката им с Чочо…
– Често ли се виждате с внучката и с Даниела?
– Редовно се виждаме, но болката от загубата на близките ми хора не може да се преживее по никакъв начин…
Ала все пак трябва някак си да се понася
– Извинете ме, знам, че е трудно това, което ще ви питам, но нека да излезе от вашата уста – каква е истинската причина за смъртта на Чочо? Инцидентът с падането на боянските гробища или е получил инфаркт, както се твърдеше в някои медии?
– Не ме карайте да говоря за това! Не мога да коментирам някаква диагноза. Жалко, но е факт, че Чочо вече го няма, и това обезсмисля всякакви мои думи.
– Разбрах също, че вие и Даниела сте го закарали в “Пирогов”, а той все още е дишал. Надявахте ли се, когато го приеха в реанимацията, докторите да спасят живота му?
– Разбира се, че се надявах, но какво от това?!…
– Вярно ли е, че не му е била взета кръвна проба за алкохол?
– Нямам представа каква проба му е взета. Докторите наистина направиха всичко възможно да го спасят, но за съжаление не се получи.
– Вашият житейски път е дълъг и е свързан с киното и телевизията – а днес как се чувствате без тях?
– Ами как да се чувствам? Сега вече за мен няма никакво съществено значение как са преминали тези години, но човек трябва навреме да се оттегли и да наблюдава случващото се наоколо. Или както казва Димитър Подвързачов: “Където и да съм бил, каквото и да съм правил,
може и без мен”…
– Искате да кажете, че няма незаменими хора?
– Не. Не е точно така. Както Сталин е казал: “Има човек има проблем, няма човек няма проблем”. Човек трябва да се възприема до един момент необходим, а след това може и без него.
– Самотен ли сте сега?
– В никакъв случай, слава Богу! Имам много мои приятели, с които се виждам, а и с тези на сина ми. Така че не мога да се оплача от липса на внимание.
– Как ви се отрази спектакълът на “Хъшове” на 24 май т. г., който бе посветен на Чочо?
– Това, което демонстрираха неговите приятели и колеги с факта, че посветиха този спектакъл на Чочо, бе толкова вълнуващо и емоционално преживяване и публиката го възприе като последен поклон към паметта на сина ми. Аз съм много благодарен на целия колектив на Народния театър за това представление, и на Деян Донков, който пое да изиграе ролята на Македонски вместо Чочо.
Блиц на Александрина РОКАНОВА
