Когато споделих с живеещия в Испания Дени Желязов, че в България се е надигнала една негативна вълна срещу популярни починали хора, които не могат да се защитят, и споменах името на Ана-Мария Тонкова, той беше искрено потресен. Желязов е журналист с много голям стаж още от златните години на БНТ, та чак до култовото еротично предаване „Нощен магазин”. Той може да разказва „1001 нощи” ценни спомени за заслужилите личности на България, част от които, за съжаление, вече не са между нас. От 13 години Дени живее във Валенсия, а от 7 лета е обездвижен от кръста надолу. Той се бори за живота си всеки ден, пише книги и ходи на фитнес макар и в инвалидна количка. Желязов се съгласи да разкаже единствено пред “ШОУ” своите лични спомени за известните хора, които си отидоха напоследък.
– Дени, наскоро почина композиторът Найден Андреев, с когото бяхте в близки отношения. Откога се познавате с него, кой ви запозна?
– Васето Ганчева, лека й пръст, правеше един филм за Марги Хранова: „С име на цвете“. Покани ме на премиерата, а сред зрителите с импозантната си фигура се открояваше Найден Андреев. Поздравих го за хубавите песни, той се учуди, че „политикан“, като мен разбира от музика. После времето ни сближи. Времето, прекарано в една и съща телевизия – Националната. Засичахме се често в кафето, из коридорите и говорехме за музиката, която и двамата харесвахме – афроамериканската. Станахме приятели, когато започнах като водещ в радиото на Мая Нешкова. Той стана чест и желан гост в предаването ми „Сами след полунощ“. Обикновено отивахме до Благоевград и се връщахме с неговата кола. Самата атмосфера – пустите шосета, тъмнината, създаваха някаква неповторимост, интимност. Говорехме си много. Аз се наслаждавах на ерудицията и интелигентността му.
На добродушието, което този дебеланко излъчваше
Били сме заедно на промоциите на Марги Хранова – любимата му певица. Той винаги казваше, че е намерил не само най-красивата жена, но и най-добрата певица. Казваше го шеговито, защото не пишеше само за Марги.
– Той имаше дългогодишна лична връзка с журналистката Валерия Велева, живели са заедно около 10 години…
– За неговия личен живот не знам абсолютно нищо. Или не сме били достатъчно близки, за да ми е споделял, или е бил много дискретен. Мисля, че повече е било второто.
– В последните дни от живота му до него е била съпругата му Зоя – нея познаваше ли я?
– Не, не познавам никого от семейството му. Ние не си говорихме за семейства. Интересуваха ни други неща: музика, кино, въобще изкуствата. Това ни и свързваше.
– Всъщност Найден Андреев беше, човекът който те назначи в последната телевизия, в която си работил, преди да заминеш за Испания. Как възникна идеята да правиш предаване там?
– Беше 2001- годината, в която загубих баща си. Малко преди това „затвориха“ и „Нощен магазин“, стоях си вкъщи, за да бъда близо до майка. Да не е сама в скръбта си. Точно тогава ми се обади Найден. Предлагаше ми работа в малка частна телевизия и пълна свобода. След дни му звъннах и „тръгна” предаването „Интимно с Дени“. Прощъпалникът направи Нели Рангелова. Излъчваше се на живо. Аз й подарих една роза при идването, но от много ръкомахане бутнах вазата и водата се разля върху елегантния тоалет на Нели. Избухна смях в цялото студио, неудържим. Точно тогава звънна телефонът. Беше Найден: „Чудесно! Да бяхте го планирали, нямаше да стане така!“ – каза той.
– Твоето предаване тогава беше подобно на „Нощен магазин”, Найден Андреев ти беше дал свобода да каниш и говориш каквото си искаш, обстановката беше много предразполагаща и позитивна. Колко време продължи това твое предаване и защо се прекрати – липса на ресурси или нещо друго?
– За голямо мое съжаление, не продължи дълго. Причината бях самият аз. Трябваше да замина за чужбина (Испания – б. а.). Беше лятото на 2001-ва, трябваше да се върна след няколко месеца и да продължа, но все още не знаех какво ми е подготвила съдбата…
– Кога за последно се видя с Найден, кой е последният ти спомен от него?
– Когато за кратко се върнах в България. През 2005 година го потърсих.
