– Г-н Глушков, десетина дни минаха от неуспеха на мъжкия ни национален отбор в първата квалификация за европейското първенство през 2015-а. Как сега гледате на отпадането от Естония – състав, който бе напълно възможно да бъде победен?- Съжалението от загубата доминираше през първите няколко дни. После започна европейското в Словения. А на нас мерилото ни е точно европейското – това е големият шампионат, към който винаги се стремим. Нереално е в настоящия момент да мечтаем за олимпийски игри или дори за световно. А това, което виждам на мачовете в Словения, още повече затвърждава изводите, които си направих още след загубата в Талин.
– Какви са тези изводи?- Най-важното е, че днешният баскетбол е много различен от онзи, който се играеше и преди 20, и преди 10 години. Има няколко неща, които са абсолютни константи. На първо място безкомпромисната атлетичност на всички играчи, които са в елитните клубове и съответно в националните отбори. Второ – всички играят страхотна защита. Просто скоро ще се радваме много на всеки отбелязан кош. Нападателите сякаш се сблъскват със стена от съперници. Който постоянно се мести и им пречи да атакуват коша. А за да играеш добре в защита, трябва просто да си научен на това, не опира до талант. Затова всички отбори развиват играта си в отбрана и я довеждат до високото равнище, което сега гледаме на европейското. А това може да стане със страхотна дисциплина в отборите – и извън терена, и по време на мачовете. Има още нещо – необходимо е всички баскетболисти да са приели безпрекословно авторитета на треньора и неговите виждания за играта.
– Къде сме ние в тази картина на съвременния европейски баскетбол, която обрисувахте?
– Смятам, че като цяло в квалификацията се справихме добре в защита, което е добър атестат за работата на играчите и треньора в подготовката и за себераздаването им по време на мачовете. Ето че и в Талин пред 6000 души подреденият и дисциплиниран до последната брънка отбор на домакините ни вкара 60 точки. Това е добро постижение на нашата защита.
– Вие бяхте близо до отбора през цялата подготовка и мачовете. Дисциплината беше ли на равнище, защото се виждаше, че близнаците Калоян и Деян Иванови си позволяват твърде свободни, меко казано, реплики към съотборници и дори към треньора Константин Папазов?- Грешно е впечатлението, че съм бил много близо до отбора. Да, бях на мачовете и на последните тренировки – толкова. И моето впечатление от този заключителен период, който включва и пътуването до Талин, е, че атмосферата в отбора беше дори по-добра от минали години и няма такива дисциплинарни нарушения, за каквито говорите. Но да довърша за баскетбола на европейското – това, което трябва да направиш, за да спечелиш, освен нещата, които изброих преди малко и са константни – здравата защита, атлетизмът, дисциплината и целеустремеността на отбора, е необходимо и да можеш да вкарваш кошове. На практика единствената променлива величина в мачовете е дали отборът ти ще успее да има точна стрелба около 50 процента, или ще слезеш до 37-38. Дали разполагаш с реализатори, които са способни както да бележат през целия мач, така и в най-решителните моменти. И това трябва да се случва въпреки жестоката съпротива на съперника. За съжаление в най-важния мач ние слязохме на долната граница на успешната стрелба.
– Значи няколко коша не ни стигнаха за победата в Талин. Но тяхната цена сега ни изглежда прекалено висока…- Трябваше няколко от нашите играчи да добавят само по една точна стрелба в мача или пък един да направи няколко. И тогава оценките щяха да са съвсем различни. Но е факт – баскетболът върви в една особена посока, в която няма толкова много зрелищност, но има ефективност. И си е събитие, ако един отбор успее да стреля 60 или повече пъти към коша в един мач. И на нас всичко днес ни изглежда недостижимо, а бяхме толкова близо. Същата ситуация беше тази година и в запомнящото се държавно първенство – титлата се реши чак в пети мач. И можеше да отиде както у “Лукойл Академик”, така и у “Левски”.
– Излиза, че в един момент всичко излиза извън контрол и е въпрос на ден, на вкарване, на късмет дори. Какво обаче трябва да се направи, че всичко това, за което говорите, да се случва по-често на българския национален отбор? И то с положителен знак…- При сегашните условия в България не виждам кой знае каква възможност за много решителни ходове и резки завои. Най-важното е условията в държавното първенство, което концентрира все по-голям интерес и средства от страна на спонсорите, да става все по-атрактивно и привлекателно. И баскетболистите, които играят в националния отбор, да получават достатъчно време на терена от клубовете си. Защото тези играчи в огромната си цялост са продукт на българския баскетбол. И ако продължат да играят редовно и да се развиват, да бъдат забелязани и поканени в елитни отбори зад граница. Което ще е гаранция за порасналата им класа. Както това се случи с близнаците Деян и Калоян Иванови.
– Бихте ли подкрепили тяхно завръщане в отбора, след като и двамата обявиха, че повече няма да играят за България?- Разбира се. Дори бих казал, че независимо от сегашната им емоционална позиция, с двамата трябва да се разговаря да се включат в отбора за следващите квалификации. Просто защото са най-добрите български баскетболисти в момента.
– Дискусионно ли е оставането на поста на националния треньор Константин Папазов?- Според мен, не. Първо, защото ми хареса работата му. И второ – договорът му е до края на квалификацията, а тя има и втора част, която е догодина. Но нека Управителният съвет на федерацията първо да се запознае с отчета на Папазов, да му даде оценка и да реши въпроса. По-важното в момента е да се прецени, и то много внимателно, трябва ли и дали сме в състояние да продължим напред с този гръбнак на националния отбор. Дали повечето от сегашните играчи могат да направят решителна стъпка напред и нагоре, която да повдигне и класата на отбора. Другият вариант е да отидем на решително подмладяване на състава, което означава обаче и да не изискваме целта пред тима непременно да е класиране за европейското в Украйна през 2015-а. Това е дилемата пред Управителния съвет.
– Да ви разбирам ли, че проблемите са основно спортно-технически и тактически. И няма нужда от организационни промени?- Разполагаме с 300 треньори по баскетбол, но десетина при мъжете и дори по-малко при жените създават играчи за националните отбори. Значи е необходима промяна в принципа на разпределение на парите от тотото – в схемата трябва да увеличим тежестта на националния принос на клубовете. Това обаче е от компетенцията на общото събрание.
– Каква част са собствените приходи от общия бюджет на федерацията?- Винаги са били над 50 процента. На година в българския баскетбол – клубове и федерация, се въртят общо между 12 и 14 милиона лева. Смятам, че са условията и обстановката в страната се справяме добре с финансирането.
– Не ви ли става малко мъчно, като виждате как върви българският волейбол и разликата с баскетбола…- По-скоро бих казал, че на повечето хора от волейбола им е мъчно, че в българските си клубове баскетболистите са много по-добре платени от волейболистите. Съвсем друг е въпросът, че националните отбори са на различни равнища. Но пък по отношение на националните първенства в баскетбола шампионатите са по-интересни и с много повече интрига. И това би трябвало да даде своето положително отражение и върху националните ни отбори.
Николай Кръстев, „Труд“
