Два дни след вота за Европарламент всички издания обръщат поглед към предстоящите на 5 юли избори за Народно събрание.
Минималната работна заплата да стане 400 лв. ще предложи БСП в управленската програма, която обещава да изпълнява, ако спечели изборите, пише „Труд“.
В момента най-ниското възнаграждение е 240 лв. Програмата предвижда и запазване на максималния осигурителен праг – 2000 лева. Идеите на БСП за следващия мандат ще бъдат представени в НДК пред синдикалисти и работодатели в петък.
Вчера ги обсъди Изпълнителното бюро. Днес трябва да ги разгледа и Националният съвет на БСП.
„Искаме прошка, даваме стабилност“ е озаглавено интервюто в същото издание на члена на ИБ на БСП Румен Петков. Сигурен съм, че и лидерът на ГЕРБ ще има затруднение да изброи 10 имена от партията, казва Петков.
„Гледам го напоследък с какъв хъс и последователност се упражнява на мой гръб и не си дава сметка, че в един момент може и аз да река да кажа някои неща. Но това не е въпрос, който сега интересува публиката. Има време!“, казва бившият вътрешен министър.
ГЕРБ поиска подкрепа без условия от сините, посочва „Дневник“ под глава и добавя, че партията на Бойко Борисов ще издигне сама 31 мажоритарни кандидати. Според изданието двете формации продължават преговорите.
„ГЕРБ да кажат ясно искат ли да управляват“ е озаглавено интервюто в „24 часа“ с лидерите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров. Според тях на парламентарните избори коалицията им ще удвои резултата от евроизборите. Нашето желание е за разширяване на коалицията, но не на всяка цена, казва Димитров.
„Когато цифрите говорят, и Костов трябва да замълчи“ е заглавие на „Монитор“. Сините разчитат на НДСВ за коалиция с ГЕРБ, твърди „Дума“.
Ако резултатите от изборите за Европарламент се повторят на 5 юли, по-малко от три партии няма да могат да образуват мнозинство в бъдещия парламент, пише социологът Цветозар Томов в „Труд“ под заглавие „Задава се най-трудното правителство“.
Парламентът ще бъде силно раздробен и намеренията на най-вероятния победител – ГЕРБ – да постигне парламентарно мнозинство са утопия, пише той. Почти изключено е да се получи парламентарно мнозинство и от типа ГЕРБ – Синята коалиция, а съвсем изключено е партиите от сегашната тройна коалиция да получат мнозинство, смята анализаторът.
„Колкото и некадърна и крадлива да е българската политическа върхушка, трябва да й се признае, че през последните 20 г. тя не вкара страната в период на трайна политическа нестабилност. Такава нестабилност би била тежко изпитание. А рисковете това да се случи никога не са били така големи“, смята Томов.
Не изключвам съюз ГЕРБ-БСП, казва пред в. „Пари“ Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“.
Вероятно е след изборите партиите да се скрият зад някаква формула от типа „експертно“ или „програмно“ правителство, водено от надпартийна фигура: хем ще е като спасителен пояс сред вълните на кризата, хем всеки ще си запази репутацията за нови битки, пише Валери Найденов в „24 часа“.
Начело на това правителство виждам три актуални фигури – Меглена Кунева, Кристалина Георгиева от Световната банка и лондонския Димитър Иванов, посочва той под заглавие „Следващият премиер – жена?“.
„Партийният холдинг БСП-ДПС-НДСВ-ЛИДЕР се готви да грабне властта“ гласи заглавие на в. „Атака“.
ЕС смята България за сложен казус, посочва „Новинар“ на първа страница.
Консултативният съвет към премиера Сергей Станишев заяви, че България създава най-много трудности на ЕС, пише „Класа“. Бордът от чуждестранни съветници обяви, че ширещата се корупция и липсата на административен капацитет остават основни проблеми за страната, отбелязва „Дневник“.
Те посочват, че България е била приета неподготвена в ЕС, за да излезе от орбитата на Русия, и предупреждават, че завръщането й там е опасно за целия съюз, пише изданието.
„Бъдещето на страната е заложено на карта“, а тя още не е наясно каква роля иска да играе в Европа, допълват съветниците в доклад за състоянието на България в областите, наблюдавани от ЕС.
Текстът бе представен от председателя на борда – бившият френски министър-председател Доминик дьо Вилпен. В него се критикува формулата на тройната коалиция и се подкрепя отхвърленото от Брюксел искане на правителството за преосмисляне на мониторинговия механизъм, пише „Дневник“.
Липсата на съдебни реформи не може да остане без последици, казва пред изданието министърът по европейските въпроси на Холандия Франс Тимерманс.
България не е в окото на кризата заради умерената политика, казва в обширно интервю в „Монитор“ посланикът на Ирландия у нас Джефри Кийтинг.
България печели от кандидатирането на Жозе Барозу за втори мандат като председател на Еврокомисията, пише Веселин Желев в „Труд“.
