Фолкпевицата Силвия е един от първите изпълнители на музикална компания “Пайнер”. Започва кариерата си като солистка на оркестър “Раднево”. Има общо 10 самостоятелни албума, два от които фолклорни и един сборен с балади. Известна е с тоталните си хитове „Просякиня” и „Капитана”, както и с песни като „Непростимо”, „Сбогом, любов”, „Апетитна хапка”, „Дамата в червено”, „Грешница”, „Среща с Казанова”, „Изкушение”, „Лъжа”, „Забрави ме”, „Тя – самотата” и др. Ексклузивно пред “ШОУ” фолкдивата разказва за премеждията, които е преживяла, за тежкия първи брак, който й докарва панически атаки, заради които е на антидепресанти, за отношенията си с певицата ДесиСлава, с която пеят от малки, за приятеля Нончо Воденичаров, в чиято смърт още не може да повярва…
– Силвия, дъщеря ти Изабел е с гипс, какво се е случило?
– Дъщеря ми Изабел от съвсем малка ходеше постоянно на пръсти. И понеже е много артистична натура, всички приятелки ми казваха: “Няма й нищо, тя иска да е като балерина и затова така ходи!”. Водила съм я и на лекар, но и той ми каза, че няма никакъв проблем… Наскоро обаче някакво шесто чувство ми проговори и я заведох при един професор от Горна баня. Веднага щом я видя, той каза, че има къси ахилесови сухожилия и че е за операция незабавно! Друг начин няма. Два пъти я оперираха. Първо през юни едното краче, седя един месец в гипс, раздвижване, след това второто – и отново е в гипс. Но понеже тя е много буйна, два пъти прегипсирваме и двата крака! Не иска да седи, да лежи, патерици й купих, не ги иска! Голям стрес изживях, още не мога да се освестя! Цялото лято всички, за да сме солидарни с нея, никъде не ходихме. Но… радостното е, че с едното краче вече стъпва съвсем нормално! Упреквам себе си, че по-рано не я заведох на лекар!
– Това наистина е голям стрес. Затова ли се тормозиш и пиеш лекарства?
– Не, още като ученичка получавах един-два пъти в годината панически атаки. Ускорява ти се пулсът, изпотяваш се, задушаваш се, имаш чувство на безпомощност, не можеш да владееш собственото си тяло! Това е нещо като “страх от страха”! Куршуми са ми лели, какво ли не – не помага!
Минала съм през ада!
Въртиш се в един омагьосан кръг, от който ти се струва, че няма излизане! Ако чувството, когато умираш е такова, значи досега съм умирала хиляди пъти!
Но след като започнах да пея, години наред паническите атаки бяха утихнали. Отключиха се пак през 2006 г., когато първият ми съпруг, бащата на дъщеря ми Изабел, ни нападна…
– Как така ви нападна?!
– Изабел беше на 3 годинки. Бяхме на ресторант с едни мои приятели, дойдоха от Габрово да се видим. С първия ми съпруг бяхме разделени, но нямахме още развод. Много ни беше страх с майка ми, защото той непрекъснато се появяваше и започваше да прави сцени! Крещеше: “Детето ми! Детето ми!”… И този път, ние с Изабел вече бяхме на задната седалка на колата, когато той ни препречи пътя с един бус! Като го видях, веднага заключих вратите, отворих само три пръста прозореца. Той започна да крещи. Най-неочаквано с два юмрука удари прозорците! Стъклата се счупиха, станаха буквално на сол, и се посипаха върху мене и детето! Инстинктивно прегърнах Изабел, за да я предпазя! Но на мен
стъклата изпонарязаха ръцете и гърдите ми!
Не оставих работата така. Заведох дело. Но се оказа, че това въобще не се е случвало! С връзки го изкараха невинен! Но в крайна сметка на мен пак ми се отключиха паническите атаки и ги получавам периодично. Лошото е, че не знаеш кога ще те връхлетят. Ужасно е, аз дори се бях затворила по едно време! И до ден-днешен не пътувам с автобус, защото ме е страх да не ми стане лошо…
Почти непрекъснато съм на антидепресанти! Но вече се стремя да ги намалявам, защото не искам повече да се тровя! Когато снимах клипа на “Просякиня” през 2008 г., само аз си знам какво ми беше! В момента на снимките всичко беше o`кей, през останалото време беше кошмар! Отстрани някой, ако ме гледа, ще каже, че се глезя! Защото аз съм доста суетна и винаги съм гримирана, никога не ходя неглиже. Всеки ще каже: “Какво й е на нея?! – Облечена, гримирана, а й било лошо!”. Но аз задължително нося вода в себе си, лекарства!
– През главата ти са преминали доста премеждия. Без малко не си загинала в катастрофа като колежката си Румяна…
– Да, на 12 август 1999 г., Румяна загина на 30 юли! Пътувахме с моя озвучител Минчо Атанасов. Преди село Еленово, Новозагорско, фордът, с който пътувахме, изведнъж стана неуправляем, защото се скъса задната щанга. След като задрала странично отдясно, колата се наклонила и се ударила в едно дърво по таван и се върнала обратно на колелата си в срещуположната посока. Предното и задното стъкло изхвърчали! Гредите между двете десни врати и тавана влезли до седалката ми! Можело е и
главата ми да бъде отрязана!
