някога бях портокал,който ти купи рано сутринтапрез декемвриот магазинчето на ъгъла,където винаги се събират бездомни кучета.бях фалшивия тон,който продавачката изпя тихов склада, докато търсеше кашонс кисели портокали.аз бях кисел портокал.бях магнитната фигурка-прасена хладилника в малката ти кухня,под която пъхна бележка:’да взема портокали’.бях спицана предната гума на старото ти колело,с което отиваше на уроци по китара,само защото учителката беше висока унгаркас лунички по лицето.бях цигарената угарка,която ти държа 14 минути в ръката си,защото не намери кошче за боклук.можех да бъда и кошче.но бях стария ти касетофон,на който превърташе касеткитеподарък от първото ти гадже.бях и бутилката вино,след която се разплака за това момиче.мога да си представям, че съм всичкохубаво, топло, мръсно, неудобно,което е било до тебпреди мен.мога да си представям, че съм била винаги там.докато се превърна в портокалов сок,който изпиваш за закуска.