За България по-благоприятна е голяма коалиция ЕНП-либерали-социалисти: последните две партии неведнъж са настоявали, че за Брюксел е по-добре да помага на новоприетата страна, отколкото да я наказва, посочва той.
Втори мандат на Барозу означава и голям шанс Меглена Кунева да получи втори мандат на еврокомисар, ако бъде номинирана, посочва авторът.
„Барозу пак шеф, иска и Кунева“ е заглавието на „Стандарт“, който се позовава и на чужди издания.
България се оказа с трима много готови кандидати за еврокомисари: Меглена Кунева от НДСВ, Ивайло Калфин от БСП и Румяна Желева от ГЕРБ се въртят като равностойни кандидатури в партийните централи, пише „24 часа“.
Обама си взе стратег от София, пише „Стандарт“ под глава. Посланичката на САЩ у нас Нанси Макълдауни ще се върне в родината си само след година на поста – тя се издига в йерархията на Държавния департамент и става първи заместник-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, съобщават изданията. Все още не е ясно кой ще заеме мястото й в България.
Ирина Бокова, сегашният български посланик в Париж, като нищо ще оглави ЮНЕСКО, организацията за култура и образование на ООН, прогнозира Борислав Зюмбюлев в „24 часа“.
Според него шансовете й са много сериозни и всъщност в момента е фаворитът сред деветимата кандидати. Сериозните кандидати всъщност са трима – Бокова, египетският министър на културата Фарук Хосни и еврокомисарката Бенита Фереро-Валднер, посочва авторът.
Според него е ред на Източна Европа или на Латинска Америка да оглави организацията, а и най-силният опонент на Бокова – Фарук Хосни, се самопоразява с „брутални антисемитски изявления“.
„Полша 20 години по-късно: От идеализъм към оптимизъм“ е анализът на Николай Желязков от БТА, публикуван в „Земя“.
С близо една трета е паднал износът на България за първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата, пише „Класа“ под глава, като се позовава на данните на НСИ.
Цитирайки същото изследване, „Стандарт“ извежда на първа страница, че над 1 млн. българи живеят в мизерия. Броят на бедняците през миналата година се е увеличил с 20 000 души, посочва изданието.
Продажбите на нови коли се свиват наполовина, пишат „Пари“ и „Телеграф“.
Новите автомобили в България са по-скъпи, отколкото в големите европейски страни според доклад на ЕК, пише „Труд“ под глава. Причината е икономическата криза, която свали търсенето и принуди производители и търговци да намалят цените, а някои държави да отрежат ДДС, отбелязва изданието.
Излиза, че да се купи „Ауди А3“ (2,0 TDI) в Англия (13 411 евро без ДДС), е по-евтино отколкото в България (20 310 евро без ДДС). Новите автомобили са поевтинели средно с 3,1 на сто в ЕС за периода на доклада, сравняващ цените на колите на 1 януари т. г. и година по-рано.
Намаление се наблюдава в 23 от общо 27 страни членки. За това време споменатото „Ауди А3“ във Великобритания е поевтиняло с близо 21 на сто, у нас е поскъпнало с 19,8 процента.
Към 1 януари същата кола в Швеция е струвала 13 232 евро без данъци и 17 053 евро с налозите. В България цените са съответно 20 310 евро (без данъци) и 24 657 евро (с данъци). В момента обаче у нас върви промоция с цени от 34 570 лв. за „Ауди А3“.
София и Бургас (който вече изпреварва Варна) са двата най-скъпи града у нас, пише „Стандарт“, позовавайки се на Industry Watch.
Италианските фирми имат интерес към инфраструктурата в България, казва пред „Класа“ директорът на Италианския институт за външна търговия Фабрицио Камастра. По думите му земеделският сектор е много обещаващ.
Ревизия или жена събори шефа на баретите, пита „24 часа“ по повод информацията, че началникът на Специализирания отряд за борба с тероризма комисар Георги Узунов е подал оставка.
„Секретарка събори шефа на баретите“ е заглавието на „Стандарт“.
След 30 години служба в МВР, без нито едно наказание, комисар Емил Ганчев ме уволни по некадърност – за мен това е полицейски произвол, тормоз и унижение на личността, заявява в писмо до „Труд“ бившата служителка на Областната дирекция на МВР в Пазарджик Пенка Кръстева.
Тя разказва как била „изхвърлена на улицата“ само защото по неин сигнал за нередности, е имало питане в парламента от независимия депутат Станчо Тодоров до вътрешния министър Михаил Миков.
Нейното уволнение е било в резултат на вътрешна проверка, която да установи как информацията е стигнала до народния представител, пише изданието.
Изданията съобщават за кончината на известната българска писателка Вера Мутафчиева. Тя почина след боледуване на 80-годишна възраст. Акад. Вера Мутафчиева е доктор на историческите науки, учен, писател и публицист.