– Говори се обаче, че имаш някаква особена дарба, за която си разбрала, след като си се запалила в една църква. Какво ти се случи?
– Ходихме на гроба на Преподобна Стойна. Влязохме в храма “Св. Георги” в Златолист. Вътре имаше няколко човека, звучеше музика. Приближих се до иконата на Исус Христос. За части от секундата пламна роклята ми. Огънят стигна почти до гърдите ми. Запазих самообладание. Не се разкрещях, напротив – никакъв звук не издадох! Хората около мен стояха като вцепенени, никой нищо не предприемаше! Съблякох роклята си и я хвърлих на земята. Нямам никакви белези – това е странното! Не изгоря и косата ми, а беше пусната!… Много разсъждавах какво ми е подсказано с това нещо. Ходих при една ясновидка в Стара Загора, Йорданка Николова, и тя ми каза, че това не е наказание, защото, ако е било наказание, съм щяла да изгоря! “По-скоро е някакъв знак, че ще ти се даде някаква дарба!” – това ми каза тя.
– Ти твърдиш, че единствените конфликти, които си имала с колежка, са с ДесиСлава, с която сте пели като малки. За какво става дума?
– Нямам никакъв проблем с ДесиСлава, по-скоро тя си имаше някакъв проблем с мене в началото, когато работехме заедно. Нито я мразя, нито й завиждам. Защото не смятам, че има за какво да й завиждам!
По онова време тя получи пареза на лицев нерв и постъпи в болница. Аз отидох на прослушване в оркестър “Раднево” при Минчо Атанасов и той ме взе. Когато ДесиСлава се оправи, дойде и продължихме двете.
Знаеш ли, когато някой не е искрен към някого, то си личи! Аз винаги подхождам към хората чисто, споделям си, раздавам се, готова съм всичко да направя. И си мисля, че аз като съм такава, това важи и за другите! Но – не!… Минчо Атанасов веднъж провокира ДесиСлава и каза: “Ами, тя Силвия е по-хубава от тебе!”. А тя като ревна със сълзи! Не можахме да я успокоим половин час! Тогава аз си казах: “А, тая работа не е хубава! Аз не бих плакала, ако някой ми каже нещо такова! Един човек, който е уверен в себе си, който се харесва, не би реагирал така”. Прегръщала ме е, целувала ме е, казвала ми е: “Аз много те обичам, Силве!”. А аз не съм човек на силните думи – нещата не трябва да се казват, а да се доказват!
Питала ме е, като сме пътували: “Искаш ли да заплача?!”. Казвам: “Защо?!”. А тя, за да ми покаже колко е артистична! И почваше да рони едни сълзи, след това пък почваше да се смее! Извадих си извода, че
ДесиСлава не е толкова чист човек, по-скоро се преструва!
Това го умее до съвършенство! Правеше всичко възможно, за да е център на внимание. Веднъж се съблече по прашки и сутиен и ми вика: “Силве, иди извикай чичо Минчо и оркестъра да ме видят!”. И застана в едни стрийптизьорски пози! Останах като шашната: “Ама, как така да ги извикам, ти си по сутиен и по прашки?!”. А тя: “Ами, ей така, да ме видят!”. Отивам аз при тях и им викам: “ДесиСлава каза да дойдете!”.
Тогава нашият общ мениджър Минчо Атанасов й се скара: “Деси, какви са тези работи? Защо стоиш така? Какво правиш?!”. Е така е правила всякакви щуротии! Аз тези неща не ги одобрявам! Идваше често със закъснение, винаги неглиже, по дънки, негримирана, с ролки! Минчо Атанасов много се дразнеше и й викаше: “Виж Силвия как държи на себе си, как се облича, как се гримира! Как може да се появяваш в този вид?!”. Тя пак започне да реве! Може би затова се е настроила към мен. Аз проблем с нея нямам!
След това, когато записа 6 песни в “Пайнер”, изведнъж реши, че трябва да получава повече пари от нас, защото вече е едва ли не звезда! А по принцип в оркестъра всичко сме делели по равно…
– Била си много близка с Нончо Воденичаров – кметът на Раднево и твой колега-певец, който почина в “Сървайвър”…
– Изключително слънчев и харизматичен човек, който се раздаваше за хората! Като ми казаха, че е починал, стоях като гръмната и не можех да повярвам! И досега не мога да повярвам! Много тежко го изживях! Ходих на поклонението, но на погребението не отидох – нямах сили, то беше в Копривщица! Пак имах проблеми с паническите атаки! Дори на поклонението бяхме един до друг с Хари Харалампиев /шефа на тв “Планета”/. Той ми вика: “Силве, мини напред!”. А аз: “Не, ти мини напред!”. Нямахме сили да видим нашия приятел в ковчега…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
