На 17 септември Православната църква отдава почит на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Той се причислява към т.нар. „минейни“, постоянни празници и датата на неговото отбелязване е непроменлива. Имената на светиците се свързват с наименованията на основните християнски религиозни добродетели, съществуващи в хармонично единство и издигнати до нивото на общочовешка значимост – мъдрост, вяра , надежда и любов.
В характеристиките на празника са налице, както елементите на християнския религиозен обряд, така и реликтите на езическия култов ритуал. В сполучливото адаптиране на двете религиозни системи съвсем ясно личат основните принципи на приемственост и интеграция между културните пластове. Според известния български етнограф Димитър Маринов: „Християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, за това не се опълчила срещу него.“ Една всепризната човешка истина е, че свързващото звено между празничния обряд и човешкия морал е мирогледът.
В празничния календар денят на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов се свързва с преходния период от лятото към есента, с наближаването на деня на есенното равноденствие, с началото на новия аграрен цикъл. Обусловени от природни дадености, това са ключови моменти от бита на българина и се характеризират с уникална ритуална обрядност, изграждаща основите на своеобразен празничен комплекс.
Според някои религиозни представи, имената на четирите светици са носители не само на култово съдържание – налице е символна прилика с изображението на Христовия Кръст и четирите му страни, където най-дългата част се свързва с майката (основата, мъдростта), света София, а късите – с дъщерите Вяра, Надежда, Любов. Не е случайна и календарната близост на празника с Кръстовден.
В деня на празника се месят обредни хлябове, които (заедно с варена пшеница, грозде и други плодове) се раздават за здраве и благополучие, за щастие в любовта, за надежда в критични ситуации и безметежна вяра в добрия изход от тях. В мито-поетичните представи на българина имената на четирите светици не само изграждат нравствения кодекс на българина – те са в основата на всяко човешко щастие.
В някои етно-региони от територията на България се правят курбани и се организират общи празнични трапези. В близост до свещените места (храмове, извори и др.), носещи имената на светиците, се провеждат общоселски сборове, придружени с песни, танци и празнично веселие.
