“Акащи джуджета” са тотален хит на ъндърграунд сцената. Песните им от две-три години се “ротират” в Ютюб и Ви бокс, но изявата им на концерта по повод 20-годишнината на “Хиподил” през юни рязко покачи интереса към творчеството им. В “Акащи джуджета” са петима, но в основата са трите “стари кучета”: фронтменът Неви Мирков е артист по образование, работи като хардуерен специалист; китаристът Данчо Аврамов – Даката е управител в голяма верига магазини, а барабанистът Тодор Сепултурата – ковач във вагонен завод. Двамата по-нови са Милен Сяров, който “работи в телевизия” и басистът Кирил Киров, който е единственият професионален музикант. Групата има общо 11 гавра интерпретации на известни парчета, сред които са “Луната спи”, “Тази вечер аз съм хубава”, “Стари рани” на Софи Маринова, “Гъци, гъци” на Амет, интригуващо съчетание на Гошо от “Почивка” с “Остава” и дори “Междузвездни войни”. “Хармония със смигване”, нарича музиката на “Акащи джуджета” им Неви, а софиянци ще могат да ги чуят този петък в Борисовата градина.
– Неви, говори се, че “Акащи джуджета” се притесняват от изявите си пред публика и затова трудно приемате предложения за концерти?
– Ние сме музиканти, отдавна свирим в различни групи и нямаме никакъв сценичен страх. Просто не бяхме наясно как ще се приемат нещата ни, ако изобщо мога да говоря за притеснение…
– Но нали затова сте отказали да участвате в новогодишен концерт с “Хиподил” преди две години?
– Не беше отказ, а не бяхме готови. Всъщност от години не се бяхме събирали да свирим. Може би някой ще реши, че нашите неща звучат доста примитивно, но те си искат доста свирене. Отделно от това, за жива изява са нужни повече хора – две китари, имаме доста клавири. И ако трябва да изсвирим песните, както трябва на живо, ни е нужен доста голям екип, а тогава бяхме трима човека. Затова беше отказът, а не защото не сме искали да свирим с “Хиподил”.
– Каза, че сте свирили в доста банди…
– Барабанистът Тошко Сепултурата свири в една софийска банда “Ебанизъм” и в една бургаска – “Алкофилия”. Китаристът Даката е свирил в “Суматоха”, “Корозия”, беше за кратко (може би две години) в “Ривендж” и сега в The Outer limits. Все сериозни банди, които свирят траш-метал. Аз по принцип свиря клавири, но сега ми се налага да съм китарист. Едно време имах група, в която съм бил 15-16 години – “Реквием”. Милен, другият вокал, е свирил все в ъндърграундбанди, а Кирил, басистът, е в The Pomorians.
– Откъде идва името ви – “Акащи джуджета”?
– Историята не е много за казване
Да приемем, че просто ни е хрумнало.
– А може би има някаква връзка с текста “Дед Мароз” – “Дядо Мраз се спрял, здраво се изсрал, пъхнал всичко във чувал, седнал и запял”?
– Не, няма връзка. То, честно да си кажа, тази песен не ни е от най-любимите, въпреки че, както разбрахме наскоро, много хора я искат. Просто тази песен я направихме някъде около Коледа преди доста години в някакъв момент на глупост. Всъщност идеята ни никога не е била да правим “акащи” песни.
– Толкова ли е срамно?
– Спира ме това, че е свързано със случка, която е станала с други хора. Този, който ни я разказа, се изцепи с това словосъчетание и ние го грабнахме. Но не е редно да разказвам чужда история. А и самото име е доста удобно, защото може да търпи доста метаморфози. Може да не е “Акащи джуджета”, а “Плякащи джуджета” или “Чакащи джуджета”…
– Защо решихте да интерпретирате чужди песни и да си правите “гавъри”?
– За да си уплътняваме времето. Не сме търсили нито скандал, нито сме се опитвали да се правим на интересни, за да ни обърнат внимание. Правим ги, защото ни харесват.
– И “Луната спи”, трансформирана от вас в “Ужасна си” ли?
– Да, това е много готина песен!
– Правите си яка гаргара!…
– Това е нашето виждане за тези песни, а хората мислят, че се гаврим. Ние уважаваме това, което са направили колегите ни преди нас. Имах една среща с Дони, за да му пусна нещата, да ги чуе и да няма недоразумения. В интернет плъзнаха разни истории, че
Дони щял да ни съди за тия песни и че имал проблеми с Нети
заради тях. Той пък, човекът, изобщо нямаше и идея за какво става въпрос. Пуснах му и двете парчета – “Ужасна си” и “Тази вечер ти си хубава” – супер много се забавляваше. И понеже той притежава авторските права за музиката, каза: “Няма никакъв проблем – когато решите да ги издавате, обаждаш ми се, разписвам ти съгласието си и готово”. Който има чувство за хумор, ги приема песните, който няма – ги смята за гавра, но пък тези хора не са и нашата публика.
– Направили сте и “Гъци, гъци” на Амет и “Стари рани” на Софи Маринова. С тях говорил ли си?
– Засега не. Ако се наложи, ще се свържа и с останалите.
– Откъде е това “Ужасна си и мязаш куту робот”?
– Преди години в някакъв автобус в Бургас се качва контрола и започва регулярно да проверява билетите. Някаква циганка пък си чопли слънчоглед и изобщо “не го отразява”. Той стига до нея и й вика: “Дайте си билета!”, тя дори не го удостоява с поглед. Той пак: “Дайте си билета!” – тя си чопли семките. Контролата вече много ядосано казва: “Дайте си билета, бе!”, циганката се обръща, поглежда го и му казва: “Ийййй, бе другарю, тъй кат ми повтаряш, куту робот мязаш!…”.
– Кой ви пише текстовете?
– Обикновено се събираме тримата с Милен и Тодор и ги пишем. При нас няма случайни неща, всичко е премерено и нарочно направено.
– Последният ви хит е по “Жени има много красиви по света”, изпят от теб като “Свини има толкова много по света, но ти си най-голямата свиня”. Има ли реална жена, която да те е вдъхновила за този така трогателен стих?
– Не, но сме заобиколени с толкова много такива жени, че няма смисъл да се концентрираме върху една определена. Но това е може би най-конкретният ни текст и всеки може да разпознае някого в него. Не ги осъждаме тези жени, но са ни много странни. Естествено, че има и мъже, които ги харесват и биха били готови на всичко, за да бъдат с тях, но нас ни е странно.
– Малко май ви куца романтиката…
– Изобщо не ни куца. Ние сме изключително романтични души, но по някакъв наш си начин.
– Не мислите ли, че е крайно време да се заемете сериозно с концерти?
– Сега ще свирим със “Светльо енд дъ леджендс” в петък, а в края на месеца ще направи самостоятелно шоу в Бургас. Крайно време е да излезем и пред родна публика. Даже в София няма да изсвирим две от старите парчета, които ще си запазим за край морето.
Едно интервю на Надежда НЕНОВА
