Сабина Маринова – Тео е родена в Хасково. По майчина линия е роднина на проф. Богдан Филов, а баща й е партизански син. Завършва руска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Работи като журналист. Нейни разкази са отличени с награди в чужбина. Публикува в България, САЩ, Гърция, Дания, Франция, Русия, Швеция, Канада и др. Говори български, руски, английски и гръцки език. Привлича я всичко необичайно, но най-вече неизследваните човешки възможности и дълбочината на човешката психика. Една от страстите на Сабина са вампирите, на изследванията на които тя посвещава много време и усилия. През 2004 г. основава първия по рода си в България онлайн клуб „Вампири“. Авторка е на предстоящия да излезе през декември роман „Лятото на вампирите“, посветен на нейното семейство – затвореното общество на вампирите! В него става въпрос за момиче, което се влюбва в кръвопиец. В уникална изповед пред “ШОУ” Сабина разказва шокиращи истории за бг-вампирите!
– Сабина, кога разбра, че си по-различна?
– Когато всички те гледат като извънземна, когато не те приемат, започваш да търсиш къде е шибаният проблем. От малка се чувствам така. Не знаех коя съм… /просълзява се/ През 1995 г. гледах филма “Интервю с вампир” и това беше отключващият фактор за мен! И по-точно една сцена, когато статуята в градината обръща глава, след като Луи вече е превърнат във вампир, и започва да вижда нещата по различен начин. Аз винаги съм възприемала света по различен начин! Видях, че някой е изобразил изцяло моето схващане и виждане за нещата. Разбрах го точно в тази сцена със статуята, за няколко секунди.
След това се запознах с едно момиче, с което адски си приличахме! Тя се казва Теа. Срещнахме се абсолютно случайно на един курс по бизнес администрация. Харесахме се, понеже и двете бяхме странни. Никой не ни приемаше в целия курс…
И… започнахме да обикаляме нощем
Прекарвахме великолепни нощи, говорехме си за какво ли не и късахме албиция – прекрасно дърво, което има великолепни, невероятно ухаещи влакнести цветове! Това е нашето вампирско дърво! Изпитвала ли си някога усещането, че се сливаш с нощта?! За нас нощта беше начин на живот! Ние чувствахме, че живеем истински, само нощем. И досега аз си лягам в 5 сутринта. Нощта има определен вкус, тя е като огромна сладкарница, в която се разхождаш! Вкусът на нощта е толкова сладък!
Мисля, че това е един от най-хубавите периоди, които съм изживявала в живота си, точно с Теа! С нея спяхме в едно легло, ядяхме от една чиния! Някои казваха: “Вие ще се скарате, няма женско приятелство!”. На тези хора, ако решиш да го напишеш, мога да им кажа да го духат!
– Разбрахте с Теа, че сте вампири, намерихте се?! Така ли?
– Зависи какво разбираш под вампир. Защото фолклорът е прекалено преекспониран. Той не дава отговор на всичко, което може да се разбере под тази дума. Има най-различни видове вампири! Но основно са сангвинариуси и енергийни вампири. Сангвинариусите са кръвопийци, класика! Има хора, които и сега практикуват пиене на кръв. Аз съм опитвала от чисто любопитство, нищо повече…
– Как се случи това?!
– Просто веднъж реших и опитах! Едно мое бивше гадже се беше наранило и аз си казах – защо пък не!
И изпих кръвта от раната!
На вкус е доста приятна, между другото, но не усетих нито задоволство, нито нещо особено. Не влагах нищо специално, беше просто любопитство.
Знаех на вкус каква е, защото съм опитвала собствената си кръв, всеки е опитвал собствената си кръв. Но исках да видя какво е да опиташ кръвта на друг човек, да видя дали мога да преодолея тази задръжка. Оказа се, че мога, но не ми донесе кой знае какво като изживяване.
– Искаше да пробваш дали не си вампир сангвинариус?!
– В един момент вярвах, че съм, но се оказа, че не е така. Не, не съм определено! Но човек, ако не изпробва нещо, няма начин да разбере какъв е.
– Има ли в България вампири сангвинариуси? Познаваш ли такива?
– Познавам, да, но не мога да ти кажа имена. Пият кръв, имат си, да ги наречем, “донори”. Не обичам този израз, но така е прието. Казва се още “жертва”. Те са “подчинени” на сангвинариусите и дават кръвта си. Това се случва доброволно. Донорът се порязва, а сингвинариусът пие кръвта му. Донорите сами се предлагат, за тях това е чест.
И аз имах подобно предложение! Във фейсбук се появи едно момче, доста по-младо от мен, което поиска аз да бъда негова господарка! Беше ми много странно, защото никога не съм целяла такива неща и не съм търсила подобен ефект. Той ми се предложи за абсолютно всичко, което можеш да си помислиш! За всичко! Както той ми каза –
можех да правя с него всичко, което си поискам!
Каквото реша! Можеше дори да го накарам да идва вкъщи да ми готви и да ми чисти! Каза, че не иска нищо от мен като жена, ще бъде, каквото аз реша. Просто иска да ми служи. За пръв път ми се случваше подобно нещо! Даже се чувствах малко необичайно в началото. Направих си експеримент, помолих го да свърши няколко неща. И наистина се оказа, че му доставя удоволствие аз да му кажа какво да върши! Опитах са се да му обясня, че е попаднал на неправилното място, защото нямам нужда от подобно нещо, а той каза: “Няма значение за мен, каквото решиш!”
