Юлия Кулиш е дъщеря на известния треньор на вратарите Игор Кулиш. Тя е украински модел, но по душа – чиста българка. Омъжена е за футболиста Александър Князев. Юлия е едно от красивите момичета, спрягани през годините за интимна приятелка на бизнесмена Коко Динев. Тя обаче досега не е отговаряла – нито на слуховете, нито на провокациите към себе си. Не е повдигала и завесата на личния си свят – а там фактите са далеч по-интересни и от най-развинтеното интригантско въображение. Своята откровена изповед Кулиш избра да направи пред “ШОУ”.
– Повече украинка или повече българка се чувстваш?
– Родена съм в Украйна, в град Луганск. Татко ми е оттам, а също и баба ми и дядо ми, които живеят там. Вече само баба ми, защото дядо почина миналата година. А майка ми там е учила – понеже нейният баща е бил военен и са обикаляли из Съветския съюз. Запознават се с татко, раждам се аз и оставаме там известно време. След което отиваме да живеем в Русия, в Краснодар. През 1989 г. на баща ми му предложиха договор в България – и оттогава живеем тук.
Изцяло съм си българка!
И украински език не зная, нито пък харесвам Украйна! Говорим си обаче на руски вкъщи, защото още когато нашите са заминавали, си е било Съветски съюз и този език е доминирал.
– Но ти въпреки всичко се омъжваш впоследствие не за българин, а за украинец – въпреки че казваш, че не ги харесваш като хора?!
– Нелогично, но факт! Отивам на почивка на гости при баба ми и така се запознахме с бъдещия ми съпруг Александър (Александър Князев – б.а.). Впоследствие той дойде да живее в България и остана известно време тук. Роди се синът ни – в София.
– А сега как стоят нещата? Къде сте и ти как се чувстваш?
– Ами не вървят много нещата. Не потръгнаха… Защото той е с украински паспорт, нямаше право да играе тук, в Б група. Последно му бяха предложили да играе във ФК „Любимец“. Но той нямаше право да играе за тях – нямаше постоянно жителство. Впоследствие и аз имах проблеми с гражданството. А детето ми чак сега получи такова – преди няколко дни. Голям проблем е това в България! Голям!
– Разбрах нещо любопитно – че преди години си била много близка с украинската футболна звезда Андрий Шевченко…
– Да. С него имахме едни съвсем приятелски отношения. Даже когато те идваха тук с националния отбор, също сме се виждали. Но Андрий си е женен мъж и между нас няма нищо по-особено от едно приятелство.
– А вярна ли е информацията, че когато си живяла в Украйна, е било в един от кварталите на Силвио Берлускони?
– Да, вярно е. Така беше, когато живеехме там. Слава Богу, можехме в този момент да си го позволим, защото това са скъпи квартали. Силвио Берлускони има два квартала – много красиво място.
– През 2011 г. името ти беше замесено в любовна афера с бизнесмена Коко Динев…
– Да, да, това беше безумие! С тези публикации ми забиха буквално нож в гърба. Защото по това време с мъжа ми и с детето бяхме в Беларус. И изведнъж отварям интернет и виждам публикациите. Даже бяха замесили и сестра ми. Пишеше, че с Коко Динев сме любовници, че той щял да зарязва Емилия и всякакви такива врели-некипели.
А истината е следната –
ние от „Визаж“ подписахме договор с Коко Динев за една година. И поехме ангажимент да участваме в ревюта всеки петък, събота и неделя в неговото заведение – което е на границата с Гърция. Подписах договор за една година, а и реално имах финансова нужда.
В този период нямаше и на кого да оставя детето. След което говорихме с Коко, той веднага се сети кой е татко ми. Даже му споменах, че в този момент той е в Естония и му приключват договорите. И той отвърна: „Ами когато се върне в България, защо да не дойде в „Локо“ (Пд), за да работим заедно?! „. И така и стана – след като баща ми се върна от Естония, подписа с „Локо“-то.
Не знам отстрани как е изглеждало, но с Коко се виждахме през цялото време само в неговото заведение. А и Емилия почти всеки път е била там. И не съм била само аз, просто само за мен писаха.
– Кои са били най-сериозните изпитания, през които си преминавала до момента?
– Ами всичките ми четири години брак си бяха сериозно изпитание. Ситуацията беше много сложна – без работа, без средства и с малко дете. Обикаляхме институциите и отникъде абсолютно никаква помощ. Нито Боби Михайлов ми е помогнал с каквото и да е било – нищо, че баща ми направи сина му вратар, колкото и да му е може би неприятно да го чуе! Наложи се дори да напиша писмо до бившия вече министър на спорта Свилен Нейков. И много се радвам, че вече не е министър – направо го подчертай това. Заслужи си оставката според мен – изобщо нищо не правеше за спорта. Абсолютно никога не беше в офиса си!
– Каза, че баща ти е направил от сина на Боби Михайлов вратар. И като се замисля, през последните месеци около името на Ники Михайлов са теми като жени и попфолк, за футбол не се чува…
– Реално погледнато е така. Той много се отпусна. И въпреки че Боби Михайлов и Наско Сираков бяха много добри приятели, Наско никога не е настоявал Ники да бъде първи вратар в „Левски“. Докато баща ми винаги е настоявал да се дава път на по-младите. Боби Михайлов изобщо не знам какво прави сега в този футболен съюз. Вече е крайно време да вземат и
да го махнат! Разсипа го!
– Чувстваш ли разочарование в баща си?
– Сега не, защото като си в друга държава и идваш тук само на гости, е различно. Баща ми всеки път, когато си идва, отива до футболния съюз, виждат се и са в добри отношения. Но е друго, когато не си вече в системата, а се виждаш с тези хора само на „здрасти“. Тогава всичко е много цветущо, да.
– А останаха ли му приятели?
– Ами като се замисля – да. Много добър приятел е с Емо Велев. С Ангел Славков също.
Интервю на Анелия ПОПОВА
