Валенсия, Севиля и Гранада – кратък пътепис, част 1
Публикуван от penev5 на 03 Юни 2009 г. Този пътепис е прочетен 5112 пъти, рейтинг: 3.09
    През 2та половина на май най-накрая успях да намеря време за една отдавна запланувана разходка из Андалусия. Маршрутът беше София – Валенсия – Севиля – Гранада – Валенсия – София. Целта на пътуването беше от една страна да разпусна малко, от друга да усетя ритъма на живот в тази част на Европа дала убежище на толкова много наши сънародници.   
   
От София до Валенсия летях с Wizz Air, цена на билета в двете посоки 185 лв. При закупуването online има опция допълнителна чанта +20лв, но в сметката се получава +40лв, чешка им работа. Като оставиме настрана този кусур всичко друго беше наред. Билета го взех 1м по-рано. Персонала като цяло е по-добре възпитан от нашата мила, родна авиокомпания.   
   
Валенсия е един сравнително спокоен, не много голям и с добра инфраструктура град. Нещата, които мене ме впечатлиха са паркът Турия и централният пазар. Паркът е дълъг с километри и е широк около 100-150м. и така минава през целият град. В единият край е зоологическата градина, а в другият Океанариума и La Ciudad de las Artes y de las Ciencias, тоест градът на изкуствата и науките. По цялото му продължение има футболни игрища, тенис кортове, шадравани, кафенета и пр. и не чак толкова много хора, дали защото в събота в 6 следобяд е много горещо или поради някаква друга причина, но хора почти нямаше. Пазарът или Mercado Central е нещо като Халите в София, примерно 3 пъти по голям, като 1/4 от него е само за морски деликатеси и е невероятно чисто навсякъде. Има всякакви риби, ракообразни, змиорки и миди. Най-масово от рибите се срещаха bacalao(треска), atun(риба тон), lubina(лаврак), dorada(ципура) и merluza. Цените бяха сходни с тези в БГ, примерно ципурата – около 8EUR килото и 14EUR така наречената у нас дива ципура(1кг+). Свежо филе от набедената напоследък за здравословна риба тон – около 14-15EUR. Зоната, която може би е най-приятна за живеене в самият град, без да броиме сателитните градчета се намира на север от парка Турия, там се намират и 2та mall-a, El Corte Ingles и Carrefour. Около Mercado Central се намира кварталът Barrio del Carmen, това е централната част на града, със стари сгради и изключително замотани улици. Това е и мястото, където вечер хората излизат да се повеселят, пълно е с кафенета, бирарии и малки клубове с музика на живо. Бях останал с впечатление, че в града се говори валенсиано(сходен на каталан език, който няма нищо общо с испанския) и се изненадах леко, като установих, че почти всички говорят кастеяно, тоест испански.    
   
Тука е може би мястото да уточня, че за придвижване из страната избрах да пътувам с влак. Излизаше с около 5-10% по-евтино отколкото с автобус. За по-дългите разстояния може би най-добре е със самолет. Ако човек си вземе билет 2 седмици по-рано да речем с RyanAir от Барселона до Гранада е около час, час и половина и струва 25EUR с всички такси, с влак е към 12-13 часа и около 85EUR.    
   
И така, след 8 часа, 600км и 55EUR renfe-то ме замъкна до Севиля. Градът е старата столица на Испания и може би най-красивият град в страната, тоест ако човек иска да види the real Espana, с колониалната архитектура – това е мястото. Асоциацията, която аз лично правя като чуя Андалусия: бой с бикове, фламенко и голяма жега(лятото 50C+). Севиля като столица на провинцията е най-правилното място да ги намериш и трите. Аз обаче извадих късмет с последното, вечерите особенно си беше хладно. Градът е разположен от 2те страни на река Guadalquivir, която е плавателна и стига чак до океана. Разходка с корабче по нея(15EUR за 1 час). Единият от дните се падна неделя и реших, че един бой с бикове ще ми се отрази добре. Билети се продават из целия град, има 3 вида места – на слънце, на сянка и на шарена сянка – 2рият беше най-скъп – 34EUR. Тъй като нямаше други, аз взех от него и цените на другите не ги разбрах. Коридата започва към 19 часа и трае около 2 часа. Тук е обяснено много добре какво представлява.   
   
Успях да видя разликата между добрият матадор и аматьора. Първият стоеше на 1/2 метър от бика и го гледаше в очите след което го уби с един удар на сабята(клип #6), докато на другият му трябваха 7-8 удара и тълпата го освирка здраво.   
   
Фламенкото варира от без пари до 70-80EUR вход. Почти веднага след пристигането се запознах с един ирландец, който ме светна къде е без пари, даже би 10 мин път да ми го покаже, с тея невероятно криви и забатачени улици около катедралата оправия инак няма. Входа е свободен, чаша сангрия е 2EUR, имаше към 70-80 човека. Иначе Palacio Andaluz е по-тежкарското място.   
   
Не знам къде съм чел, колко е здравословна храната в Андалусия, но такова нещо няма. Изключително много пържено, дори в Севиля имаше ексцесии като chorizo(много мазна и евтина наденица) полята със зехтин и мега класиката – мазен гаден чипс полят със зехтин, ако имаше възможност и в бирата щяха да ми сложат зехтин.   
   
Още места, които не трябва да пропуска туриста: Катедралата задължително, най-голямата готическа в света, паркът Мария Луиза – невероятно място и двореца Алказар.   
   
На мене града много ми хареса, без майтап.   
   
Край на първа част   
Към част Втора
Дайте Вашата оценка за този пътепис
