Като малък все се чувствах прецакан. Бях второ дете и брат ми все получаваше готините работи… колело бегач, тенис ракета, по-готини сирийки и топчета, по-голям сладолед, а бе всичко му беше все „по“ от моето. Нашите все го записваха на някакви гъзарски спортове и школи… плуване, шах, бридж-белот, корабомоделизъм, филателия ,тенис, че даже и на тенис на маса… мен ме записаха в първи клас и на СИП по математика.
Обаче как така все му крадяха нещата не знам… връща се без колело-откраднали му го, така два пъти и Балканчето и Бегача и тенис ракетата му взели… направо пладнешки обир посред бял ден в четвърти клас. Колекцията от марки и значки ги подари на Гого от осмия етаж –размени ги за тръба и фунийки от „Паралели“.
Отказах се да мрънкам и да търся някакви материални придобивки от родителското тяло, то беше ясно, ония обра всичко… мен ме оставиха на собственото ми въображение. За около половин десетилетие… от втори до към седми клас… се впусках в странни колективни игри с децата в махалата –стражари и апаши, шмайзер, мижитарка, народна топка, фунийки… по едно време даже събирах миришещи листчета, които мистериозно изчезнаха…
По-късно се отдадох на пубертета… мъглява история… криехме се зад блока да пушим, после се измирисвахме с кибрит, замеряхме хората с пликове с вода, трошехме джамовете на даскалото… водеха ни в Педагогическа стая да пишем обяснения…а, бе… забавен вандализъм…
Сега като се замисля, ако ме бяха записали на всички тия кръжоци, школи и спортове, какво ли щеше да ми е детството… а бе по-добре, че не ме… в крайна сметка днес въображението ми работи за мен.
