Биография:
Деян Станкович е роден на 11 септември 1978 г. в Белград, Сърбия. Станкович израства в Земун, едно от предградията на Белград. Още от малък Деян е бил неразривно свързан с футбола, тъй като и двамата му родители Борислав и Драгица са били футболисти. Женен е за сестрата на на бившия си съотборник Миленко Ачимович – Анна, от която има три деца.
Професионална кариера:
Кариерата си на футболист Деян Станкович започва от детско-юношеските формации на Цървена звезда (Белград). В този отбор той е преминал през всяка възможна възрастова формация, докато стигне до мъжете. Станкович дебютира в професионалния футбол през сезон 1994-1995 в мач от първенството на Сърбия срещу Будачност Подгорица, като отбелязва и първия си гол. Скоро след това се превръща в титуляр и любимец на Делие (публиката на Цървена звезда). В началото на 90-те всички отбори от бивша Югославия са наказани да не участват в международни прояви, което възпрепятства по-ранното израстване на Станкович, до някой от европейските грандове.
През 1997-1998 Станкович става най-младият капитан в историята на Цървена звезда. През 1998 г. вече е отпаднала забраната върху страните от бивша Югославия и Деян Станкович е трансфериран в италианския Лацио за сумата от 24 милиона германски марки.
Станкович бележи още с дебюта си за Лацио срещу Пиаченца през септември 1998 г. Тези години Лацио притежава невероятен състав, в който Станкович бързо успява да си осигури титулярно място, въпреки конкуренцията на играчи като Павел Недвед, Хуан Себастиян Верон и Роберто Манчини. Той прекарва 5 и половина невероятни сезона в Рим, в които печели почти всички възможни трофеи в Европа.
През януари 2004 г. той решава, че е време да продължи своята кариера в друг отбор, поради надвисналата финансова криза над отбора на Лацио. Доста отбори през сезон 2003-2004 знаят за финансовите затруднения на Лацио, което води до неминуема продажба на Станкович. Започва яростна битка за подписа на сърбина. През летния трансферен прозорец на сезон 2003/2004 торинският гранд Ювентус е най-близо да подписа на Деян, но постепенно везните се накланят към Интер, не и без помощта на бившия съотборник на Станкович – Манчини.
В началото на февруари 2004 г. той изиграва първия си мач за Интер, а на 7 май 2006 г. записва мач номер 100 в състава на „нерадзурите“. През сезон 2006/2007 Станкович показва добра форма, като отбелязва някои много важни голове за Интер, включително и срещу градския съперник Милан.
Станкович преподписва договора си с Интер на 2 февруари 2007 г. до 2010 г. С идването на Жозе Моуриньо през 2008 г. започват много спекулации, че Станкович ще напусне клуба заради доброто му приятелство с вече бившия треньор Роберто Манчини и неговия помощник Синиша Михайлович. Въпреки това сърбинът остава и успява да се превърне в основна част и от състава на Моуриньо.
На 7 февруари 2009 г. той изиграва своя мач номер 200 с фланелката на Интер в мач срещу Лече, който завършва 3:0 в полза на „нерадзурите“, а именно Станкович бележи третото попадение. През 2010 г. той успява да вдигне над главата си и трофея в Шампионска лига и продължава да е един от лидерите на тима и след напускането на Жозе Моуриньо.
За националния отбор на Сърбия Станкович има 102 мача и 15 попадения. Той е участник на три Световни първенства – през 1998, 2006 и 2010 г. и едно Европейско – през 2000 г. на 13 юни 2010 г. той става първият футболист в света, който е представлявал три различни страни на Мондиал – това са тимовете на Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия. През 2011 г. слага край на изявите си с националната фланелка.
