Извън релси. Точно така бих формулирал оценката си за четвъртия „Терминатор”, носещ предизвикателното подзаглавие „Спасение”. При това, говоря за любимия си франчайз, с който съм израснал и който е формирал представата ми за качествен фантастичен екшън вече 25 години.
Четох всякакви мнения за новия епизод на Макджи (McG) – вярно е, че няма тотално разочаровани фенове и критици, но и положителните отзиви са някак приглушени и минимализирани в рамките на „не е толкова разочароващ, колкото новия „Стар трек”… И това доживях – един от еталоните във фантастиката да се принизява до любима детско-приключенска фантастична приказка. А най-точно е определението, че ако и да е мащабно и завладяващо зрелище, „Терминатор 4: Спасение” е лишен от СЪРЦЕВИНАТА на първите два оригинални филма.
И е ясно защо – откривателят, създателят на тази знаменита, свръхпопулярна култова поредица е големият Джеймс Камерън. Той я превърна в класика с изключителна известност и пак той мистериозно се отказа да прави третия филм, великодушно предоставяйки режисьорския стол на Джонатан Мостоу, който в „Бунтът на машините” все пак направи приличен екшън, стараейки се да следва насоките на своя предшественик.
Макджи не е Мостоу, още по-малко е сравним с Камерън. Неговата специалност са яловите продължения на блокбастъри от типа на „Ангелите на Чарли”. Затова и не мога да очаквам филм, съизмерим не с втория, но дори с третия „Терминатор”.
Първопричината за не особено убедителния резултат виждам в сценария на Джон Бранкато и Майкъл Ферис, изтласкващи на преден план образа на Джон Конър като водещ участник в съпротивата, който в един момент решава да осъществи самостоятелна акция в тила на врага, спасявайки затворниците от Скайнет, а след това води митична битка със супертерминатора Т-800 – Роланд Кикингър, захранван с ядрена енергия, след което логично трябва да смени сърцето си с това на Маркус Райт – Сам Уортингтън…
Може би съм прекалено пристрастен, но такъв нелеп финал нито Мостоу, нито Джеймс Камерън биха си позволили. Бранкато, Ферис и Макджи оставят предвидливо отворен финал за бъдещи битки с митичния враг Skynet в зависимост от финансовите постъпления, но тръгвайки да правят пети филм, бих ги посъветвал чистосърдечно само едно – да се откажат от намерението си да действат в същата насока, както в „Спасението”. Този път води до задънена улица.
Признавам, че съм традиционалист, но предпочитам франчайзи със запазен основен творчески екип, съхранен през годините. Тогава и резултатите са други, и публиката е доволна, и поредиците стават класики – споменавам само „Кръстникът”, „Роки”, „Звездни войни”, „Смъртоносно оръжие” и „Индиана Джоунс”.
На „Терминатора” му трябва рестарт с командир Джеймс Камерън. Дано и продуцентите от „Уорнър брадърс” проумеят очевидния факт. И развържат кесиите си за привличането отново на Линда Хамилтън като Сара Конър, която сега присъства имплицитно само като глас, и особено на Арнолд Шварценегер, който вече заяви, че се завръща в киното след края на губернаторския си мандат в Калифорния. Неговото отсъствие е въпиющо, а моментното му появяване – при това в изява, дигитално осъществена, мигновено взривява зрителската аудитория. Крисчън Бейл може да бъде запазен за ролята на Джон Конър, но при всички случаи в следващото приключение той трябва да бъде подпомаган от Шварценегер.
Бих гласувал за оставането и на Брайс Далас Хауард като Кейт Конър. Тогава именно историята ще придобие така нужният й драматичен център, битката със завоевателите от Скайнет ще бъде не само напрегната, но и равностойна, а и няма да се осланяме само на музиката на Дани Елфман, камерата на Шейн Хърлбът и сценографията на Трой Сайзмур, щом трябва да изтъкваме някакви безспорно открояващи се компоненти в тази толкова обичана суперпродукция.
_______________ „Терминатор 4: Спасение”, САЩ, „Уорнър брадърс”, 115 минути, режисьор Макджи (Joseph „McG“ McGinty Nichol)
