Възприятието за време варира значително при различните организми. Изображение: Trinity College Dublin
Ново изследване на Колежа Тринити в Дъблин показа, че възприятието на организмите за времето зависи от ритъма им на живот. То варира значително при различните животни.
Мухите например са толкова умели в избягването на вестника, защото са способни да улавят движения в много по-малки времеви интервали отколкото собствените ни очи. По този начин замахването с вестника от гледната точка на мухата е като сцена на забавен каданс (булет тайм) от филма „Матрицата“.
За разлика от мухата обаче определен вид тигров бръмбар бяга по-бързо отколкото може да вижда. Това го прави на практика сляп и той трябва да спира периодично, за да види къде се намира. При някои хора пък – атлети занимаващи се с определени спортове – се наблюдава усъвършенстване на способността на очите да проследяват движението на топката по време на игра.
Новото изследване на учените от Колежа Тринити, показва, че малките животни с бърз метаболизъм са способни да възприемат повече информация за единица време. За тях времето тече по-бавно отколкото за по-големите животни с по-бавен ритъм – като големите костенурки например.
„Започваме да разбираме, че съществува цял свят на детайли, който само малките животни могат да възприемат и е невероятно да си представим как тяхното виждане за света може да се различава от нашето“, казва доц. Андрю Джаксън.
Различната способност на животните да възприемат процеси във времето се демонстрира с феномен наречен критична честота на смесване на примигванията. Тя е максималната възможна скорост на примигвания на светлинен източник, която дадено животно е способно да регистрира, преди светлината да започне да му изглежда постоянна.
На този принцип се основава функционирането на телевизора и киното, където се сменят определен брой кадри в секунда, за да се създаде илюзията за движение. Това е и причината на кучетата телевизията да им изглежда като сменяне на кадри, защото очите им виждат „по-бързо“.
„Животните могат също така да използват разликите във възприемането на времето, за да изпращат скрити сигнали, като например при видове използващи светлина за сигнализация – светулки и дълбоководни животни“, казва Люк Макнали от Университета на Единбург. „По-големите и по-бавни хищници може да не са способни да разкодират тези сигнали, ако визуалната им система не е достатъчно бърза, което дава на сигнализиращите животни секретен канал за комуникация“, обяснява той. (Източник: Trinity College Dublin)
Последвай ни в социалните мрежи
Кликайки, ще ни помогнеш да продължим да пишем интересни новини. Благодарим!