Но да те върна към вампирите сангвинариуси и техните “донори”. Доста често те имат сексуални отношения помежду си. Ако няма привличане, няма как да има такъв близък контакт. Кръвта и спермата са течностите на живота. Отдаването на кръвта е равносилно на сексуален акт. Има хора, които избират кое от двете да направят.
Между другото, доказано е научно защо вампирите са вечно жадни: в кръвта не съществуват достатъчно вещества, които са в състояние да поддържат един живот прекалено дълго време, освен, ако не поемаш огромни количества от нея! Пиеш ли кръв, трябва да пиеш много!
Не мисля, че между тези които познавам, има такива, които го правят.
– Извинявай, а ти каква си? Не си сангвинариус, не пиеш кръв. Значи си…
– Енергиен вампир! Вече е сигурно! За мен важна е работата с енергията!
Една вечер бях с мое гадже, тогава ми беше годеник. Чувствах се тотално изтощена. Той си беше o` кей. Изсмуках енергията му. Просто си направих експеримент – любопитството ме водеше! Резултатът беше следният – аз се почувствах тотално заредена с енергия, а той каза: “Леле, какво ми стана?! Внезапно се почувствах изморен!”. Легна и заспа!
По-късно, когато започнах да чета литература по този въпрос, видях, че по интуиция съм направила точно това, което пише в книгите! Само че по лошия начин! Защото
всичко се плаща –
ти не можеш да откраднеш било вещ, било енергия, и да не си платиш! Винаги се плаща! И аз съм сигурна, че по някакъв начин съм платила за това, което направих!
По принцип аз се занимавам с ню ейдж енергийни практики, със сексуални енергийни практики. Сукубусите и инкубусите са мъжките и женските вампири, някои ги смятат за демони, които през нощта посещават човек и изсмукват неговата сексуална енергия.
Навлязох в тези неща, защото видях, че има полза от тях! Оказа се, че ню ейдж практиките, които се наричат и светлинни практики, всъщност не са нищо повече от просто боравене с енергията. Това, което правят даоистите е това, което правят т. нар. енергийни вампири! Идеята е просто да умееш да го направиш, да контролираш самия процес!
Вампирите са като хората – различни. Всеки може да избере как, за какво и във връзка с каква кауза да действа.
– А ти се разкая, след като източи енергията на твоя приятел, без той да знае, и не повтори?
– Опитвала съм да източа енергия в дискотеки в Пловдив. Но там никой нямаше да пострада, защото на такива места се отделя толкова много енергия, че ти на практика не ощетяваш никой. Но се оказа, че енергията там е адски ниско вибрационна, некачествена и… реших, че не е за мен! Ако човек борави с енергия, по-добре е да го прави от по-високи източници! Вселената е едно изобилие от енергия…
– Когато казваме за някого, че е енергиен вампир в ежедневието, имаме предвид човек, който като общуваш с него, ти източва енергията…
– Не, това е енергиен паразит! Като общуваш с него, след това се чувстваш като парцал! Тези хора просто не знаят какво правят. Може да те срещне и без да иска да ти изсмуче цялата енергия! Те просто идват и те оставят без дъх! Това не са вампири! Те не са от нашето общество! Да си вампир, значи да знаеш какво правиш. Поне така е лично за мен. Въпреки че и от вампирите има такива, които злоупотребяват, но не са от моето семейство…
– Как можеш да разбереш, че си вампир?
– Всеки се осъзнава. В живота на хората идва момент, в който осъзнават какви са!
– Как може да се разпознае един вампир?
– Интуиция! Аз винаги ги разпознавам! Това е една закваска. Само те могат да усетят света в пълната му сила! Умението да усетиш есенцията на нещата – това е моето тълкувание! Може много от моите приятели да не се съгласят въобще с мен…
– Как вие, вампирите от твоето семейство, както се изразяваш, се намерихте?
– През 2004 написах две изречения в Интернет, които буквално промениха целия ми живот. Влязох в един сайт и предложих създаването на клуб “Вампири”. Минаха месеци и хора от цяла България гласуваха за това. Накрая започнаха да пишат на администраторите: “Хайде, отваряйте го този клуб!”. Накрая администраторите клекнаха и го направиха. Избраха мен и още един човек за модератори.
Първо започна борба между клуб “Християнство” и клуб “Вампири”! Те смятаха, че ние сме сатанисти, което нямаше нищо общо с истината! Започнахме да получаваме съобщения като: “Време ви е да се отречете от сатаната!”, “Покайте се!”…
В клуба започнаха да се събират хора, които станаха мое семейство. Те тотално промениха целия ми живот! Книгата ми „Лятото на вампирите“, която предстои да излезе през декември, е посветена на тях, на моята приятелка Теа, която ми е като сестра. Всеки от участниците намери щастието си в клуба по някакъв начин!
– Кога се събирате, какво правите?
– Правим купони поне веднъж месечно. Понякога по къщите, понякога по клубове, по ресторанти… Гримираме се, особено на Хелоуин. Сред нас има хора от различни съсловия –
експерти в министерства, от културните среди, има финансисти, икономисти, адвокати, психолози,
преводачи, експерти по телекомуникации – каквото се сетиш. Наричаме купоните вампирски събирания, но специално тези, от моя клуб, не правим нищо особено. Други – правят, както ти казах…
Някои от нас могат да говорят с мъртви, други са в състояние да те погледнат и да знаят какво мислиш или да разберат какво ти се е случило…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