Исках да му се извиня
че го бях „подвел“. Не го намерих. Останаха ми само спомените. Един особено скъп мой гост беше Надето Захариева. Познавахме се отдавна, бяхме много близки. Получи се много откровен тон, особено когато разказваше за интимния си живот с Дамян Дамянов. Още в първата пауза ми звънна Найден. „Разплакахте ме, но и десетките слушатели, които ми се обадиха, предпочели тази вечер „нашата“ телевизия пред много други. Благодаря ти, приятелю!“. Точно това ми каза и точно това намери място в едно кътче на сърцето ми завинаги!…
– Съвсем наскоро почина и музикалната директорка на „БГ Радио” – Ана-Мария Тонкова. Сподели ми, че ти е била много близка и сте се познавали от много отдавна, още докато е учила в Консерваторията – била е приятелка на твое гадже?
– Когато видях Ана-Мария за първи, път направо онемях. Беше толкова вълнуващо красива! Излъчваше нещо много крехко. Имаше влудяващо музикален глас. Не бях чувал подобно нещо дотогава (по – късно разбрах, че крехкостта й е само привидна, тя беше „желязна магнолия“ в работата си). Да, с нея ме запозна мое тогавашно гадже, на която баща й беше един от най-почитаните професори в Консерваторията. С моето момиче се запознахме на един от мнoгoто купони, които тогава беше модно да се правят. Не си спомням, може да е било в дома на Славчо Трънски (участник в Съпротивителното движение по време на Втората Световна война, командир на Трънския партизански отряд и 1-ва Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА. Политик от БРП(к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник – б. а.). С Анди – сина му, бяхме колеги в Института (Дени е завършил специалност „Международни икономически отношения” към Икономическия институт – б. а.). И много добри приятели.
– Предполагам, че помниш периода й в Националното радио – програма „Хоризонт”, когато водеше предавания като „Тик-так” и „Пулсиращи ноти” и всички ги слушахме?
– Това бяха едни от най-слушаните предавания, не се учудих. На първо място беше знаменитият й глас, който нямаше аналог по това време. И професионализмът й – знаеше си отлично работата. Тя направи бърза кариера. Амбициозна, знаеща и интелигентна. А и с този глас! Сигурно не се е харесало на мнозина. Знаеш как е в нашите среди. И точно тогава започват клюките и интригите. Завистта е много опасно нещо! Ана-Мария беше една хармонична личност. Нямаше разлика между Ана-Мария – журналистката, шефката, и Ана-Мария – човека. Виждахме се често. Те бяха много добри приятелки с моето гадже. Беше винаги засмяна, шеговита…
– Напоследък се появиха много негативни мнения от страна на певеца Деян Неделчев, композитора-доайен Здравко Радоев, рокаджията Ицо Петрофф… Те я обвиняват, че е лансирала само свои хора в „БГ Радио”, както с повечето от тях е поддържала интимни отношения, била е подкупна… Чувал ли си подобни мнения за нея и преди?
– Никога не съм чувал нещо подобно! Познавах много от хората, с които работеше. Повечето бяха млади жени. Напротив! Ана-Мария бе пример. Ако е имало нещо, все някой щеше да се изпусне.
– Кой е последният спомен за нея и като каква ще я запомниш завинаги?
– Трябваше да започна като водещ в радиото на Мая Нешкова. Изпитвах панически страх от отиването ми в Благоевград. Радиото бе нещо съвсем ново за мен. Видяхме се с Ана-Мария в кафето на радиото. Тогава тя ми каза: „Не се страхувай! Имаш чудесен радиофоничен глас. Хората ще те запомнят и харесат още в първата нощ. Ще видиш. И не пиши нищо предварително като сценарий. Остави да върви потокът на мисълта ти. А ако все пак си написал нещо, секунди преди ефир разбъркай страниците. Изгуби ги!”. Погледна ме право в очите. Запомних погледа й. Приятелски, искрен, чист като гласа й, който като че ли извираше от някъде. Бълбукаше като поточе. Така и направих. „Изгубих“ страниците в последния момент. Останах в радиото на Мая и Кирчо Икономов повече от 2 години. Дължа го на Мая и Кирил, но и на нея – на Ана-Мария!
Светлана Терзиева – СЕСИЛ
