Преди време бях решил да се опитам да опиша красотата на това неземно-звучащо чудо на музиката, наречено „Hang Drum“ и отпечатъка, който оставя в съзнанието след като го чуеш… но се отказах след като открих поста на Точка.Шарена
Оставям ви да погледнете през нейните очи, тъй като аз не бих могъл да го напиша по-добре…
Ако не ти се чете КЛИПА Е В КРАЯ НА ПОСТА, но повярвай ми, ще испуснеш много, a ще ти отнеме само 5 мин. …
„Вървиш из непознат град. Опитваш се да уловиш различното усещане в него. Сетивата ти са настроени на режим „попивам всичко“. Очите приемат картина след картина, ръцете докосват въздуха и рисуват неясни фигури, предвкусваш дългата разходка и удоволствието от откриването на своя си представа за място, на което са били хиляди…Зад всеки ъгъл те чака изненада, готова ли си?
На малка калдаръмена уличка, приютил се от дъжда под свода на красива порта, седи музикант, небрежно отмятащ настрани дългата си коса, и свири на ….. летяща чиния! Формата, размерът и цветът неизбежно ме навеждат на мисълта, че милите извънземни би трябвало да са доста дребни същества. Сигурно са се уплашили от този чичко, който им потупва по покрива толкова енергично, и са избягали най-безславно. А чичкото седи на ниско столче, сложил в скута си неидентифицирания обект, близо до него си почива още един такъв и свири ли свири…. Звукът се разлива по улицата, пълзи по хората, прескача ги, допира се до сградите, обгръща те и те носи безтегловен и усмихнат нататък, към безвремието…. Нещо средно между кротък водопад, флейта и хиляди малки камбанки е това което чуваш….
