Български туризъм : Врабченски / Врабчански водопад, село Врабча, Трънско

53
Добави коментар
liopopov
liopopov

Врабченски / Врабчански водопад, село Врабча

6 септември 2013. Почивен, празничен ден. Планове няма. Обхванало ни  е малко мързеливо настроение. Телефонно позвъняване от приятел и ето ни в колата с идея да посетим едно ново място – водопада на село Врабча. 

Водопадът се намира малко преди село Врабча на Врабчова река. От главния път за Трън, точно преди моста, отбиваме в дясно за село Врабча. По малко тесен път към селото виждаме малка синя табела сочеща на ляво  с трудно прочитащ се текст „Водопад“. Спираме колата и се спускаме надолу. Има две пътеки – по стръмна и по полегата. Разстоянието, което трябва да извървите е не повече от 300 метра. От високото виждаме красиви скали с изваяни върху тях различни форми.

Скалите над Врабченския водопад

Слизаме надолу и през реката в подножието на скалите виждаме място за отдих, на прохлада, с дървени маси и пейки. Мястото се поддържа чисто от човек от селото, който този ден не видяхме, но се грижи за района и поддържането му.

По пътеката ме спира едно самотно цвете.

Слизаме долу до реката. Вляво е мястото за почивка, а вдясно е нашата цел – малкият водопад. Минаваме под скалите, до реката. 

Врабченска река

И ето го водопада. Висок 4-5 метра, скътан в планината под скалите. Прохлада. Въздухът е напоен с кислород и свежест. На малкото място пред водопада е направена отново масичка и пейка, на която може да поседнеше и да се насладиш на гледката пред теб. Водата е ледена. Ние не сме смели да влезем в нея. Само с ръка се докосваме до водата.

Врабченски /  Врабчански водопад

Връщаме се по реката и сядаме за малко на масите да похапнем от сухоежбината, която сме си приготвили от дома.

Идва компания от София, които са се заредили с месо и ще си правят пикник. Размирисва се на скара. 

Оставяме компанията да се наслади на купона, а ние решаваме да се върнем още веднъж до водопада… Тогава слънцето е успяло да стигне до водата и долу ниско в пада й виждам образувалата се малка дъга, която ни дарява с още една радост в този ден.

Разходката ни е към своя край. Благодаря ти Ежи за нея!