1987 г.
Това е районът Калун в Хонконг, брато! Казват му още Зазиданият град, в който живели като в мравуняк над 50 000 души. Всички по света научиха за хората там, благодарение на фотографите Грег Джилард и Иън Лабмот, които близо пет години били част от този пашкул. В тези над 300 блока, които били изградени без намесата на архитект, живели над 30 000 семейства и общо над 50 000 души. Зазиданият град е бил известен с мръсотията си, наркотиците и престъпността. Нали знаеш, че където има хора, има грехове.
1991 г.
Всичко започва в началото на 80-те на миналия век, когато мравунякът е бил просто едно хубаво и просторно обежище за хората тук. Тогава Калун е известен със своите бордеи, казина, опиумни вертепи, ястията от кучешко месо и самоуките зъболекари.
1989 г.
Докато продължава дипломатическият спор между Великобритания и Китай кой владее мегаполиса, най-гъсто населената му част се превръща в мръсен панелен лабиринт, който няма нищо общо с останалата част на Хонконг.
1990 г.
През 1898 г. градът минава към територията на Великобритания, а хората, които щъкат между бетонните стени като мравки, започват да се увеличават. Населението в Калун скача драстично по време на Втората световна война, а именно тогава е и бумът на проституцията, хазартът и друсането на бело.
1989 г.
1989 г.
Идилията продължава още десетки години, а през 1987 г., правителството на Хонконг взима решение да изравни града със земята. Хората веднага се вдигат на бунт, защото колкото и да е малко и мръсно жилището им, то си е тяхно. След мъчителен процес, багерите започват да събарят рутят през 1993 г. Градът става само мръсен спомен година по-късно, когато Калун е напълно разрушен.
1987 г.
Какво се случва с мястото, на което се е издигал градът, чиято съдба ни напомня за блок 20 в Ямбол, ще попиташ ти? Отговорът е светкавичен като тетанус в Калун през 20-и век. Само година след като градът е напълно разрушен, на неговото място са инвестирани около 10 млн. долара и полянката е превърната в уникален парк. В него има и къща музей, посветен на Зазидания град. В Хонконг обаче не се нуждаят от него, за да си спомнят за Калун, защото просто никой не е забравял за градът, който съществуваше без закони и правила. Градът, който се крепеше на уюта и дрогата между неговите стени. Мръсен, но с любов. Това беше Калун…
1990 г.
